Настройките на Школо се правят за цялото училище. Ако администраторът го позволи, оценките могат да се въвеждат до стотни.
- Публикувана: 9 фев. 2025, 23:32 ч.
- Последно мнение: 17 март 2025, 08:55 ч.
Осмокласници 2024/2025 - тема 6 и втори срок
Да, аз също бях изненадана с едно 5,75 на УСТНО изпитване. Пропуснал бил нещо си, затова така, обясни ми се. Но тези четвъртинки за устно изпитване са ми новост....
Аз няма от къде да си го измисля 
И понеже е единствената ѝ оценка за сега по предмета, срочната също излиза 5.25. Още от първи срок има такива четвъртинки.
Момичета, няма дневник, който да позволя оценка 5,25. В дневника е само точна оценка. 5,25 някой дневник може да изчислил прогнозна/ средноаритметична
И понеже е единствената ѝ оценка за сега по предмета, срочната също излиза 5.25. Още от първи срок има такива четвъртинки.
Нашите нанасят само кръгли числа в Школо. Нито половинки, нито четвъртинки.
По закон срочните и годишните оценки трябва да са цяло число /освен годишните по ПП, които са до втория знак след запетаята/. Къде пише, че текущите оценки трябва да са цяло число? Школо дава опция за вписване на точната оценка до втория знак след запетаята в обяснителната записка към оценката. В основното поле са цели числа.
Цял ден ви чета и не мога да насмогна...
По въпроса с агресията съм съгласна с доста от написаното до тук.
Со кратце - смятам, че детето трябва да се опита, да се справи само, но само при положение, че вече е споделило вкъщи за проблема и знае, че ние сме зад гърба му/ѝ. Ако не успее, есетсвено, нашата намеса е задължителна.
Наборът, когато беше в 5 клас, се беше събрал с компания, която не му влияеше никак добре. Говорихме постоянно вкъщи за това, но чашата преля, когато класната му един ден се обади, да каже, че е тормозел съученик. На дететата минута бях в училището. Изчаках да свърши часа и го подкарах към къщи като през цялото време му четох конско.
Прибрахме се, накарах го той лично, да се обади на майката на съученика му и да ѝ обясни каква е ситуацията. Вечера пък написа писмо на детето, което трябваше да прочете в часа на класа. Проумя грешката си и сам спря да движи с въпроснте деца.
Известно време след тази случка, стана свидетел на тормоз над друг съученик, с който не бяха близки. Въпреки това е отишъл, да го защити и се прибра с разбит нос. Похвалихме го за реакцията, но му казахме, че затова има учители и охрана, към които може да се обърне.
От тогава е върл защитник и твърдо против агресията.
Дъщеря ми пък беше тормозена от суъеник, когато бяха в 1 клас. Класната ѝ неглижираше проблема до последно. Един ден като я взимахме от училище станахме свидетели, как въпросното момче я дърпа за косата, тя пищи, а учителката от занималнята не чува (или поне така ѝ беше изгодно). Отидох и с много умерен тон казах на госпожата, че искам да каже на майката на въпросното дете, че искам разговор с нея. Започна да ме увещава, че с детето работи училищния психолог и прочие и докато говорим, се появи въпросната майка.
Дъщеря ми пък, докато баща ѝ събира багажа, прасна едно кроше на тормозителя (и да, никой в училището, при наличие на учител, ние двамата с ММ и майката на детето не можа да предвиди какво ще последва).
Дръпнах майката настрани и ѝ казах, че ако има следващ път, в който дъщеря ми да каже, че по някакъв начин въпросното дете я е тормозило, не само училището, ами и кварталът ще им се стори тесен. Споменах за жалба в полицията и към Закрила на детето. Айде познайте, дали въпросното момче дори погледна дъщеря ми следващите 4 години.
За жалост, в този период постоянно имаше някоя жертва, а училището няма никакви лостове, с които да въздейства, при положение, че майката категорично отказва да повярва, че детето ѝ има проблем.
Е, ето ви два различни примера от едно и също семейство. Децата са възпитавани абсолютно еднакво, но характерите им са корено различни. Затова и аз бях много по притеснена за набора, когато каза, че иска да учи далеч от нас, защото това малкото кончето в реката не си оставя
По въпроса с агресията съм съгласна с доста от написаното до тук.
Со кратце - смятам, че детето трябва да се опита, да се справи само, но само при положение, че вече е споделило вкъщи за проблема и знае, че ние сме зад гърба му/ѝ. Ако не успее, есетсвено, нашата намеса е задължителна.
Наборът, когато беше в 5 клас, се беше събрал с компания, която не му влияеше никак добре. Говорихме постоянно вкъщи за това, но чашата преля, когато класната му един ден се обади, да каже, че е тормозел съученик. На дететата минута бях в училището. Изчаках да свърши часа и го подкарах към къщи като през цялото време му четох конско.
Прибрахме се, накарах го той лично, да се обади на майката на съученика му и да ѝ обясни каква е ситуацията. Вечера пък написа писмо на детето, което трябваше да прочете в часа на класа. Проумя грешката си и сам спря да движи с въпроснте деца.
Известно време след тази случка, стана свидетел на тормоз над друг съученик, с който не бяха близки. Въпреки това е отишъл, да го защити и се прибра с разбит нос. Похвалихме го за реакцията, но му казахме, че затова има учители и охрана, към които може да се обърне.
От тогава е върл защитник и твърдо против агресията.
Дъщеря ми пък беше тормозена от суъеник, когато бяха в 1 клас. Класната ѝ неглижираше проблема до последно. Един ден като я взимахме от училище станахме свидетели, как въпросното момче я дърпа за косата, тя пищи, а учителката от занималнята не чува (или поне така ѝ беше изгодно). Отидох и с много умерен тон казах на госпожата, че искам да каже на майката на въпросното дете, че искам разговор с нея. Започна да ме увещава, че с детето работи училищния психолог и прочие и докато говорим, се появи въпросната майка.
Дъщеря ми пък, докато баща ѝ събира багажа, прасна едно кроше на тормозителя (и да, никой в училището, при наличие на учител, ние двамата с ММ и майката на детето не можа да предвиди какво ще последва).
Дръпнах майката настрани и ѝ казах, че ако има следващ път, в който дъщеря ми да каже, че по някакъв начин въпросното дете я е тормозило, не само училището, ами и кварталът ще им се стори тесен. Споменах за жалба в полицията и към Закрила на детето. Айде познайте, дали въпросното момче дори погледна дъщеря ми следващите 4 години.
За жалост, в този период постоянно имаше някоя жертва, а училището няма никакви лостове, с които да въздейства, при положение, че майката категорично отказва да повярва, че детето ѝ има проблем.
Е, ето ви два различни примера от едно и също семейство. Децата са възпитавани абсолютно еднакво, но характерите им са корено различни. Затова и аз бях много по притеснена за набора, когато каза, че иска да учи далеч от нас, защото това малкото кончето в реката не си оставя
После прочетох вече какво и що и разбрах. 
За оценките и при нас са само цели числа. Иначе на самите контролни съм виждала 4.75 и т.н. Скалите са убийствени според набора, но не съм задълбавала. Трябва да покрива изискванията на учителите, както останалите и така.
Аз съм леко в шок и не знам да се радвам ли или да рева. От вчера наборът е с училището на пролетно състезание по физика. И въпреки, че го помолих да се обади като пристигнат и се настанят, за да не се притеснявам ... няма ни вест, ни кост от него. Нито е писал, нито се е обаждал, нито една снимка е пратил. Аз съм в шок, а ММ ми се подиграва. Гледам го на фамили линк, че се разхожда в града
Успокоявам се, че е от пола и се окуражавам, че трябва да свиквам ....
Аз съм леко в шок и не знам да се радвам ли или да рева. От вчера наборът е с училището на пролетно състезание по физика. И въпреки, че го помолих да се обади като пристигнат и се настанят, за да не се притеснявам ... няма ни вест, ни кост от него. Нито е писал, нито се е обаждал, нито една снимка е пратил. Аз съм в шок, а ММ ми се подиграва. Гледам го на фамили линк, че се разхожда в града
Успокоявам се, че е от пола и се окуражавам, че трябва да свиквам ....
И моят не обича да сви вдига телефона, нито да праща снимки. Издирвала съм го и чрез възпитателите в общежитието 2-3 пъти вече, като трайно ми зачезне.
А кака му ме е разглезила, понеже на секундата винаги си вдига телефона или пише до няколко минути. Като тийн не ми е създала една грижа. Сега е студентка във Варна и като не ми отговори една вечер в продължение на 4-5 часа аз започнах да правя списък с познати във Варна, които мога да пратя да я търсят. Мъжът ме подиграваше през цялото време, ама аз бях откачила. Накрая се сетих да пиша на нейна приятелка - оказа се, че отишли двете на някакво катерене и си захвърлили телефоните в съблекалнята. Обещах си да не истерясвам оттогава, дано и успея да гои постигна.
А кака му ме е разглезила, понеже на секундата винаги си вдига телефона или пише до няколко минути. Като тийн не ми е създала една грижа. Сега е студентка във Варна и като не ми отговори една вечер в продължение на 4-5 часа аз започнах да правя списък с познати във Варна, които мога да пратя да я търсят. Мъжът ме подиграваше през цялото време, ама аз бях откачила. Накрая се сетих да пиша на нейна приятелка - оказа се, че отишли двете на някакво катерене и си захвърлили телефоните в съблекалнята. Обещах си да не истерясвам оттогава, дано и успея да гои постигна.
Донякъде е до пол, но не само. Голямата ми дъщеря е на 25, живее сама с годеника си и до ден днешен ми пише винаги, когато тръгне за някъде и когато стигне. Винаги! Звъни ми поне веднъж на ден. Наборът не се обажда или много рядко, но поне ми пише/обажда се, когато са стигнали на съответното място, когато са кацнали на летището и т.н. Средната ми дъщеря - страшен ужас! Всеки път, когато тръгне за някъде, обещава, че ще ми пише като стигне и никога не го прави. Опс, забравих! Ако аз не й се обадя, никога няма да ме потърси без причина. Сега бяхме 9 дни в чужбина, а тя остана с кучетата вкъщи. Нито веднъж не се обади! Просто са различни хора. То и аз не съм от много обаждащите се. Голямата ми звъни по-често, отколкото аз на нея.
Моята е като средната ти. Никога не се обажда. Редовно ходи по лагери и състезания, често и в чужбина. Ако ние не се обадим, тя няма да го направи. А дори като звъним редовно не вдига и я издирвам по приятелки. Сеща се за нас само за да поиска да й пуснем повече време на телефона.
Биби я знае тази история, разказвала съм я във форума, но мисля, че не съм в тази тема /ако съм я разказвала, прощавайте за повторението/.
Средната ми дъщеря беше 8-ми клас, когато с баща й заминахме за няколко дни в Италия и ги оставихме сами вкъщи. Разхождаме се един ден по остров Капри и тя ми звъни: "Можеш ли да ме вземеш от мола?" Бе, викам, ние от 3 дни сме в Италия! "Оуу..."
Три деня да не забележиш, че родителите ти ги няма...
Ако някой ни отвлече, ще ни обяви за изчезнали след две седмици.
Средната ми дъщеря беше 8-ми клас, когато с баща й заминахме за няколко дни в Италия и ги оставихме сами вкъщи. Разхождаме се един ден по остров Капри и тя ми звъни: "Можеш ли да ме вземеш от мола?" Бе, викам, ние от 3 дни сме в Италия! "Оуу..."
Три деня да не забележиш, че родителите ти ги няма...
Ако някой ни отвлече, ще ни обяви за изчезнали след две седмици. 
