Любители на котки - Тема 204

За подобряване на настроението

Супер е Сина. Не знаех, че с него споделяме една и съща дата на раждане. Е, разликата в годините е значителна, но няма значение.
Моите маймуни наскоро навършиха 10 години. А до вчера имах чувството, че се крият зад всякакви мебели, не можещи да свикнат с новия дом и собственици.

На 23 август Сина ще стане на 4 годинки. Голямото ми момче

Невероятен красавец е Син-ът ти! 😻

Отдавна не съм поръчвала от зооплюс и съм забравила... За колко време идват поръчките?
Вчера водих Блеко на доктор (така и не можахме да овладеем разстройството), накараха ми се, че сме разбутали ензимите с глупавите храни Феликс и Гурме (ама той друго, освен Феликс отказва и го яде от години) и ме убедиха да остане само на уринари (в момента яде на Brit), която му давам по малко.
Впечатли ме, че в Нечовешкия 2 кг струват 34 лв, а в зоо- то- 7 кг са 70 лв, та се зачудих дали е читава в зооплюс...
И понеже ми е останала съвсем малко, не знам дали ще ми стигне докато дойде поръчката. Нещо имам спомен, че се бавеше около седмица...
Какво ще ми препоръчате- да я смесвам ли със суха за кастрирани (имам в наличност на Brit) или само уринари да давам?
Оффф, толкова съм против храненето само със суха храна... Ама да видим дали лечението (5 дни инжекции) ще даде резултат, пък ще го мислим.

Ани, 7-14 дена.

Не смесвай за момента. Поне месец да е на уринарната.

Аз май втори път подписах петицията. Нямаше снимки на предната. Защо я отворих пак?!?!? Ревнах.
Ще я пратя на дъщеря ми и нейната приятелка, но ще ги предупредя да не гледат снимките.

Хайде и аз малко да разведря




Моите се биха днес.
Първо Дейзи и Аш, а преди малко Оникс и Аш.

Момичета, пак съм аз с комшийските котки.
Знам, че мъжките животни не се разгонват, но възможно ли е в тези периоди да си променят поведението?
Това е Бобчо, който от няколко дни почти не яде.
Огледах го хубаво, изглежда добре, няма рани, секрети, движи се нормално, но няма апетит. Те си обикалят да ядат в няколко къщи, но той никога не отказва консерва или пастет, а сега не иска.
Моето куче правеше така преди кастрацията, когато подушеше женска. При котките, дали е същото?
Не искам да го стресирам да го водя на вет, защото е много страхлив. Онзи ден за първи път влезна в ббкюто на двора, свря се в един ъгъл и орева света. Отворих му двете стени, които са целите с прозорци и пак рева 1 час, докато излезе, даже аз го изгоних малко насила.
През май, когато стане на 1г искам да го водя да го кастрират и отсега събирам смелост.
Мимчето (майка му) 3ти месец ми е сърдита, заради клетката и вета.

Това е рвалната истина ".. Не случайно са избрали България за място на това гнусно деяние. Понеже в България няма закон за това и всичко ще остане не наказано"
Дъщеря ми вчера го видя сама и не можа да го асимилира как е възможно изобщо да бъде направено. Сбъркани същества, щот хора не са.
И аз ще покажа малко снимки за равновесие.

Нашите виладжии. Вчера цял ден ядоха паучове и консерви. После се препичаха на слънце

Бях на протеста , нямаше много чак хора , но се надявам да има полза . Имаше много хора с кучета, тези без бяхме котешки родители

Социалните мрежи врят и кипят по темата, но много хора сме извън София и няма как да се включим.
При нас заваля много хубав пролетен дъжд. Сутринта се събудих с цъфнали сливи из цялата планина и птичи песни. Много е зареждащо и сутрин правя разходка с кучето до съседното село.

Сега дъждът трополи, камината пука и с Чери се гушкаме.

Доня, как камината пука...  Аз превключих климатика на охлаждане. Няма слънце днес, ама с това южно изложение вече завираме. ПлоьондиФска работа.
Прекрасно е, че живеете в място до балкана. Градовете вече за нищо не стават. Даже и по-малките като Пловдив.

Пука и пушек се вдига 😊 Къща се топли различно от апартамент, особено в балкана. Че и разсад на зеленчуци и цветя топля.

Здравейте, момичета! Изпитвам огромна мъка за моето коте. Беше само на 4 години. Намерихме я отровена в двора преди 12 дни. Беше бебе, когато ни посрещна в този дом, където живеем сега. Беше болна, излекувахме я и по време на Ковид остана за постоянно вкъщи. Излизаше само до тоалетна отвън. Тя си избра така. После стоеше през деня вкъщи, а нощем започна да излиза в дворчето ни и сутрин чакаше на вратата или ако е студено драскаше на прозорчето и я прибирахме вътре. Беше страхлива и не ходеше по- далече от двора ни и дворовете на съседите ми, които също я обожаваха и се грижеха също за нея. Беше толкова мила и умна... Толкова ми е мъчно.  Мисля само за нея, виждам само нея... През зимата стоеше през нощта вкъщи и често спеше в спалнята. Лягаше до мен като човек. Беше кастрирана, обезпаразитена, гледана с любов котка. Нямам представа какво й се е случило и откъде се е взела тази отрова. Казват, че слагат около кошовете за смет отрова или че може да е изяла отровена мишка. Нямам отговор! Всеки носи кръста си и ще заплати за всичко сторено!. Факт е , че любимото ми животинче , го няма. Мъжът ми също страда,  но е категоричен, че не иска друго коте , защото ще страда също толкова много, ако нещо се случи и с него. А аз съм склонна да си взема някакво друго коте, за да се грижа отново за него и да ни създава радост. Децата ни отдавна не са при нас. Всеки пое по пътя си. Но... съпругът ми не иска. Зная че, че няма да отмине лесно тази мъка по моето мъниче, но пък може да ми помогнете с нещо да преодолея мъката по- лесно. Моля за съвет, ако сте имали подобен казус. Благодаря ви!

Да чукна на дърво, не съм имала отровено животно и дано никога да нямам. Миналата година през януари загибих първото си кавалерче след дълго боледуване и пак не бях готова като се случи. Минаха може би две седмици и във фейсбук ми излезе снимка на кученце от развъдник, който следвам. Преди това си казвах, че няма да бързам да взимам, че ще си почина първо и ще си потъжа, но като видях този малко просто се влюбих. Месец по-късно вече имах ново кученце и за мен доста смекчи болката от загубата и ми носи много радост и любов. Да не говорим, че заради него се сдобих с втора котка.
Единствено във вашата ситуация може би не бих пускала следващо коте да ходи навън, щом има някой луд, който смята, че е ок да трови животни.

Аз съм имала отровено животно. Огромен териториален бияч. Първата ми котка. Лорд го отровиха, защото го набедиха, че ядял зайци.
Хората са различни. Някой искат ново животно, върху което да прехвърлят чувствата си, други предпочитат да изчакат, да си изживеят болката и след време да решат. Аз съм от вторите. Когато Финдъс почина, не исках котка за над две години. Сигурно и мъжът и от този тип. Ти, пък си от другия 😊
Не знам кое е правилното решение в случая.