Моля за подкрепа

  • 632
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте на всички. С огромна тъга пиша това. Последният ми менструален цикъл беше на 11ти декември, Януари месец установих че съм бременна, всичко вървеше нормално. На 22ри Януари ми казаха че всичко е наред. Гинекологът ме извика отново на 7.02. Отидох каза че бебо, няма сърдечна дейност. Извика ме отново на 10.02. Не знам как да кажа тези 2 дни как са минавали за мен. Вътрешно мислех, че всичко ще е наред. Отидох на 10.02 докторът каза същото и каза ако прокървя да потърся негов колега, защото той излиза в отпуска. Е случи се, прокървях отидох в Бургас, докторът ми каза че трябва да отговарям на 9та седмица, а бебо е с размерите на 7ма и няма сърдечна дейност, пусна доплер гледа ме с вагинален ехограф, каза ми че съжелява нали но няма какво да се направи. Трябва или да избера медикаментозен аборт или кюртаж, като ме съветва че при първа бременност е по-добре да е медикаментозно. И така взех си хапчетата и се започна. Вярвайте  ми света ми се срина, знам че не съм първата нито последната, знам че има и по- лоши неща които се случват в живота. Но аз много съм го чакала и искала това ме съсипа психически, не мога да спя да ям все плача, и най- лошото е че е първа бременност и просто не мога да го приема. Пиша ви с призив към вас да ме успокоите, да намеря утеха, много ми е мъчно

# 1
  • Мнения: 1 397
Много съжалявам за случилото се.
Сигурна съм, че ще ви се получи пак. И помислете за това, че вашите бъдещи деца се нуждаят от вас щастливи и здрави. Приемете това като житейски опит и не се отказвайте. Имате цял живот пред себе си!

# 2
  • Мнения: 14 704
Плодът е бил нежизнеспособен, не съжалявай за него. Ще си имаш детенце. Не пишеш колко време е отнело това забременяване. Все пак не се съсредоточавай много върху следващо забременяване, по-скоро се наслаждавайте с мъжа ти на близостта си и на времето заедно. Постарай се да укрепнеш, да се погрижиш за себе си и всичко че се случи естествено.
Желая ти късмет!

# 3
  • Мнения: 598
Много съжалявам. Напълно нормална е мъката в момента, изживей си я, плачи, викай ако трябва, когато имаш нужда. И след това гледай да събереш бързо мислите и силите си, защото когато стане и родиш прекрасно здраво дете, то ще има нужда от силна и здрава мама!

# 4
  • Мнения: 441
Аз имам медикаментозен аборт след ин витро процедура. В 9 седмица ми казаха, че ембриончето няма пулс и отговаряше на 6 седмица. Много тежко ми беше, още повече, че при нас уж нямаше как по друг начин да се случат нещата след 3 години неуспешни опити по естествения начин. Изчаках няколко месеца заради ковид ограниченията, а и времето ми помогна да се възстановя най-вече психически.
След 7 месеца отново забременях след втория ми опит ин витро. Роди ни се прекрасна дъщеричка, а 4 месеца по-късно забременях естествено, случайно и неочаквано, и си имаме и сладко момченце. Вече са почти на 3 и 4 години и ни късат нервите 🤣🥰.
Като се върна назад към онзи април, когато се случи абортът, тогова си мислех, че никога няма да ми се случи това щастие. Само че съдбата си знае работата. Потъгувайте, поплачете, избършете сълзите в един момент и продължете напред. Вашето прекрасно човече ще се появи! ❤
Около мен няколко приятелки минаха през същото, в момента всички са с по 1 или 2 дечица.

# 5
  • Мнения: 2
Благодаря на всички ❤ ! Да са ви живи и здрави дечицата @dimi_ .

# 6
  • Мнения: 510
Sunshine, минала съм по твоя път и напълно те разбирам. През 2006г забременях,но в 3ти месец лежах за задържане една седмица в болницата. И точно сутринта,когато трябваше да ме изпишат и бях страшно щастлива,че си отивам в къщи и всичко е наред, на контролния преглед с ехограф докторът ми съобщи,че сърдечната дейност  е спряла. Няма да ти описвам как съм се почувствала и как съм го преживяла. Искам да ти кажа само думите на моята гинеколожка,при която не помня как съм се изстреляла веднага след като ми съобщиха,че вместо да ме изписват ще ми правят кюртаж. Та, докато се давех в сълзи и сополи, след като и тя ме прегледа,докторката ме погледна и каза: Моето момиче,природата си знае работата.
Тогава ми се стори грубо,все едно някой ми удари шамар. Години по-късно разбах,че е била права. И така, в 12-та гестационна седмица ме изчистиха и ми казаха да изчакам поне 9 месеца, преди да правя нови опити  за бебе. Еми след 6 месеца бях отново бременна. Резултатът след по-малко от 3 месеца ще стане на 18  Simple Smile  - една млада госпожица,която ту ми казва колко много ме обича,ту как не може да ме понася.
Съветът ми е да си изживееш емоциите,поплачи си. Това е болка,която не трябва да остава в теб. Но после трябва да се събереш и да продължиш напред.
Пожелавам ти още в края на тази година да се похвалиш с две чертички! И лека и успешна бременност!

Общи условия

Активация на акаунт