, Rockstar , разсмя ме- моите бяха толкова грозни, като се родиха/ макар и в термин, но това има ли значение за красотата 
/ , че говорехме за тях като за „маймунките“ 
, баща им , даже „маймуните“ - със зор го отказахме после - Публикувана: 3 фев. 2025, 11:07 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2025, 11:24 ч.
Харесвате ли порасналите си деца?
Интересна ми стана темата и породи желанието ми и аз да споделя.
Ние с моя мъж сме като сегашните правителства, когато се събрахме имахме общо три пълнолетни деца. Те са наша радост и постоянна тема на разговор. И тъй като поотделно сме преминали през тежки изпитания в тези неспокойни години, сме доволни, че сме отгледали сериозни и отговорни младежи, че сме успели да не ги изпуснем в пороците на времето, винаги благодарим на господ за децата ни.
Ние с моя мъж сме като сегашните правителства, когато се събрахме имахме общо три пълнолетни деца. Те са наша радост и постоянна тема на разговор. И тъй като поотделно сме преминали през тежки изпитания в тези неспокойни години, сме доволни, че сме отгледали сериозни и отговорни младежи, че сме успели да не ги изпуснем в пороците на времето, винаги благодарим на господ за децата ни.
). 
Малко извън темата, може би....
Зълва ми непрестанно нарича детето си (на 6г) л..но. Сега има бебе на 7м и последния цветущ коментар, който чух беше "как пък не се роди поне едно нормално" 😡 Предполагам, че си ги обича и надявам се да ги хареса като пораснат, но не мисля, че това е нормално отношение. И не мисля, че може да израсте човек без комплекси при такова поведение на родителите.
Зълва ми непрестанно нарича детето си (на 6г) л..но. Сега има бебе на 7м и последния цветущ коментар, който чух беше "как пък не се роди поне едно нормално" 😡 Предполагам, че си ги обича и надявам се да ги хареса като пораснат, но не мисля, че това е нормално отношение. И не мисля, че може да израсте човек без комплекси при такова поведение на родителите.
Добрите и наивните много или малко са гледани под похлупак или не са имали социална среда. Колкото по-рано се опарят, толкова по-добре. 😳
Двете моите, заедо гледани, с еднаква среда...различно реагират на провокации и злост.
lady25, това е ужасно! Бих предпочела, всяка майка на „мамин златен ненагледен!“ ,пред този ужас
Ами горките деца...
Моите също ди имат негативни черти, всички хора имаме. Но цялата картина я харесвам, дребните недостатъци които имат, съм ги имала и аз на тяхната възраст, но съм ги обработила
Между другото майка ми ми казваше, че съм дебелокожа, тапир, инат ( все пак съм видна коза!) . Само, че тези ми качества само са ми помогнали в живота, не са ми навредили!
Моите също ди имат негативни черти, всички хора имаме. Но цялата картина я харесвам, дребните недостатъци които имат, съм ги имала и аз на тяхната възраст, но съм ги обработила
Между другото майка ми ми казваше, че съм дебелокожа, тапир, инат ( все пак съм видна коза!) . Само, че тези ми качества само са ми помогнали в живота, не са ми навредили!
Аз си харесвам моЙта коза. Мисля, че добре се справихме. Разбира се, че има и неща, които не са много ок, то кой ли няма. Но, за щастие са свързани само с домакинстване и смятам, че това ще го научи. Няма къде да ходи. Иначе, като човек е чудесна. Малко по-рогата ми идва. И двамата с баща и сме меки и понякога ни е трудно да се борим с рогата и, но е рядко към нс. Аз съм и казвала, че не е ок да показва рогата си страна към нас, щото ние сме уязвими и лесни , понеже я обичаме.
Изобщо не съм съглсна, че добрите хора са хора, гледани под похлупак. Добрите хора не са глупаци. Сани правят изора да са добри, а не като масовката простаци, свикнали да газят. За съжаление, в България не с много. Но познвам двама, които са слънца❤️
А, да-първият ми спомен от детето-лилаво със зейната огромна уста към мен. Любов изпитах след някллкл паса, когато ми я донесоха в стаята. Родих я в 5 сутринта,след ден и половина и предизвикано разскритие. Може и затова да е било.
Изобщо не съм съглсна, че добрите хора са хора, гледани под похлупак. Добрите хора не са глупаци. Сани правят изора да са добри, а не като масовката простаци, свикнали да газят. За съжаление, в България не с много. Но познвам двама, които са слънца❤️
А, да-първият ми спомен от детето-лилаво със зейната огромна уста към мен. Любов изпитах след някллкл паса, когато ми я донесоха в стаята. Родих я в 5 сутринта,след ден и половина и предизвикано разскритие. Може и затова да е било.
Спомням си как преди 18 г. една майка от отчетните теми редовно описваше какво грозно бебе е била дъщеря й от момента на раждане и първите месеци. Подробни описания, сравнения с мекотело, такова нещо не се забравя.
Това няма общо с темата. Сигурно е било на майтап, а дори не - много бебета са грозни.
Дъщеря ми е един от най-умните и интересни за разговор хора, които познавам (от всички възрасти, а критерият ми е висок 
). А дори не е излязла съвсем от пубертета по официалните критерии.
Това, което не харесвам в нея - по-скоро е песимист, търси и преживява тежко проблемите около себе си. Аз съм силно оптимистичен и весел човек, дори понякога инфантилен в радостта си, и ми е мъчно за това, надявах се да се промени. От бебе е такава.
). А дори не е излязла съвсем от пубертета по официалните критерии. Това, което не харесвам в нея - по-скоро е песимист, търси и преживява тежко проблемите около себе си. Аз съм силно оптимистичен и весел човек, дори понякога инфантилен в радостта си, и ми е мъчно за това, надявах се да се промени. От бебе е такава.
Синът ми е още малък - на 8 години.
Но ако сега бях на неговите години със сигурност щях да искам да ми е приятел. Въпреки ,че е мъничък още той е човека от който винаги съм имала нужда в живота си. Казвам го като човек определящ се като категоричен интроверт.
Изключително разбрано дете, уважаващо мнението и даващо най - точните и правилни съвети точно когато трябва. Винаги когато усеща , че не ми е ОК без значение от какво ествество успява да ми каже точните думи.
Надявам се да остане такъв какъвто е и с порастването си .
С радост ще изчета всички мнения и се извинявам ако е отклонение от конкретната тема.
: )))))
Но ако сега бях на неговите години със сигурност щях да искам да ми е приятел. Въпреки ,че е мъничък още той е човека от който винаги съм имала нужда в живота си. Казвам го като човек определящ се като категоричен интроверт.
Изключително разбрано дете, уважаващо мнението и даващо най - точните и правилни съвети точно когато трябва. Винаги когато усеща , че не ми е ОК без значение от какво ествество успява да ми каже точните думи.
Надявам се да остане такъв какъвто е и с порастването си .
С радост ще изчета всички мнения и се извинявам ако е отклонение от конкретната тема.
: )))))
Напълно ми е невъзможно да гледам на децата си обективно, така че на нито един от въпросите на авторката на темата не мога да отговоря. Както съм критична към себе си, така съм критична и към децата си. Старая се да не им го казвам/показвам . Уважавам правото им да са отделни личности със собствен живот и не им се бъркам за нищо, помагам само когато поискат.
. Уважавам правото им да са отделни личности със собствен живот и не им се бъркам за нищо, помагам само когато поискат. Е, кой ще напише, че не си харесва детето, дори и да е така?
Скрит текст:
Пуснах темата, защото попаднах на една дискусия във фейсбук, в която много млади момичета (20-25) разказваха как майките им не ги харесват. Повечето започваха с думите "моята майка много ме обича, обаче...", или "майка ми никога не ми го казва директно, но аз знам, че не харесва в мен..." И се замислих за този феномен - майките твърдят, че харесват децата си, а в същото време много "деца" се чувстват нехаресвани от майките си.
Зачетох се после и в разни теми тук във форума - също има не малко хора в трудни отношения с родителите им, поради непрекъснато критикуване и осъждане.
Може би било интересно да се анкетират двойки - родители и деца, за да се види какъв процент от децата, които родителите твърдят, че харесват, всъщност не се чувстват харесвани. И дали не е някакъв бъг в отношенията - родителите да смятат, че харесването се подразбира, и да вербализират повече критиките и забележките?
Много се радвам на мненията, които чета в тази тема
Зачетох се после и в разни теми тук във форума - също има не малко хора в трудни отношения с родителите им, поради непрекъснато критикуване и осъждане.
Може би било интересно да се анкетират двойки - родители и деца, за да се види какъв процент от децата, които родителите твърдят, че харесват, всъщност не се чувстват харесвани. И дали не е някакъв бъг в отношенията - родителите да смятат, че харесването се подразбира, и да вербализират повече критиките и забележките?
Много се радвам на мненията, които чета в тази тема
Скрит текст:
Имам позната, която говори за децата си като за "малкото л..но" и "голямото л..но". Става въпрос за нормални, хубави момичета на 20 и 25. Дори да има някакъв неразбираем за мен сантимент в тези нарицателни, не мога да си представя как се живее с непрекъснатото повтаряне и етикет, че си малкото или голямото "л..но".
Тук във форума попаднах на мненията на жена, която говори толква отвратително за детето си, и постъпва толкова безобразно с него, че докато я чета изпитвам цяла палитра от чувства - стъписване, гняв, съжаление, безсилие...
Нарочно слагам това в скрит текст, за да си остане темата позитивна.
Тук във форума попаднах на мненията на жена, която говори толква отвратително за детето си, и постъпва толкова безобразно с него, че докато я чета изпитвам цяла палитра от чувства - стъписване, гняв, съжаление, безсилие...
Нарочно слагам това в скрит текст, за да си остане темата позитивна.
Разбира се. Така зададена темата няма как да е нещо друго, освен демонстрация на любовта и възхищението ни от децата ни. Лее се захар и мед, а най-големият недостатък на нечие дете е колко добър човек е, та другите ще се възползват от него, или че го помързява, но това веднага се превръща в похвала, защото с минимални усилия печели успехи. Децата ни са умни, физически красиви и са просто прекрасни.
В действителност обаче отношенията между родители и деца съвсем не са толкова захаросани и както правилно си забелязала, трябва да питаш децата, дали родителите им ги харесват, за да получиш някаква обективност.
Или пък нас като деца, дали се чувстваме харесвани от родителите си. Аз, например, с лека ръка мога да кажа, че майка ни не ни харесва. Свекърва ми също не харесва нейните две деца.
С горното не искам да кажа, че отговорите не са искрени, напротив. Да признаеш дори пред себе си, че не харесваш детето си е изключително травматично, истински провал, да не говорим за обществената стигма, тъй като, разбира се, родителите са изцяло отговорни за това, какъв човек е детето им. Едва ли някой осъзнал този проблем ще посмее да се обозначи публично дори в анонимен форум.
Може би темата трябваше да бъде ''Какво не харесваме в децата си'', за да има по-голямо разнообразие в отговорите.
В допълнение напоследък се чудя нещо, провокирана от няколко случая на познати. Колко може един родител да харесва дететето си, което пропилява своите и сейни пари на хазарт, търсят го кредитори, майка му и сестра му теглят заеми да го покриват. Майка му на 70+ е принудена да работи, за да изплаща кредити. А да не говорим, че съществуват и далеч по-сериозни случаи от тези - алкохол, наркотици, проблеми със закона.
В допълнение напоследък се чудя нещо, провокирана от няколко случая на познати. Колко може един родител да харесва дететето си, което пропилява своите и сейни пари на хазарт, търсят го кредитори, майка му и сестра му теглят заеми да го покриват. Майка му на 70+ е принудена да работи, за да изплаща кредити. А да не говорим, че съществуват и далеч по-сериозни случаи от тези - алкохол, наркотици, проблеми със закона.