Аз ще се върна на въпросите в началото. Не бих искала дъщеря ми да ми е колежка или съквартирантка. Много ми е сладка, ама като я хванат дяволите, да не си й пред очите.
- Публикувана: 3 фев. 2025, 11:07 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2025, 11:24 ч.
Харесвате ли порасналите си деца?
В действителност обаче отношенията между родители и деца съвсем не са толкова захаросани и както правилно си забелязала, трябва да питаш децата, дали родителите им ги харесват, за да получиш някаква обективност.
Или пък нас като деца, дали се чувстваме харесвани от родителите си. Аз, например, с лека ръка мога да кажа, че майка ни не ни харесва. Свекърва ми също не харесва нейните две деца.
Такива теми има много, но за нашето поколение сякаш това беше ако не норма, то поне много широко разпространено. Горчивината и разочарованието от тези отношения се усещат дори в съвсем различен контекст в разказите на хора на 40, 50 и повече години - травма си е, къде обработена, къде не...
В дискусията, която ми даде повод за темата, се изненадах от мненията на младите момичета, защото смятах, че нашето не-харесвано от родителите си поколение, ще поправи тази грешка с децата си. И се учудих, че някои неща продължават по старому.
Затова исках да обърна гледната точка, да чуя мненията на сегашните родители.
С горното не искам да кажа, че отговорите не са искрени, напротив. Да признаеш дори пред себе си, че не харесваш детето си е изключително травматично, истински провал, да не говорим за обществената стигма, тъй като, разбира се, родителите са изцяло отговорни за това, какъв човек е детето им. Едва ли някой осъзнал този проблем ще посмее да се обозначи публично дори в анонимен форум.
Не мисля, че е чак провал. Различни характери, различни темпераменти, различен светоглед - нормално е едни хора да се харесват повече от други. Нехаресването не е равно на липса на обич или липса на уважение. Смятам, че родителите и децата могат да се обичат и уважават и без да се харесват. Братята и сестрите също. Различни категории са това.
И всъщност целта ми не беше да събера някакви тежки и уличаващи признания. А да поставя темата за размисъл, и да поговорим за порасналите си деца с всичките и аспекти и произтичащи подвъпроси. Ние хубаво ги харесваме, но те знаят ли го? Казваме ли го, показваме ли го? Успяваме ли да подтискаме недоволствата и критиките си относно изборите им? И така нататък.
Просто гледната точка тук е почти винаги от позицията на силата и неизменното право, ако мога така да се изразя - пишещите налагат волята си над децата, защото са им родители и знаят повече, и над възрастните си родителите - защото могат повече. Исках да пообърна перспективата
Майка му на 70+ е принудена да работи, за да изплаща кредити. А да не говорим, че съществуват и далеч по-сериозни случаи от тези - алкохол, наркотици, проблеми със закона.
В случая е разбираемо и никой не би се чудил защо.
Но да не харесваш детето си, защото не е пълен отличник, ами бил с 5,50 например е доста зле говорещо за родителя. Или, че порасналото дете предпочита да отиде на екскурзия, вместо да търка банята. И ей такива простотии, които вгорчават отношенията. Да не говорим за фиксирането върху физически особености, за които детето даже няма никаква вина.
Много, наистина много харесвам порасналото си дете и съжалявам, че не съм имала такъв приятел в детските и младежките си години. А приятели съм имсла много.
Детето ми не е "златно дете" по форумски стандарти, имаше много проблемно детство, имсше прояви, с които вредеше на себе си, вечният шут, вечно проваляше часове, вечно без домашно, такива неща. Наред с това много боледуване, много повече от останалите, за което не е виновен, но се наслагваха проблеми.
Стойностен човек стана в края на пубертета, той е много лоялен, много верен приятел, има много ценни възгледи. Да, няма медали от състезания(всички спортове се проваляха заради често боледуване), не е класиран от олимпиади(само една по БЕЛ в 9клас доведе до близко класиране за обл кръг което, разбира се е нищо), не учи в престижен чужд университет (само в редови, български) Но в това, което му е интересно е добър и амбициозен. Сега, вярно, че всеки гледа детето си през необективни, розови очила, но аз се научих на много неща именно от детето. Той е имал ситуации, в които аз бих иззлобяла, бих търсила обяснение и реванш, той в подобни ситуации умее да прощава и подминава.
Няма външни прояви на изключителност, не е амбициозен в контекста, в който сме ние с баща му(различни професии), но си следва своите неща и има много добра житейска философия.
Не го виждам като колега, защото въобще не го виждам в моята професия. Но нспр, в "тандем" с бсща си, да.
Имаше един водораздел в отношението ми към него. До един момент палав, несериозен, неуправляеми, разсеян, бях станала "мебел" по психолози и да, дори психиатри. И след влошено здраве на свекърва ми, а и не идеално състояние на майка ми(за жалост, вече и двете покойници), решихме на почивка да отидем с детето, без мъжа ми. Бях леко уплашена, вкл и дали чисто физически ще го опазя, че и екстремен беше. На тази почивка беше самата лоялност. Ред, дисциплина, никакви глезотии.Беше на 16г и когато се разделяхме всеки за своите занимания, най-голямото нарушение на уговорка между нас беше закъснение от него с... 4минути.На моменти дори леко прекаляваше, като ме питаше дали е редно да си поръча това и онова, за храна никога не съм го ограничавала. Беше ми изключително добро приятелче, много вярно, много съобразително.
Така че да, харесвам си детето. И няма да крия, че на моменти в детството му е имало моменти, да полудявам. Но ми харесва, това, което е към днешна дата и то много и не е поза.
Ако питате за оплакване от деца в предпубертетна възраст, там ще надмина древногръцките оплсквачки. Но като голям човек от на почти 20, е много различно.
Детето ми не е "златно дете" по форумски стандарти, имаше много проблемно детство, имсше прояви, с които вредеше на себе си, вечният шут, вечно проваляше часове, вечно без домашно, такива неща. Наред с това много боледуване, много повече от останалите, за което не е виновен, но се наслагваха проблеми.
Стойностен човек стана в края на пубертета, той е много лоялен, много верен приятел, има много ценни възгледи. Да, няма медали от състезания(всички спортове се проваляха заради често боледуване), не е класиран от олимпиади(само една по БЕЛ в 9клас доведе до близко класиране за обл кръг което, разбира се е нищо), не учи в престижен чужд университет (само в редови, български) Но в това, което му е интересно е добър и амбициозен. Сега, вярно, че всеки гледа детето си през необективни, розови очила, но аз се научих на много неща именно от детето. Той е имал ситуации, в които аз бих иззлобяла, бих търсила обяснение и реванш, той в подобни ситуации умее да прощава и подминава.
Няма външни прояви на изключителност, не е амбициозен в контекста, в който сме ние с баща му(различни професии), но си следва своите неща и има много добра житейска философия.
Не го виждам като колега, защото въобще не го виждам в моята професия. Но нспр, в "тандем" с бсща си, да.
Имаше един водораздел в отношението ми към него. До един момент палав, несериозен, неуправляеми, разсеян, бях станала "мебел" по психолози и да, дори психиатри. И след влошено здраве на свекърва ми, а и не идеално състояние на майка ми(за жалост, вече и двете покойници), решихме на почивка да отидем с детето, без мъжа ми. Бях леко уплашена, вкл и дали чисто физически ще го опазя, че и екстремен беше. На тази почивка беше самата лоялност. Ред, дисциплина, никакви глезотии.Беше на 16г и когато се разделяхме всеки за своите занимания, най-голямото нарушение на уговорка между нас беше закъснение от него с... 4минути.На моменти дори леко прекаляваше, като ме питаше дали е редно да си поръча това и онова, за храна никога не съм го ограничавала. Беше ми изключително добро приятелче, много вярно, много съобразително.
Така че да, харесвам си детето. И няма да крия, че на моменти в детството му е имало моменти, да полудявам. Но ми харесва, това, което е към днешна дата и то много и не е поза.
Ако питате за оплакване от деца в предпубертетна възраст, там ще надмина древногръцките оплсквачки. Но като голям човек от на почти 20, е много различно.
Майка му на 70+ е принудена да работи, за да изплаща кредити. А да не говорим, че съществуват и далеч по-сериозни случаи от тези - алкохол, наркотици, проблеми със закона.
В случая е разбираемо и никой не би се чудил защо.
Но да не харесваш детето си, защото не е пълен отличник, ами бил с 5,50 например е доста зле говорещо за родителя.
Харесвам и двете си деца (22г.и 16г.). Въпреки че са много различни, даже противоплоложни характери - всяко си има достойнства и силни страни, както и недостатъци 🙂. Най-важното за мен е че са добри хора и са силни характери, виждала съм ги да се провалят и пак да продължават към целите си. Това е важно за мен, кой колко е успял и щастлив в живота е нещо относително.
Не, не харесвам това, в което се превръща. Добър, чувствителен, състрадателен, възпитан, смея да кажа добре.
Но .... всякаква липса на отговорност към задължения- чистене на стая, лична хигиена, учене. Почти на 12. Инертен , без никакъв живец.
Чак ми идва да го ошамаря тия дни.
Но .... всякаква липса на отговорност към задължения- чистене на стая, лична хигиена, учене. Почти на 12. Инертен , без никакъв живец.
Чак ми идва да го ошамаря тия дни.
Не, не харесвам това, в което се превръща. Добър, чувствителен, състрадателен, възпитан, смея да кажа добре.
Но .... всякаква липса на отговорност към задължения- чистене на стая, лична хигиена, учене. Почти на 12. Инертен , без никакъв живец.
Чак ми идва да го ошамаря тия дни.
Но .... всякаква липса на отговорност към задължения- чистене на стая, лична хигиена, учене. Почти на 12. Инертен , без никакъв живец.
Чак ми идва да го ошамаря тия дни.
Едва на 12 е. Изчакай. Тук съфорумците коментират деца, които всъщност вече са възрастни. И твоят син, и моят все още дори в пубертета не са навлезли като хората.
Аз си ги харесвам моите много, имат добри сърца, жалостиви са, готови да помогнат, не са злобни или злопаметни . Добри деца са.
Всяка си има особености на характера, някои неща не са по мой вкус точно, но това е напълно нормално, те са си индивидуални личности, няма нужда да са по мой калъп.
Голямата е на 23, гони си целите, учи, лятото работи, отговорна и съвестна е, не ни е посрамила никъде, винаги я канят да се върне на работа догодина, което е покзателно. Но си е особена, интроверт, понякога прекалено, трудно показва и говори за чувствата си.
Малката е във вихъра на пубертета, има си трески за дялане, но въпреки трудната възраст не мога да се оплача, говорим много, споделя си, държи се зряло за възрастта си.
Но е адски шемет, разсеяна, не особено подредена и говори денонощно.
Дано занапред не ни сервира лоши неща.
Каквото и да е само да стои далеч от др@га , ще мине пубертета и ще си е добро дете, такава и е природата.
За приятелки бих ги искала и двете, имат страхотно чувство за хумор и самоирония. Забавни са и точни.
За съквартирантка по- скоро голямата тя е чистофайница като мен, малка по- скоро не😅🤫
За колежка пак голямата, много коректна е тя.
Малката е по забавната част, но може и да се промени знам ли😅
Всичките ми приятели и близки винаги ми правят комплимент, че имам много възпитани деца, което значи че поне пред ората се държат на положение и не ме излагат:))
А комплимент от малката получих тези дни, каза- мамо, така искам да имам машина на времето и да се върна, когато ти си била на 13 и да сме най- добри приятелки или близначки, би било много яко😅🙊
Голямата пък ми е писала такива писма, когато бях в болница, че само като се сетя ми тръгват сълзи, тя писмено по- лесно си излива чувствата.
Беше ми писала- и 100 пъти да се прероди душата ми, в каквото и където и да е, само моля Бог ти да си ми пак майка!
Да са ми живи и здрави, как да не ги харесва човек ❤💋❤
Отивам да прочета вашите отговори.
Всяка си има особености на характера, някои неща не са по мой вкус точно, но това е напълно нормално, те са си индивидуални личности, няма нужда да са по мой калъп.
Голямата е на 23, гони си целите, учи, лятото работи, отговорна и съвестна е, не ни е посрамила никъде, винаги я канят да се върне на работа догодина, което е покзателно. Но си е особена, интроверт, понякога прекалено, трудно показва и говори за чувствата си.
Малката е във вихъра на пубертета, има си трески за дялане, но въпреки трудната възраст не мога да се оплача, говорим много, споделя си, държи се зряло за възрастта си.
Но е адски шемет, разсеяна, не особено подредена и говори денонощно.
Дано занапред не ни сервира лоши неща.
Каквото и да е само да стои далеч от др@га , ще мине пубертета и ще си е добро дете, такава и е природата.
За приятелки бих ги искала и двете, имат страхотно чувство за хумор и самоирония. Забавни са и точни.
За съквартирантка по- скоро голямата тя е чистофайница като мен, малка по- скоро не😅🤫
За колежка пак голямата, много коректна е тя.
Малката е по забавната част, но може и да се промени знам ли😅
Всичките ми приятели и близки винаги ми правят комплимент, че имам много възпитани деца, което значи че поне пред ората се държат на положение и не ме излагат:))
А комплимент от малката получих тези дни, каза- мамо, така искам да имам машина на времето и да се върна, когато ти си била на 13 и да сме най- добри приятелки или близначки, би било много яко😅🙊
Голямата пък ми е писала такива писма, когато бях в болница, че само като се сетя ми тръгват сълзи, тя писмено по- лесно си излива чувствата.
Беше ми писала- и 100 пъти да се прероди душата ми, в каквото и където и да е, само моля Бог ти да си ми пак майка!
Да са ми живи и здрави, как да не ги харесва човек ❤💋❤
Отивам да прочета вашите отговори.
Няма ли да говорим за порасналите си деца, вече възрастни такива?! 12 годишното защо го спрягаме, то не знае къде се намира, за тези на 14-15 да не говорим, отглеждам едно такова още.
Харесвам голямата си дъщеря. Навърши 18 и буквално на следващата седмица се изнесе от нас. Работи цяло лято, спести пари, с които се издържаше през учебната година. Миналото лято поиска да се върне вкъщи, за да работи тук и да е близо до нас.
Пак спести достатъчно пари, за да изкара и тази учебна година( учи и живее съвсем в друга част на страната, далеч е и не можем да се виждаме често). Много разумна и отговорна стана, говорим си като възрастни. Аз винаги съм се стремяла да се отнасям с тях като към равни, винаги са знаели за проблемите ни, не съм ги държала под похлупак. Много говори със сестра си, съветва я, изхождайки от своите грешки като ученичка. Надявам се да остане такава или да разцъфне още повече занапред!
Малката вятър я вее на бял кон. В момента не я харесвам, но знам, че не й е лесно и се борим заедно да минем през тежкия й пубертет.
Харесвам голямата си дъщеря. Навърши 18 и буквално на следващата седмица се изнесе от нас. Работи цяло лято, спести пари, с които се издържаше през учебната година. Миналото лято поиска да се върне вкъщи, за да работи тук и да е близо до нас.
Пак спести достатъчно пари, за да изкара и тази учебна година( учи и живее съвсем в друга част на страната, далеч е и не можем да се виждаме често). Много разумна и отговорна стана, говорим си като възрастни. Аз винаги съм се стремяла да се отнасям с тях като към равни, винаги са знаели за проблемите ни, не съм ги държала под похлупак. Много говори със сестра си, съветва я, изхождайки от своите грешки като ученичка. Надявам се да остане такава или да разцъфне още повече занапред!
Малката вятър я вее на бял кон. В момента не я харесвам, но знам, че не й е лесно и се борим заедно да минем през тежкия й пубертет.
Харесвам я, даже я обожавам. Има страхотни истински приятели, които я ценят и обичат. Правих тайно видео за рождения й ден с пожелания от тях и много плаках, като го сглобявах и слушах.
Станала е разумна, отговорна, нежна и добра.
Гордея се с нея и избора й за приятел ( на 18 години е и са заедно от 4 години).
Станала е разумна, отговорна, нежна и добра.
Гордея се с нея и избора й за приятел ( на 18 години е и са заедно от 4 години).
Моите са 2006 и 2007.
Такива са, каквито съм си ги възпитала, така че нямам избор, освен да си ги харесвам. С ръка на сърцето - има неща в характерите им, които бих искала да малко да се променят. Надявам се, че това ще се случи от самосебе си с израстването.
Иначе са добри хора, трудят се, самостоятелни за възрастта си, може да се разговаря с тях. Но определено трябва да работят още върху себе си.
Такива са, каквито съм си ги възпитала, така че нямам избор, освен да си ги харесвам. С ръка на сърцето - има неща в характерите им, които бих искала да малко да се променят. Надявам се, че това ще се случи от самосебе си с израстването.
Иначе са добри хора, трудят се, самостоятелни за възрастта си, може да се разговаря с тях. Но определено трябва да работят още върху себе си.