Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 83

Замъкът Газиантеп
Замъкът Газиантеп е един от най-красивите примери за замъци, оцелели в Турция. Той се намира в центъра на града, на южния бряг на потока Алебен, на хълм с височина около 25 м, който привлича вниманието на почти всички със своето великолепие и история. Няма окончателна информация кога и от кого е построен замъкът Газиантеп. Основан е върху могила, която датира отпреди 6000 години от халколита, A.D. Известно е, че през 2-3 век в замъка и околностите му е имало малък град, наречен "Тиван". от н.е. Археологическите разкопки показват, че замъкът е построен за първи път като наблюдателна кула през римския период през 2-4 век и е разширен с времето. Сегашната му форма е взета през 1000 г. сл. Хр. по време на управлението на византийския император Юстиниан, известен като Архитектът на замъците. Взел го през 6 век. Отново през този период замъкът претърпява значителни ремонти, като за да се осигури изравняване по време на ремонта, южната част е оборудвана със субструктурни (основни) конструкции, състоящи се от сводести и сводести галерии, построени са кули, свързани помежду си с тези галерии, и стените са разширени на запад, юг и изток, до границата на хълма. Замъкът има неправилна кръгла форма. Върху тялото на замъка има 12 кули. Евлия Челеби споменава 36 бастиона на замъка в своя пътепис. Днес можем да видим само 12 от тях. Смята се, че останалите 24 бастиона са били разположени по външните стени на замъка и не са оцелели до наши дни. Около замъка има ров, а достъпът до замъка е осигурен по мост. След като преминете моста на замъка и преди да стигнете до главната порта на замъка, от лявата страна има кула, известна от местните като светилището на Имам-и Газали.
В годините след византийския период, особено мамелюците, Дулкадироглу и османците ремонтират замъка от време на време, ако е необходимо, и поставят надписи за ремонт във връзка с това. Замъкът е възстановен за втори път през 1481 г. от египетския султан Кайтбай. От надписа на главната порта се разбира, че главната порта и кулите от двете страни на моста на замъка са били преустроени от Сюлейман Великолепни през 1557 г. по време на Османската империя. След като влезете през главната порта на замъка, има две пътеки, водещи до вътрешните части на замъка и до върха. До горната част на замъка може да се стигне от отвора на пътя вляво. От шосето се продължава към вътрешните части; достигат се галерия, коридор и стаи на замъка. Под основната маса на замъка има водоизточник.
В резултат на археологически разкопки, извършени от Археологическия музей в Газиантеп, по време на разкопките, извършени през 2000 г., бяха открити баня от османския период и джамия. Разкрити са банята, парната баня и комините на банята. Известно е, че когато парата се увеличи вътре, тя се освобождава навън през канали, разположени в ъгъла на парната баня. Баня; Въпреки че не е много впечатляващ като архитектура, той има превъзходни технически характеристики. Джамията е в османски архитектурен стил и има правоъгълен план. На южната фасада на джамията са открити полукръгъл михраб, две лавици отдясно и отляво на михраба и врата, отваряща се навън от юг от лявата страна на михраба. Освен това от дясната страна на михраба е открит амвон с шейна.
Освен това по време на разкопките, продължили от 2002 г. до днес, са извършени разкопки в ровове 5х5 метра на север от банята Кале и на изток и юг от Кале джамия. По време на тези разкопки бяха открити различни архитектурни останки от ранния ислямски, византийски и османски периоди, керамични/метални парчета, сърцевини от куршуми, парчета от гривни от византийския период, теракотени лампи, монети от византийския и османски периоди, голям брой железни гюлета, части от кремъчни пушки, някои запечатани парчета от тръби и някои животински кости. Около замъка е открит ров и част от него е разкопан. С всички тези извършени и предстоящи работи, замъкът Газиантеп, който беше пренесен в туризма на Газиантеп, очаква посетителите със своето великолепие и се превърна в един от важните атракционни центрове с историческата си структура в центъра на града.

Според Исляма майката е свята, която трябва да бъде издигната на пиедестал, но това важи за децата и от двата пола, а в турските сериали гледам само нездрави връзки майки - синове. Не че имам много турски сериали зад гърба си, но бях изкушена да погледна "Пазар" и там го има също, а майката е психолог, ако не греша. От анотацията на "Ако кралят загуби" разбирам същото. Нашият Синан с майка му, Дивака с Чичек, та даже и Ферит с Гюлгют са в някаква много силна зависимост по моите разбирания. Абидин обаче не показва такава, за да ни дадат това с броеницата.