Вярвате ли в късмета

В развитието на една връзка няма никакъв късмет. Късмет е да срещнеш точния човек. Оттам нататък е съвкупност от много неща, но късметът не е едно от тях.

Ако разчиташ на късмета в това отношение, не знам как очакваш да ти се получи...

Наскоро научих за едно проучване, показващо, че успешните хора имат склонност да подценяват ролята на късмета за това, че са станали успешни, а неуспешните хора от своя страна масово надценяват неговата роля за това, че не са успели.

Иначе аз самия факт, че изобщо съществувам и съм такава, каквато съм, го считам за късмет. Тоест, можеше и изобщо да не се случи и да ме няма, и да не пиша сега в този форум. Мъкааа.

Друга мисъл, която ми беше попаднала преди години и запомних, беше, че колкото повече учиш по един предмет, толкова по-голям късмет имаш на изпита за него. Много мъдра мисъл, когато имаш да взимаш изпити!

Като цяло се придържам към мотото - "Прави каквото трябва, да става каквото ще." (Лев Николаевич Толстой)

Всичко в живота ми се случва толкова трудно, че няма как да вярвам в късмета. Или просто не се случва.
Относно дългата връзка- не е до късмет, категорично. 30 години съм в една и съща връзка, плод е на любов, но и на много компромиси от двете страни. Битки сме водили постоянно, наши си, малки, несъществени, но ежедневни битки. Никакъв късмет не е.

Не вярвам много в късмета, но вярвам много в кармата и съм я виждала много пъти в живота си, и в живота на други хора.
Ако правиш добри неща и мислиш често доброто на хората около себе си, започва нвпрекъснато да ти се връща добро.

A имал екъсмет един път - като умрял валял дъжд като из ведро, а той бил на сухо.

По темата: Вярвам в късмета. Но и в подготовката за него, за да не ти се отдаде шанс, а ти да не си готов за него.

Едни смятат, че дефиницията за късмет е щастлива случайност. Други, че късметът се получава по заслуги. Необходимо е да поработиш за него. Хората на първо място предпочитат да вярват, че държат контрола за живота си в ръцете си, а не в сляпата случайност. Затова отдават първостепенна важност на заслугите, като форма на контрол и гаранции върху резултатите от действията и решенията си.

Философията на заслугите стои зад вярването, че неуспехите на другите са на първо място поради липса на качества, действия, мързел, а собствените се оправдават с киселото грозде. Тя е и тази, която смята, че неуспехите се дължат на това,  че си направил нещо не както трябва, заради което си сърбаш попарата.

Успехът валидира вярването, че съществена част от нещата си зависят от човек. Има контрол над тях. Респективно разбирането за ролята на късмета, случайността намалява обратнопропорционално с успехите. И обратното. По заслуги късметът се отключва като си го накъсметиш. Успехите постигнати рано или късно без кой знае каква съпротива от хора и обстоятелства, са в подкрепа на убеждението, че това става по заслуги.

Опитът показва, че доброто, подкрепата не е условие, необходимо за да провокира добро, подкрепа. Добър късмет. А емпатията не е застраховка срещу бездушни хора. Личната инвестиция не е гаранция за отплата.

Късметът е условен. Добрите възможности може да са шанс за невървеж. Сполука от гледна точка на времето, може да се окаже, че има в несполуката.

Добър късмет се нарича всичко това, което не зависи от човек и е в синхрон с действията, потребностите, намеренията и желанията му. Неутрализира щети. Благоприятната развръзка. Оказва съдействие по един или друг начин.

А Вселената седи и се смее...

webcafe.bg: Хипотезата за "справедливия свят"
futurist.bg: Вярата в справедливия свят. Когнитивно предубеждение, което ни кара да осъждаме

Вярвам. Както и в приказката: "На ахмак птиче Господ гнездо му свива". Но това по принцип.
Лично за себе си, вярвам, че без да се потрудя или направя нужното, нещата не падат от небето. И все пак се е случвало не малко пъти да извадя голям късмет и след много труд и нерви, това, което искам да дойде от друго място- точно колкото да си кажа: "Е, и защо тогава трябваше толкова да се косиш и притесняваш?"