Здравейте, въпросът ми е свързан с това как разпределяте парите си, спрямо месечните разходи? Следите ли колко харчите на месец? Имате ли личен (за семейните-семеен) бюджет, в колко пера разпределяте дохода си, заделяте ли за спестявания, или оползотворявате заплатата си докрай? Интересно ми е да споделите своя опит и техники за менажиране на средствата си. Благодаря на отзовалите се!
- Публикувана: 15 фев. 2025, 06:57 ч.
- Последно мнение: 2 март 2025, 21:21 ч.
Личен бюджет
Аз не планирам. Когато си харесам нещо, го си го купувам, но не мога да си позволявам всичко, което харесам. Имам си някакъв таван - колко бих дала най-много за чанта, за обувки, за дреха, дори за храна. Например 1000 лева за сако няма да дам, но за скиорки екип ми се струва приемлива цена, даже може да не стигне за всички аксесоари. В ресторант няма да си поръчам основно за 80 лева (някаква нечувана риба например). За тези пари ще си поръчам други вкусни неща.
Не пазарувам разсрочено, защото така се обърквам още повече какво и кога имам да додавам, а ме е страх и да не се "отплесна" в покупките.
Не пазарувам разсрочено, защото така се обърквам още повече какво и кога имам да додавам, а ме е страх и да не се "отплесна" в покупките.
Следя какво харча, но от известно време съм с проблеми и парите хвърчат яко. Понякога имам разходи от рода на 1000-2000-5000 лв месечно. И тогава ходи спестявай..
Семейство сме, с еднакви доходи всеки месец. Правим сметка, но не пазаруваме веднъж за седмицата или веднъж в месеца. Имаме някакви нормални запаси вкъщи като пакет леща, боб, коснерва домати и подобни, които да ползваме като готвим. Не складираме количества.
Семейство сме, с еднакви доходи всеки месец. Правим сметка, но не пазаруваме веднъж за седмицата или веднъж в месеца. Имаме някакви нормални запаси вкъщи като пакет леща, боб, коснерва домати и подобни, които да ползваме като готвим. Не складираме количества.
С общ семеен бюджет сме. Нямаме заплати имаме определени месечни доходи, но не всеки месец са с еднакъв размер, с изключение на пасивните такива.
Следим си разходите, разбира се. Последните години имахме 2 студентки в чужбина, 2 булки после. Сега трета студента ще изпращаме, а имаме и 2 малки деца. Парите си вървят.
Целта ни е поне 20% да спестим (това са основно парите за почивки и пътувания, защото човек не бива само да работи или да се лишава), 30% да инвестираме ("суха" пара не държим, а целим оборот на средствата чрез различни инструменти) и 50% харчим.
Кредити, ипотеки и подобни нямаме. Единственото разумно в това отношение приемаме лизинги за кола, но при условие, че разполагаш с поне 70% самоучастие, а лизингът го ползваш като средство за гаранция и обслужване през първите години. И такива нямаме в момента.
Излишни вещи не купуваме и не трупаме. Привърженици сме на минимализма и купуваме малко, но качествено.
В някои неща влагаме повече пари, дори за сметка на определени лишения, защото после реално ни спестяват други големи текущи разходи.
Следим си разходите, разбира се. Последните години имахме 2 студентки в чужбина, 2 булки после. Сега трета студента ще изпращаме, а имаме и 2 малки деца. Парите си вървят.
Целта ни е поне 20% да спестим (това са основно парите за почивки и пътувания, защото човек не бива само да работи или да се лишава), 30% да инвестираме ("суха" пара не държим, а целим оборот на средствата чрез различни инструменти) и 50% харчим.
Кредити, ипотеки и подобни нямаме. Единственото разумно в това отношение приемаме лизинги за кола, но при условие, че разполагаш с поне 70% самоучастие, а лизингът го ползваш като средство за гаранция и обслужване през първите години. И такива нямаме в момента.
Излишни вещи не купуваме и не трупаме. Привърженици сме на минимализма и купуваме малко, но качествено.
В някои неща влагаме повече пари, дори за сметка на определени лишения, защото после реално ни спестяват други големи текущи разходи.
Имаме бюджет, следим разходите без особени усилия за ограничаване, не харчим за лудости, пестим по малко. Бюджетът ни е в екселски файл, сега проверих - перата са 16. Наскоро ги съкратихме, бяха повече, но събрахме някои близки по същност.
Това, което мога да кажа от личен опит - няма никакво значение дали следиш и колко са ти перата, ако поначало не постъпва достатъчна сума.
Това, което мога да кажа от личен опит - няма никакво значение дали следиш и колко са ти перата, ако поначало не постъпва достатъчна сума.
С общ семеен бюджет сме.Аз съм втора година по майчинство,съпругът ми работи,като преди това и аз работех,хора на заплата сме.Още докато работех моята заплата се спестяваше,след това и майчинството.След като съпругът ми вземе заплата плаща всички режийни разходи,отделяме за храна и имаме ипотека за жилище като сумата не е голяма.Получаваме и наем.От неговата заплата той също отделя 20-30% всеки месец като те са нещо като авариен фонд(ремонти за колата,данъци,лекарства ако се наложи и други такива непредвидени разходи).Заедно сме от 13години и от самото начало процедираме така.Парите,които се събираха през годините в моята сметка се ползваха за покупка на второ жилище,ремонт,покупка на автомобил втора ръка,2 гинекологични операции и 1 ин витро процедура,понякога посягаме към тях да платим и почивките си.Не сме се карали до сега кой какво е пратил или изхарчил.Той знае с какво разполагаме в моята сметка,както и аз знам какво има в неговата.
Моята заплата се разпределя между битовите сметки и издръжката на сина ни, който е студент. Когато синът ни работеше успявах да заделя някой лев настрана.
Със заплатата на ММ изкарваме месеца. Той отделя 200, 300 лв като спестявания, които използваме за непредвидени разходи.
Допълнителни доходи в семейството е рента от моя наследствена земя. Използвам я за екскурзии или почивка.
Със заплатата на ММ изкарваме месеца. Той отделя 200, 300 лв като спестявания, които използваме за непредвидени разходи.
Допълнителни доходи в семейството е рента от моя наследствена земя. Използвам я за екскурзии или почивка.
Ние правим така: когато вземем заплати, вкарваме по една сума и аз и мъжът ми в една сметка, която е разплащателна, но ни е по-сигурно от двете лично сметки, от които плащаме къде ли не. Сумата, която мъжът ми вкарва, е по-голяма, защото и заплатата му е по-висока от моята. С ваучерите, които получваме, обезпечаваме домакинството - аз готвя. Мъжът ми плаща сметки, както и всякакви други, по-големи разходи, в това число излизане на ресторант, екскурзия, хобито му, и т.н. остатъкът от моята заплата са за разходи за мен и дъщеря ми - подаръци за рождени дни, извънкласни дейности, дрехи, козметика, джобни и т.н. при тази организация, в края на месеца дори успява да ни остане по нещо - на мен 100-200лв, на мъжът ми малко повече. Миналият месец си купихме по един телефон, а този си направих импулсивно една процедура - 450лв ми струваше и сега съм малко на червено и другата седмица ще си искам от мъжа ми 
добре, че ми е разбран и никога от нищо не ме е спрял.
добре, че ми е разбран и никога от нищо не ме е спрял. 
На един човек даже е по-лесно по отношение на планиране и следене, по-малко фактори има които да те отклонят от бюджета. Няма и спорове, в случай на различни виждания и приоритети.
Е, това си върви и с очевидни недостатъци - домакинство с повече от един носещ пари по-лесно се справя с наем/ипотека, сметки и прочие.
Е, това си върви и с очевидни недостатъци - домакинство с повече от един носещ пари по-лесно се справя с наем/ипотека, сметки и прочие.
Благодаря на всички отзовали се, отговорите ви са полезни! Надявам се да се включат и несемейни хора, които да споделят опит как се справят с един бюджет.
докато живеех сама, действах по същия начин с разликата, че не спестявах, защото инфлацията изпреварваше дохода ми. Поне не съм била на минус.