Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ - 2

Купете си онлайн някакъв еSIM. Има на много добри ниски цени, с включени GB internet.

Здравейте,
На 31 години съм и от 1 година се боря да забременея с много нисък антимюлеров хормон (0.19) и почти изчерпан яйчников резерв.
Вчера имах трета поред пункция, която за съжаление завърши с 0 изваден яйцеклетки, освен това имах жестоки болки в корема след процедурата, при ставане, ходене, говорене, кихане и т.н, а при уриниране… дори не ми се коментира. Досега не съм изпитвала такива болки, предните два пъти нямаше и помен за такава болка, първата пункция беше в Турция и тогава извадиха 8, само 1 оцеля до 5 ден и направихме неуспешен трансфер, при втората, която направихме в България, извадиха 3, но само 1 оцеля, в последствие след генетичното изследване се оказа, че ембриона има 1 хромозома по-малко и трябваше да го унищожат. Знам, че може би ще ви се стори цинично, но нямам сили за тази борба повече, искам да бъда майка, но не желая да тормозя повече собственото си тяло, очевидно не става и явно няма какво да се извади, не ми се бори с вятърни мелници. Уморих се от  болка, тревога и разочарования, обичам съпруга си, а той държи да опитаме докато “тялото ми позволява”, но аз вече не издържам и се замислям все по-често за донорска яйцеклетка.
Исках да задам няколко въпроса свързани с притеснения, които имам в тази посока и ще бъда много благодарна ако по-опитни дами от мен отговорят. Първото, което ме притеснява е дали яйцеклетката е дарена или продадена от донорката, знаете ли в България как стоят нещата, също и в Украйна и Русия, някой има ли опит с ДЯ от посочените държави
Второто, което ме интересува е дали някой познава семейство с дете заченато с ДЯ, какво са наблюденията ви относно това как детето е възприело тази особеност, дали и как са му го съобщили, самото дете прилича ли поне малко на майката (знам, че има възможност да се избира цвят на коса, кожа, очи и т.н)
Колко време се чака средно за ДЯ, която е дарена, а не продадена, това е много важно за мен тъй като се притеснявам какъв би бил гена на жена която е готова да продаде генетични си материал. Благодаря предварително и успех на всички!

Тук никой  няма да ви съди, че искате ДЯ. Мъжът ви да пробва да приема всички лекарства и да прочете листовките им колко са вредни.
За дарени яйцеклетки ще чакате сигурно година. Ако си купите 2-3 месеца.
По принцип това е нещо лично и може би познавате такива семейства, но не го коментират наляво и на дясно. Ако се обясни на детето адаптирано в ранна възраст трябва да го възприеме спокойно.
За моралните ценности е субективно- аз  не виждам нищо лошо, разбира се, че тези жени трябва да бъдат компенсирани.
Но аз като цяло не отдавам значение, че е ДЯ а не моя.

Здравей!
Нещата, които описваш са обичайни притеснения за човек с тази диагноза. Много е трудно да се приеме. Браво, че си възприемчива за идеята за ДЯ.
Имам наблюдения върху две деца (братче и сестриче, на 8 и на 4 години) родени с донорска яйцеклетка (различни донорки!) в България. Майката чакаше по около 4 години за всяка яйцеклетка.
Не зная как са им съобщили, но и двете деца знаят как са се появили на света. Те не коментират това, за тях това е нещо ежедневно, все едно да коментират "днес слънцето изгря."... в тяхната глава това е просто още един начин да се родиш. Те знаят, че имат една майка и един баща, без които нямаше да бъдат тук.

Децата няма как да приличат визуално на майката, това е фантазия, както знаеш добре Простата генетика казва, че това няма как да се случи.
Все пак, майката, която износва има значение, но не за генетиката, а за епигенетиката.
Казано иначе... майката, която износва, влияе върху това не какви гени носи детето, а кои гени то ще активира. Важна е бременността, нагласата, дори мислите на майката, какво влага в бременността, как се храни и какви емоции изпитва.
Същото е с възпитанието после.
В този ред на мисли, детето ще започне да попива мимики, жестове и начин на говорене още от малко. Понякога то наистина ще напомня на майката, която го е родила. Но не по черти, колкото и да ни се иска.
Разбира се, винаги можеш да избереш донорката да има близък до теб цвят на коса, очи, ръст и т.н., но съветът ми е да не подхождаш към детето си с мисълта дали ще прилича на теб, а да му позволиш да бъде индивидуално, да е себе си, да е уникално.

Второ, ще коментирам този въпрос:

Би ли ми казала защо те притеснява дали яйцеклетката е "продадена"?

Мисля, че представата, че "някой си продава детето" е някаква насадена, изкривена, изродена мисъл, която идва от закостенялото общество, в което живеем.
Нали сме наясно, че това е една клетка сред хиляди, които се отделят и че тя НЕ Е човек сама по себе си?
Необходими са много условия (сперматозоид, развиваща среда, и най-важното - тяло, което да износи и да създаде клетка по клетка всеки орган!), за да се превръне тази една клетка в човек.
ТИ си огромен фактор, за да се превърне клетката в човек. Без теб бебе няма да има.

Прекрасно е, когато донорството е безвъзмездно, но... хората рядко са толкова масово благородни.
По тази причина в България донори има много малко. И хората прибягват до замразени пакети, закупени от чужбина, което пък сваля успеваемостта.
Винаги има слухове и за злоупотреби - плащане "под масата" на хора да са донори и т.н. Недоказуеми неща, които мътят водата.
За мен донорството трябва категорично да е платено и правно обусловено.
Съветът ми е да помислиш много добре над вътрешната си готовност да родиш дете, което не е от твоя клетка и носи чуждо ДНК. Това е нещо, което никога няма да се промени и цялото семейство трябва да сте с широко отворени обятия да приемете този факт, без преструвки, с честност и откритост пред самото дете и околните, иначе просто няма смисъл.
Желая ти успех!
Много си млада и това е огромен плюс. Знам, че ще успееш

Познавам доста семейства в които има деца, заченати от ДЯ, но не знам да са им споделили, още са малки, та не знам в тази връзка какво да ви кажа.

Относно приликата, освен ако донорката не я изберете да прилича на вас до някаква степен, няма как детето да прилича на вас, но може да прилича на бащата

Salvadory, кураж и прегръдки от мен. Това е трудно решение и е нормално да имаш тези притеснения.
Аз съм на мнение, че заплащането за донорките, както е в чужбина не е неморално. В крайна сметка те преминават през стимулация, пункция, отделят си от времето. Подкрепям да им се заплаща за това.
В БГ е безвъзмездно, но според Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по
асистирана репродукция, имат право на обезщетение "в разумни размери". Нямам представа как се прилага и какви са тези размери, но и тук едва ли всички го правят на добра воля.

Минах при д-р Онал, малко със смесени чувства съм. Ако не ми е взел секрет след като ме приспаха за цветна снимка снимка пак нямам пуснати урео и микоплазма.
На цветната снимката снимка “здравата” ми тръба излезе нагъната, а другата, която е махната има оставено малко пънче. Той каза, че за него това не е проблем. Обаче аз се филмирам това пънче да се възпроизвежда онази токсична течност за плода, хидро нещо си…
Мъжът ми каза да слушам доктора и да не се филмирам.