Време е да си намериш работа, детето не е бебе.
- Публикувана: 19 фев. 2025, 10:00 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2025, 18:44 ч.
Домашното насилие – тема №6
Здравейте,моята история е следната: на 35 години съм и с партньора ми сме от 17 години заедно
Имаме едно дете
Нашата връзка започна изведнъж много бурно,заживяхме веднага заедно аз бях на 18 г тъкмо завършила училище , ревнуваше ме от всичко и всеки навсякъде беше с мен както и аз с него,това тогава не ми направи впечатление,харесваше ми че ме ревнуваше. И така години наред,разделяхме се той обещаваше че ще се промени пак се събирахме ( никога не ме е удрял) но ми говореше ужасни неща когато се скараме(обвиняваше ме с изневери,дори ми разказваше някакъв сюжет който се е случил според него и си му вярваше)
Мина време нещата малко се успокоиха,роди ни се дете,сега то е на 6 но посещава частна детска градина на с другия край на града,аз нямам книжка ,той носи детето на градина аз не работя само той(има си собствен бизнес и когато детето е на градина аз му помагам,но когато е болни аз си го гледам вкъщи) никой не ни помага ,живеем в мой апартамент. Когато му скимне започва да се държи супер нагло към мен ,все едно подигравателно и когато се скараме ми казва да се оправям и без това той бил "краля" той бил най- важният защото той носел парите вкъщи.....
Е как да се оправя? Нито имам работа,нито книжка за да карам детето на градина И на другия ден се държи все едно нищо не се е случило и се сдобрява с мен
и аз пак прощавам просто вече не издържам...избухвам за най-малкото,карам се на детето а той седи и ми се подиграва и като се скараме пак изтъква че аз не ходя на работа и така нататък
...
Имаме едно дете
Нашата връзка започна изведнъж много бурно,заживяхме веднага заедно аз бях на 18 г тъкмо завършила училище , ревнуваше ме от всичко и всеки навсякъде беше с мен както и аз с него,това тогава не ми направи впечатление,харесваше ми че ме ревнуваше. И така години наред,разделяхме се той обещаваше че ще се промени пак се събирахме ( никога не ме е удрял) но ми говореше ужасни неща когато се скараме(обвиняваше ме с изневери,дори ми разказваше някакъв сюжет който се е случил според него и си му вярваше)
Мина време нещата малко се успокоиха,роди ни се дете,сега то е на 6 но посещава частна детска градина на с другия край на града,аз нямам книжка ,той носи детето на градина аз не работя само той(има си собствен бизнес и когато детето е на градина аз му помагам,но когато е болни аз си го гледам вкъщи) никой не ни помага ,живеем в мой апартамент. Когато му скимне започва да се държи супер нагло към мен ,все едно подигравателно и когато се скараме ми казва да се оправям и без това той бил "краля" той бил най- важният защото той носел парите вкъщи.....
Е как да се оправя? Нито имам работа,нито книжка за да карам детето на градина И на другия ден се държи все едно нищо не се е случило и се сдобрява с мен
и аз пак прощавам просто вече не издържам...избухвам за най-малкото,карам се на детето а той седи и ми се подиграва и като се скараме пак изтъква че аз не ходя на работа и така нататък...
Без да знам пълната картина, ще Ви посъветвам като другите: намерете си работа и изкарайте книжка. И го напуснете.
Може и да бъркам, но някак не разбирам защо много жени се докарват до зависимост от мъжете си, основно финансова, с мантрата: той е мъж, той трябва да изкарва парите, и след време, учудващо за тях, но не и за останалите, стигат до положение да не могат да го напуснат, защото нямат абсолютно никаква възможност да се грижат за себе си, камо ли за детето си.
И нека работа Ви да не бъде “аз му помагам в неговия бизнес”… не му помагате в бизнеса, а в това да сте още по-зависима финансово от него. Стаж тече ли Ви във фирмата му? Ако някога Ви напусне, имате ли опит, с който можете да се самоиздържате? И за 17 години откакто сте с него, нямате ли никакъв трудов опит?
И не, не казвам жертвата си е сама виновна. Казвам, че някои жени сами се трансформират в жертви, защото преди да станат такива, им е по-лесно да живеят с тъпотията “Мъжът е мъж само като издържа сам семейството”, вместо да мислят в перспектива.
Е как да се оправя? Нито имам работа,нито книжка за да карам детето на градина И на другия ден се държи все едно нищо не се е случило и се сдобрява с мен и аз пак прощавам просто вече не издържам...избухвам за най-малкото,карам се на детето а той седи и ми се подиграва и като се скараме пак изтъква че аз не ходя на работа и така нататък
и аз пак прощавам просто вече не издържам...избухвам за най-малкото,карам се на детето а той седи и ми се подиграва и като се скараме пак изтъква че аз не ходя на работа и така нататъкКакви са силните ти страни:
- имаш жилище - това изобщо не е малко;
- имаш средно образование. Едва ли ти е "разрешил" да завършиш висше. А имаш ли квалификация;
- Детето е на 6 години, скоро ще тръгне на училище, най-тежкият период на отглеждането е минал;
- млада си, здрава и силна - можеш да работиш много неща;
- имаш баба, чичо, които вероятно са готови да ти помогнат;
- говори с роднините и посикай помощ. Те най-добре познават ситуацията. Но не може да поискаш да те издържат, а нещо по-реално.
- ситуацията ти е гадна, но поне засега няма физическо насилие. Можеш евентуално да изтърпиш още малко, докато си организираш нещата.
Минусите:
- нямаш работа и книжка за кола. Финансово си зависима от мъжа си.
Добре де, как си представяте бъдещето - кой ще те издържа следващите около 45 години? Без работа и пенсия няма да имаш. Един ден ще чакаш да те издържа дъщеря ти (и мъжът й) ли?
Виждаш ли, отговорите сами излизат:
Кракросрочни мерки: накарай го да те назначи на работа с договор. Когато детето е болно, имаш право на болничен - ще плаща държавата. Малък, ама твой доход.
Изкарай шофьорска книжка, за да "носиш" детето на градина и да му помагаш за бизнеса.
Стигаме до важните въпроси - какво искаш и какво можеш да работиш? Ако трябва запиши курс за квалификация - маникюр, фризьорство или каквото ти е на сърце.
Търси си работа. И дори той е против, не отстъпвай!
Успех!
Благодаря за отговорите!
Мисля да говоря с роднина, най-близкият който ще ми помогне ,защото не издържам вече!
Когато го няма се чувствам някак си спокойно,появи ли се и започне да говори каквото и да е започвам да се изнервям да му отговарям,скарваме Се и на него не му пука ляга на дивана и на сутринта все едно нищо,най-милия на света
Мисля да говоря с роднина, най-близкият който ще ми помогне ,защото не издържам вече!
Когато го няма се чувствам някак си спокойно,появи ли се и започне да говори каквото и да е започвам да се изнервям да му отговарям,скарваме Се и на него не му пука ляга на дивана и на сутринта все едно нищо,най-милия на света
Бягай, само по-зле ще става. Колкото повече ти повтаря, че той е краля и най-важния, толкова повече ще започне да си вярва. А детето вече не е малко и в един момент ще започне и да разбира и копира. Няма оправия с такива емоционални въртележки.
Всъщност точно това казваш - че жената си е виновна. Има много семейни сценарии, в които може да се стигне до това единствено мъжът да носи парите вкъщи. Не за всички това е причина да се превърнат в чудовище.
Цитат
И не, не казвам жертвата си е сама виновна. Казвам, че някои жени сами се трансформират в жертви, защото преди да станат такива, им е по-лесно да живеят с тъпотията “Мъжът е мъж само като издържа сам семейството”, вместо да мислят в перспектива.
Всъщност точно това казваш - че жената си е виновна. Има много семейни сценарии, в които може да се стигне до това единствено мъжът да носи парите вкъщи. Не за всички това е причина да се превърнат в чудовище.
Понякога когато сме навън прави някакви простотии,примерно да си хвърли боклука на земята или говори глупости ,прави го всякаш нарочно да ме дразни защото знае че ме искам такова държание пред детето и малкия естествено го копира и аз като се ядосвам започва да се Хили и вика какво толкова?
Е как какво толкова,това дете сега се възпитава.....или когато се карам на детето естествено с причина казва " защо се караш на това добро дете?
Незнам чувствам го като тормоз,ако не е така ме спрете да не пиша в тази тема
Е как какво толкова,това дете сега се възпитава.....или когато се карам на детето естествено с причина казва " защо се караш на това добро дете?
Незнам чувствам го като тормоз,ако не е така ме спрете да не пиша в тази тема
Бягай, само по-зле ще става. Колкото повече ти повтаря, че той е краля и най-важния, толкова повече ще започне да си вярва. А детето вече не е малко и в един момент ще започне и да разбира и копира. Няма оправия с такива емоционални въртележки.
Всъщност точно това казваш - че жената си е виновна. Има много семейни сценарии, в които може да се стигне до това единствено мъжът да носи парите вкъщи. Не за всички това е причина да се превърнат в чудовище.
Цитат
И не, не казвам жертвата си е сама виновна. Казвам, че някои жени сами се трансформират в жертви, защото преди да станат такива, им е по-лесно да живеят с тъпотията “Мъжът е мъж само като издържа сам семейството”, вместо да мислят в перспектива.
Всъщност точно това казваш - че жената си е виновна. Има много семейни сценарии, в които може да се стигне до това единствено мъжът да носи парите вкъщи. Не за всички това е причина да се превърнат в чудовище.
Не разбирам сценарий здрава жена със здраво дете и малко далновидност, да се постави в силна зависимост. Може и да греша и да гледам много просто на нещата.
Но разбира се, има и вариант, в който дори при независима жена, пак може да се стигне до физическо и психическо насилие. Финансовата независимост не е гаранция за липсата им, но поне дава повече възможности за действие от страна на жената.
Авторке, само един съвет. Ако искаш, действай, ако не щеш, стой. Но започнеш ли веднъж, да знаеш, че вариант назад няма. Не ми изглеждаш достатъчно силна, дано поне детето те мотивира. Онзи ще започне да се мазни, после ще започне да заплашва, ще лъсне истинското му аз. Дано не се огънеш.
Препоръчани теми