и аз пак прощавам просто вече не издържам...избухвам за най-малкото,карам се на детето а той седи и ми се подиграва и като се скараме пак изтъква че аз не ходя на работа и така нататъкКакви са силните ти страни:
- имаш жилище - това изобщо не е малко;
- имаш средно образование. Едва ли ти е "разрешил" да завършиш висше. А имаш ли квалификация;
- Детето е на 6 години, скоро ще тръгне на училище, най-тежкият период на отглеждането е минал;
- млада си, здрава и силна - можеш да работиш много неща;
- имаш баба, чичо, които вероятно са готови да ти помогнат;
- говори с роднините и посикай помощ. Те най-добре познават ситуацията. Но не може да поискаш да те издържат, а нещо по-реално.
- ситуацията ти е гадна, но поне засега няма физическо насилие. Можеш евентуално да изтърпиш още малко, докато си организираш нещата.
Минусите:
- нямаш работа и книжка за кола. Финансово си зависима от мъжа си.
Добре де, как си представяте бъдещето - кой ще те издържа следващите около 45 години? Без работа и пенсия няма да имаш. Един ден ще чакаш да те издържа дъщеря ти (и мъжът й) ли?
Виждаш ли, отговорите сами излизат:
Кракросрочни мерки: накарай го да те назначи на работа с договор. Когато детето е болно, имаш право на болничен - ще плаща държавата. Малък, ама твой доход.
Изкарай шофьорска книжка, за да "носиш" детето на градина и да му помагаш за бизнеса.
Стигаме до важните въпроси - какво искаш и какво можеш да работиш? Ако трябва запиши курс за квалификация - маникюр, фризьорство или каквото ти е на сърце.
Търси си работа. И дори той е против, не отстъпвай!
Успех!

