Публикувана: 3 фев. 2025, 11:07 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2025, 11:24 ч.

Харесвате ли порасналите си деца?

7 282
98
1

# 30 4 фев. 2025, 11:10 ч.

Мнения: 928

Цитат на: jasmin tisane в вт, 04 фев 2025, 10:28

Е, кой ще напише, че не си харесва детето, дори и да е така?

Тоест, смятате, че има хора, които не си харесват децата, но не биха го написали, защото не е обществено прието?

Пуснах темата, защото попаднах на една дискусия във фейсбук, в която много млади момичета (20-25) разказваха как майките им не ги харесват. Повечето започваха с думите "моята майка много ме обича, обаче...", или "майка ми никога не ми го казва директно, но аз знам, че не харесва в мен..." И се замислих за този феномен - майките твърдят, че харесват децата си, а в същото време много "деца" се чувстват нехаресвани от майките си.
Зачетох се после и в разни теми тук във форума - също има не малко хора в трудни отношения с родителите им, поради непрекъснато критикуване и осъждане.

Може би било интересно да се анкетират двойки - родители и деца, за да се види какъв процент от децата, които родителите твърдят, че харесват, всъщност не се чувстват харесвани. И дали не е някакъв бъг в отношенията - родителите да смятат, че харесването се подразбира, и да вербализират повече критиките и забележките?

Много се радвам на мненията, които чета в тази тема Flowers Hibiscus

Скрит текст:

Имам позната, която говори за децата си като за "малкото л..но" и "голямото л..но". Става въпрос за нормални, хубави момичета на 20 и 25. Дори да има някакъв неразбираем за мен сантимент в тези нарицателни, не мога да си представя как се живее с непрекъснатото повтаряне и етикет, че си малкото или голямото "л..но".
Тук във форума попаднах на мненията на жена, която говори толква отвратително за детето си, и постъпва толкова безобразно с него, че докато я чета изпитвам цяла палитра от чувства - стъписване, гняв, съжаление, безсилие...
Нарочно слагам това в скрит текст, за да си остане темата позитивна.

# 31 4 фев. 2025, 11:18 ч.

Мнения: 13 041

jasmin tisane, присъщо на младостта е да са крайни. Тогава младежите горят, знаят всички отговори на всички вселенски въпроси, категорични са по всички теми и т.н. Някак си ако тогава не са такива, не знам кога, после с годините омекват Simple Smile

Бернарда, аз всъщност съм виждала много ужасно отношение къд деца и изобщо не в унисон с това да ги харесват. Виждала съм родители, които някак си възприемат децата като нещо, което се е пръкнало отнякъде и само им трови нервите, защото не е каквото си го представят.
Веднъж в автобуса попаднах на сцена с момиче на около 14-15 години, на една от спирките се качи майка ѝ, очевидно имаха някакъв конфликт, започна да ѝ обяснява колко е противна и не може да я понася, а детето изглеждаше толкова наранено и уязвимо. Питаше майка си дали иска да умре, та да не ѝ пречи повече, много тъжна история.
Та, със сигурност има хора, които не харесват децата си. Не просто не ги харесват, но ги обвиняват, че не са това, което очакват.
Има и други, които си ги харесват и много ги обичат, но са прекалено критични било от желание да ги възпитат, било от невъзможност да разберат, че това са отделни личности и имат свои виждания за дадени ситуации. Има и такива родители, които просто не намират за необходимо да кажат на децата си, че са прекрасни, че се гордеят с тях, че много ги харесват. По принцип емоционалната връзка между родител и дете е много крехка, а и често нямаме никаква идея как да я създадем.

# 32 4 фев. 2025, 11:39 ч.

София
Мнения: 2 509

Цитат на: BernardaM. в вт, 04 фев 2025, 11:10

Цитат на: jasmin tisane в вт, 04 фев 2025, 10:28

Е, кой ще напише, че не си харесва детето, дори и да е така?

Тоест, смятате, че има хора, които не си харесват децата, но не биха го написали, защото не е обществено прието?

Скрит текст:

Пуснах темата, защото попаднах на една дискусия във фейсбук, в която много млади момичета (20-25) разказваха как майките им не ги харесват. Повечето започваха с думите "моята майка много ме обича, обаче...", или "майка ми никога не ми го казва директно, но аз знам, че не харесва в мен..." И се замислих за този феномен - майките твърдят, че харесват децата си, а в същото време много "деца" се чувстват нехаресвани от майките си.
Зачетох се после и в разни теми тук във форума - също има не малко хора в трудни отношения с родителите им, поради непрекъснато критикуване и осъждане.

Може би било интересно да се анкетират двойки - родители и деца, за да се види какъв процент от децата, които родителите твърдят, че харесват, всъщност не се чувстват харесвани. И дали не е някакъв бъг в отношенията - родителите да смятат, че харесването се подразбира, и да вербализират повече критиките и забележките?

Много се радвам на мненията, които чета в тази тема Flowers Hibiscus

Скрит текст:

Да, така смятам. Човек признава такова нещо само пред много близки, но във форум едва ли ще го изтърси току-така.
Да не харесваш детето си, разбира се, е съвсем различно от това да виждаш недостатъците му и да се опитваш да го промениш или коригираш.

Mosquita, родителите също са хора и правят ужасно много грешки. Само някои са непростими - като това да кажеш на детето си, че не си го искал или не го понасяш. Чела бях някъде, че това е най-тежката травма, майка ти да ти каже, че не е трябвало да се родиш.

# 33 4 фев. 2025, 12:05 ч.

Мнения: 11 780

Спомням си как преди 18 г. една майка от отчетните теми редовно описваше какво грозно бебе е била дъщеря й от момента на раждане и първите месеци. Подробни описания, сравнения с мекотело, такова нещо не се забравя.

# 34 4 фев. 2025, 12:10 ч.

Между гори и планини
Мнения: 11 726

Ужас!
Аз съм ставала свидетел как майка употребява ужасно грозни епитети, защото дъщеря ѝ няма 6 по математика. Вървяхме с тях, аз и сина ми и се чудехме как да потънем в земята и да не чуваме. А горкото дете....
Моята майка също си избиваше комплексите върху мен - жълти ми били зъбите, дебели ми били коленете. Толкова ме беше накарала да го вярвам, че до 19 годишна не се усмихвах. После приятели са ми казвали, че имам перфектни крака, зъби бели и прави. А аз с години носех комплексите на майка ми, която всъщност има криви зъби и крака.... Такива думи от майка никога не се забравят.

# 35 4 фев. 2025, 12:12 ч.

Мнения: 13 041

Цитат на: jasmin tisane в вт, 04 фев 2025, 11:39

Mosquita, родителите също са хора и правят ужасно много грешки. Само някои са непростими - като това да кажеш на детето си, че не си го искал или не го понасяш. Чела бях някъде, че това е най-тежката травма, майка ти да ти каже, че не е трябвало да се родиш.

Правим, разбира се, то е неизбежно. Аз смятам, че да правим грешки е част от човешката природа. Но когато сгрешиш, се извиняваш на детето си. Освен това, според мен най-важното нещо е да изпитваш и показваш уважение към него, независимо на каква възраст е. Децата също са личности и имат нужда от уважение на техните личности, а не от неглижиране, защото те са малки, не знаят, не могат и не разбират.
Когато уважаваш и зачиташ личността на детето, когато можеш да признаеш, че си сгрешил и да му се извиниш, тогава грешките не водят до травма у децата.

# 36 4 фев. 2025, 12:14 ч.

Мнения: 11 780

Според нашите не ми отивала вързана коса на опашка, защото ушите ми стърчели. Grinning

Напротив, отива ми и то много. Често си нося косата на висока опашка, добре изгладена и стилизирана, а стърчащите уши леекичко ме подмладяват Stuck Out Tongue

Мисля си, че времената бяха такива... епитети и профилактични шамари си бяха в реда на нещата.

# 37 4 фев. 2025, 12:16 ч.

София
Мнения: 2 509

Е, това с грозните новородени бебета си е факт. Като смачкани стафидки са повечето в началото. Ама пак си ги обичаме и за нас са прекрасни.

# 38 4 фев. 2025, 12:20 ч.

Между гори и планини
Мнения: 11 726

Моят малкият беше бузест, жълт ( от жълтеница), с дръпнати очи и стърчаща черна коса. Шегувахме се, че прилича на узбек, защото забременях в Узбекистан 😂 Ама за мен си беше мил, сладък и как сладко ухаят бебетата... Големият пък беше слабичък, като зайче.

# 39 4 фев. 2025, 12:23 ч.

Мнения: 11 780

Моите бяха слабички стафидки с мънички нослета и кръгли очи. И до днес са слаби и стройни, с дълги крайници.

# 40 4 фев. 2025, 12:24 ч.

Мнения: 1 348

Цитат на: jasmin tisane в вт, 04 фев 2025, 11:39

Да, така смятам. Човек признава такова нещо само пред много близки, но във форум едва ли ще го изтърси току-така.

Е то и във форум много лесно да кажеш, че нещо в детето си не харесваш, тука повечето хора са анонимни. Могат да си искажат мнението си свободно и нищо няма да им има. Нито те познават, нито нищо

# 41 4 фев. 2025, 12:33 ч.

Мнения: 7 632

Цитат на: Mosquita в пн, 03 фев 2025, 12:52

Аз това, което бих могла да кажа, е че за мен отглеждането на деца беше изключителна отговорност, която носех с всяка една стъпка,жест и действие. Донякъде това ми попречи да живея с идеята, че децата са най-голямата радост в живота, защото да, те са невероятна радост, но са и голяма отговорност, защото през цялото време трябва да внимаваш накъде ще поемат вследствие на твоето възпитание и отглеждане. Не вярвам в "такова дете ми се падна", "то си е такова", "през пубертета всички са нетърпими" и т.н.

Изказани, моите мисли по въпроса!

Всяко последващо решение, взимам във основа на първото- да имам деца.
Обожавам децата си, и въпреки , че съм квачка, в никакъв случай не съм заслепена от положителните им качества, за да не виждам отрицателните. Някои са копие на моите лоши страни, други- на баща им, трети са си техни, но ...аз често ползвам и една тукашна поговорка- „ Няма ходещи ангели по земята!“. Всички сме тук, за да се развиваме.

Конкретно- едната ми дъщеря е много обрана , понякога прекалено , в комуникацията. Но реши ли да каже нещо, то е в целта, а така много боли, и съм сигурна, че си създава неприятели.
Другата е прекалено ларж в отношенията- прощава всякакви поведения , на всички, / не в смисъл да я засегнат тези поведения, а да ги оправдава, че „са си такива хората“/ , което аз не приемам, и не разбирам как продължава да общува с тези хора.
Иначе, от хората които ми водят вкъщи, не мога да се оплача, 99% ги харесвам, прекарват време с нас, слушам ги как комуникират, доволна съм от начина, по който водят приятелствата си.

Почти пълнолетни са.

# 42 4 фев. 2025, 12:51 ч.

Русе
Мнения: 7 934

Аз ли ще бъда черната овца Flushed

Не, не харесвам човека, който порасна, въпреки, че тези си черти ги носи от бебе.
Никакви мечти и амбиции, дебелокож, инат, мрачен интроверт. Как пък всички лоши черти от двата рода успя да събере?!?!
Другото, което никак не харесвам в него е добротата му, обвързана с голяма доза наивност. И страда от това, но не чува... Sad

Опари се лошо и дано поне поуката вземе.

Голяма болка ми е той.... и все се чувствам като скапан родител.

# 43 4 фев. 2025, 12:58 ч.

София
Мнения: 44 347

Голямата беше много грозна като се роди, осмаче.
Малкият беше кукла.
По отношение на външен вид - сега и двамата са много красиви, пу-пу.
По отношение на недостатъци - и двамата имат едно такова вродено черногледство, което цял живот съм се опитвала да лекувам и преработвам, тъй като виждам колко им пречи в живота, спира ги. Много са трудни на мечти и амбиции, нямат желание за нищо.

# 44 4 фев. 2025, 13:06 ч.

Мнения: 28 604

Да, харесвам ги.И изпитвам задоволство, че имам пръст в тази работа.

Препоръчани теми

Şampiyon/"Моят шампион"- само по Dizi⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги⭐️тема 52*

Майката публикува просташки и вулгарни статуси, които детето чете

Цялостен ремонт на апартамент с фирма

Скоро лъвче се задава и в дома ще е забава ТЕМА 2

733
С термин август

Причина:

Причина: