Домашното насилие – тема №6

mimsi, подавай жалби, викай полиция, съдете се за родителски права, но не се връщай! Ще става по-зле!

Социални и полиция няма ли?

Извиках веднага полиция - нищо не можели да направят, с равни права сме били.
Подадох веднага молба за развод, но назначиха делото за след 5 месеца. Той подаде срещу мен за домашно насилие и поиска ограничителна заповед - издадоха му и ме осъдиха.
Междувременно той ме блокира отвсякъде и след като 2 месеца не я бях виждала попадох сигнал в социалните да ми уредят среща в защитена среда. Уредиха ми, но с изричната уговорка, че детето ще си тръгне с баща си. Попитах ги защо след като сме с равни права, всички институции съдействат на него да упражнява 100% от правата? Вдигат рамене, нищо не можели да направят.

Междувременно отписа детето от яслата и я записа в неговия град, смени личния лекар.
И до делото за привременни мерки вече детето имаше нова среда, подкрепящи баба и дядо ( аз нямам такива - тати почина, мама е алкохоличка), а аз бях осъден домашен насилник.
Моята адвокатка като видя накъде вървят нещата се отказа, без да ми върне хонорара поне за бракоразводното, което не можа да води.
Потърсих друга адвокатка, която ми разказа, че това е схема на бащите и техните адвокати, която работи доста успешно. Отвличат децата, докато правата са равни и до делото децата вече имат нова среда и са отчуждени.
Вероятно мъжа ми го е планирал предварително и е знаел точно кога да действа. Знаеше, че тати умира, а той ми беше изключително сериозен гръб, дори и в последните месеци от живота си.

Не, няма да го върна в живота, дори да платя тази жестока цена да ме отдели от дъщеря ми.
Знам, че той дете не иска да гледа, а иска да смачка мен. Майка му като се убеди, че този път наистина няма да се сдобрим и ще се разведем, вече го остави да се оправя сам и вярвам, че е въпрос на време сам да ми я върне.

Просто колкото повече време е далеч от мен, толкова повече си отварям очите за това, което съм смятала за нормално във връзката, а не е било нормално

А, сега, след този разказ попитайте пак, защо жените уж не търсят помощ. Търсят я и не я получават. И не всяка е толкова ербап, да седи с месеци разделена от детето и да не знае какво се случва с него. И пак кажете, че жертвата сама си е виновна.

Имаше ли насилие от твоя страна? Как така те осъдиха, ако е нямало?

Да, имаше насилие от моя страна. Да се скарам на детето и да я изгоня за наказание в коридора. Не съм ѝ посягала никога в живота, не съм я обиждала, но явно дори когато не знаеш на кой свят се намираш от мъка и сълзи, нямаш право да се скараш на детето си.
Имах двама свидетели, които потвърдиха, че детето не е бито и съда прие, че е така, но и да се скарам на детето било насилие. Явно съм насилник. Съжалявам единствено, че аз не съм докладвала всички останали случаи на насилие срещу мен и в момента нямам никакви доказателства срещу него.
Сигурно наистина съм ербап, макар, че се чувствам леко като във филм, който не се случва на мен.
Но ще мине и това.

Аз не смятам, че жертвата си е виновна. Смятам единствено, че така ѝ мачкат психиката, че в някакъв момент не вижда избор и се връща. Понякога отново и отново. Също смятам, че не получава адекватна помощ, но казвам, че за да получи каквато и да е, трябва да я поиска. И да, всички носим вина, цялото общество, начело с неработещите ни институции.

Мимси, ако имаш възможност, потърси някой добър адвокат. Това не е нормално!
Ако си от Пловдив, пиши на лични!
Успех!

Да, не получават.
Значи закона не е правилен.
След  като имат равни права как така се позволява просто да се вземе детето от майката месеци нареди.
Нали има права.
Закона не е в ред.

Мими, прегръщам те и ти пожелавам да си върнеш детето.

Мими, не мога да помогна със съвет. Мога са да ти стискам палци да намериш добър адвокат и изхода от ситуацията да е най-добрия възможен за теб и детето ти. Стискам палци тук някой да може да ти даде координати на подходящ юрист. Може би да кажеш в кой град си. Изпращам прегръдки.

Mimsi111, прегръдки и от мен. Стискам палци и аз.
Намери добър адвокат и не се отказвай.

Да изкараш 2 годишно, само в коридора Е насилие. Та то е бебе, за бога. Дано си вземете поука всички и да се грижите адекватно за детето.

всичко това много успешно се прави от майките. не е новост и работи.
и при мен така се получи.

Има. Бутафорни.

Здравейте,моята история е следната: на 35 години съм и с партньора ми сме от 17 години заедно
Имаме едно дете
Нашата връзка започна изведнъж много бурно,заживяхме веднага заедно аз бях на 18 г тъкмо завършила училище , ревнуваше ме от всичко и всеки  навсякъде беше с мен както и аз с него,това тогава не ми направи впечатление,харесваше ми че ме ревнуваше. И така години наред,разделяхме се той обещаваше че ще се промени пак се събирахме ( никога не ме е удрял) но ми говореше ужасни неща когато се скараме(обвиняваше ме с изневери,дори ми разказваше някакъв сюжет който се е случил според него и си му вярваше)
Мина време нещата малко се успокоиха,роди ни се дете,сега то е на 6 но посещава частна детска градина на с другия край на града,аз нямам книжка ,той носи детето на градина аз не работя само той(има си собствен бизнес и когато детето е на градина аз му помагам,но когато е болни аз си го гледам вкъщи) никой не ни помага ,живеем в мой апартамент. Когато му скимне започва да се държи супер нагло към мен ,все едно подигравателно и когато се скараме ми казва да се оправям и без това той бил "краля" той бил най- важният защото той носел парите вкъщи.....
Е как да се оправя? Нито имам работа,нито книжка за да карам детето на градина И на другия ден се държи все едно нищо не се е случило и се сдобрява с мен и аз пак прощавам просто вече не издържам...избухвам за най-малкото,карам се на детето а той седи и ми се подиграва и като се скараме пак изтъква че аз не ходя на работа и така нататък
...