Харесвате ли порасналите си деца?

  • 7 291
  • 98
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 035
Имам син. Винаги от малък е бил много лъчезарно и мило дете.  Вече е над 20 години и си остана такъв. Стана много стойностен и добър човек. През пубертета никога, ама никога не сме имали проблеми с него. Понякога малко бързо пали, но това е ген от мен. Не мога да му се сърдя. Той е мноооого по-добра моя версия . Аз въобще не съм обсебваща майка, но често му казвам, като му видя очите, че го обичам и дори го целувам. Днес по вайбър му пратих съобщение с такова съдържание и той ми звънна да ме пита кво ми има Simple Smile Ми кво да ми има? Обичам го много и той знае, че винаги му заставам зад гърба и си споделя с мен каквото прецени. Знае, че съм му опора и че може да разчита на мен. Неговата баба, моята майка също има много силна връзка с него. Ние двете никога не се караме и също много се обичаме. Майката е една, друга няма!

Вторият ми мъж има 4 собствени деца. И те са си много близки и винаги могат да разчитат едни на други. Това не пречи да обгрижва и моето дете, щото още живее при нас-учи и работи.

Моля всеки ден Господ да го пази. Нека ни пази всички.

Последна редакция: чт, 06 фев 2025, 17:21 от 𝒮𝓅𝓇𝒾𝓃𝑔 𝓅𝓇𝒾𝓃𝒸𝑒𝓈𝓈

# 76
  • Мнения: 4 005
Харесвам си децата, обичам ги, но понякога не мога да ги разбрера. Колко пъти ми е идвало да им скъсам главите няма да кажа. Отне ми много време да приема факта, че ще са такива каквито са.
А за това дали някой е добър или лош човек може да се каже когато мине една определена възраст, и тя обикновенно е след като сме преполовинили живота си. В първите 20-30 години все още търсим себе си, бунтуваме се срещу всичко и не приемаме съвети, с които някой иска да ни предпази от това да си стришим главите. Но явно всеки има нужда да си набие тиквата в две три стени самостоятелно. Това е част от уроците на живота, които се помнят най-добре. Другия добър урок е като загубим някакви пари в нещо. Там просто урока е кеш.

# 77
  • София
  • Мнения: 44 347
Абуто, моята дъщеря за втори път се хваща на работа, където не й плащат. Явно тя трябва да се опари яко, докато осъзнае как се работи, какво е трудов договор, пари по карта и прочие "възрастни глупости".

# 78
  • Мнения: 11 781
Ми детето или е над нещата все още, или не смее да си потърси правата.

# 79
  • Мнения: 2 027
Разбира се, че си харесвам децата. Те са усъвършенствана версия на мен самата, виждам се в тях, в проблемите им, в реакциите им, в доброто и в не чак толкова доброто. Wink

# 80
  • Мнения: 11 619
Харесвам си ги! Много!
Всеки ден се убеждавам, че с баща им сме отгледали и възпитали страхотни млади хора.

# 81
  • Мнения: 61 461
Много хубава тема. Мислех по едно време да пусна тема точно с такъв въпрос, харесвате ли децата си. Не обичате ли ги.  Защото много хора не харесват децата си, но не могат да го коментират, понеже не е прието родителите да не си одобряват децата. Обратното е нормално, децата да не харесват родителите си. Поне тук има безкрайно много теми с подобно съдържание.
За жалост и родители, които не харесват децата си има и те не са единици. Огледайте се колко неприятни колеги или съседи имате, това са пораснали деца и те имат родители. Едва ли ги харесват, но са се примирили, а може би се страхуват да го признаят, защото евентуално биха ги обвинили, че вината е тяхна.
Имаме във входа един младеж, с две ръце се кръстя, да не съм на мястото на майка му... Имах и колега с такъв син, той почина за жалост; близки роднини, които буквално бяха разорени от сина си и още, и още.
Децата не са благодат, нито щастие за всички родители. За много хора са наказание и/или голямо разочарование.
Дори децата на известните. Дали Стоянка Мутафова е харесвала Муки? Мисля, че не.

# 82
  • Мнения: 967
А не са ли децата до някъде отражение на родителите и възпитанието което прилагат?
В една група във фейсбук жена се жалваше,че дъщеря й крадяла от баща си пари.
Имаше потресаващи коментари..
Една жена обясняваше ,че в тях всички врати се заключват и никой няма ключ от спалнята й освен тя😵💫.
Други я съветваха да слага камери и капани.
Трепа разказва ,как завела дъщеря си до полицията и дъщеря и повръщала от стрес ,но никога повече не взела без да попита(петокласничка).
Или залитат в другата крайност,дондуркат ги до 30 и се чудят ама защото така ама защо иначе.
Все още има хора ,които се бъркат в живота на порасналите си деца и не познават граници.
Имам познат ,който издържа брат си(40 годишен, здрав мъж.)

# 83
  • Мнения: 11 619
А не са ли децата до някъде отражение на родителите и възпитанието което прилагат?
До голяма степен, но не винаги.
Пред очите си имам пример на страхотно семейство (от излрючително близкия приятелски кръг ни е, съответно зная доста неща от "кухнята"), възпитаващо всичките си деца по един и същ начин. С едната дъщеря имаха невероятни проблеми по време на "активния" пубертет. То не бяха педагогически стаи, съвети в училище, какво ли не. Майката, милата се беше хванала за главата, а бащата как издържа да мине този период, още сам самият се чуди. Както и да е- в момента момичето е прекрасна млада дама, с цели, амбиции, реализираща се в сферата, която я влече. Мисълта ми е, че до голяма степен децата са отражение на всичко в семейството, макар до там понякога да се достига и по доста заобиколни пътища и пътчета.

Иначе гореописаното със заключване на стаи, камери, водене в полицията... честно казано, приседна ми докато го четях, дори не искам да го коментирам. Тези родители спешно трябва да потърсят помощ за себе си. Отвратителна линия на поведение.

# 84
  • Мнения: 13 041
Много често чувам, че родителите гледат децата си по един и същи начин, пък то какво се получило, само че децата не са еднакви и всяко от тях изисква индивидуален подход.
Да, ти ги възпитаваш в едни и същи ценности, но към моя син примерно трябваше да имам съвсем различен подход от този към дъщеря ми, защото при него не работеха много от нещата. И се налагаше да го наблюдавам, за да намеря какво работи. Ако бях просто прилагала това, което правех с кака му, нещата щяха да са много по-тегави.
Освен това родителите често са водени от добри намерения, но не разбират, че това, което правят не е добро за детето. Давам пример с моята майка, която беше много грижовна, но тя смяташе, че на света има една истина и това е нейната и аз просто трябва да я слушам. Не го правеше от лошо, напротив, тя се опитваше да ми даде всичко необходимо, за да бъда сигурна и защитена, но не разбираше, че всъщност аз нямам нужда от вселенските ѝ истини, да не говорим, че и до днес моите и нейните са различни.
Та, затова аз не вярвам в това, че родителите може да правят всичко и детето пак да изплесне. Най-вероятно не правят правилното нещо. Затова за мен най-подходящо е види ли родителят, че детето нещо изплясква, да се потърси специалист и да се търсят причините за това. Най-лесно е да махнеш с ръка и да кажеш, че детето ти е крадливо, вместо да потърсиш причините за поведението му.

# 85
  • Мнения: 11 619
Много често чувам, че родителите гледат децата си по един и същи начин, пък то какво се получило, само че децата не са еднакви и всяко от тях изисква индивидуален подход.
Да, ти ги възпитаваш в едни и същи ценности, но към моя син примерно трябваше да имам съвсем различен подход от този към дъщеря ми, защото при него не работеха много от нещата. И се налагаше да го наблюдавам, за да намеря какво работи. Ако бях просто прилагала това, което правех с кака му, нещата щяха да са много по-тегави.

Да, с това също съм абсолютно съгласна.
В нашето семейство нещата също стоят по описания от теб начин. И не, че щяха да са тегави, а биха излезнали тотално извън контрол.
Всяко дете е различно и си иска индивидуалния подход. Голяма грешка е да вкарваме очакванията и подходите си в калъп и да мислим, че това ще сработи в положителна насока.

Може би не съм се изразила напълно ясно. Има семейства, в които си има дете/ деца фаворити, любимци, галеници. За сметка на другото/ другите. А в описания от мен случай не ставаше дума за нещо такова.

# 86
  • София
  • Мнения: 15 163
Всяко дете си има различен характер, то си е по рождение. Та може човек да си обича детето, да одобрява развитието му и пак да не го харесва. Така сме устроени, че харесваме повече онези, които са като нас. Затова не е нужно порасналото дете да  е пропаднал човек, за да не го харесва родителят.

# 87
  • София
  • Мнения: 44 347
Аз съм сигурна, че нашите и до ден днешен не ме харесват особено. Някои неща направих като тях, но други - абсолютно наопаки. Интересно е, че майка ми никога нямаше смелост да ми каже - така и така, не ми харесва какво правиш. Все някак "иносказателно" действаше и говореше.
 Може би е заради тези предразсъдъци, че трябва да обичаш и одобряваш детето си. Пък всъщност нито ме обичаше, нито ме одобряваше чак толкова.

# 88
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 726
Интересно, колко от нас харесват родителите си? Аз например не харесвам моите. В живота, хора като тях не биха ми били приятели.
Докато бих се радвала да имам приятели като моите синове.

# 89
  • Мнения: 5 570
Интересно, колко от нас харесват родителите си? Аз например не харесвам моите. В живота, хора като тях не биха ми били приятели.
Докато бих се радвала да имам приятели като моите синове.

Всичките роднини си харесвам - явно съм късметлийка. Майка ми е прекален алтруист на моменти, но си е такава. При нея обаче винаги можеш да намериш подкрепа (за всичките ми смели идеи), утеха и разбира се, градивна критика. Същото мога да кажа за вуйчо ми (нейния брат) и неговата жена. Да са ми живи и здрави.

Общи условия

Активация на акаунт