Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

Ама той наглее здраво. За толкова малко, толкова много.
Да вземеш да го ядосаш нещо, поне да му е гадно.
Не, чакай. Прави му любимите десерти

Идвам да се изповядам-ден 26, пречупих се, вече цяла седмица с това будене посреднощ и невъзможност да заспя. Запалих снощи в 04:00 една, изпуших я, не само, че не ми стана по-добре, не заспах и не усетих и нирвана някаква бленувана 😅 та днес си купих един безникотинов вейп за моменти на слабост, ако случайно пак ми се случи иии продължавам

Да, няма нирвана. Има облекчение от абстиненцията. В случая психическата ти. ЧЕ за 26 си се изчистила, но на втория етаж имаш работа.
То всички сме така.
Цялта Мара втасала

О да, за сега не съм имала крейвинг вече почти 21 часа, дано не съм се върнала на 0 с тази цигара. Въпреки че мъжа ми като пуши около мен в колата примерно пак вдишвам някакъв никотин таа 😂

Да, вдишваш и това ти действа и на физика и на психика и трудно може да се изчистиш.
Аз майка ми я изгоних навън тотално, защото прекали.
Нещо дограмата не е в ред и при затворено влиза. И страшно се дразня, полудявам.
Навън е едно, на работа е едно. Но искам поне вкъщи да ми е чисто и спокойно.
И един ден аз правя гимнастика и си правя с упражнението и дихателни и извъднъж зверска миризма на цигари.
Полудях. А говорех спокойно, обяснявах, молих, тя вика добре и пак. И отива през час да пуши, проветрявам и пак омърсява. И  като стана това вече вдигнах такъв скандал, че и изправих косите.
Не знам защо трябва със скандали да чува всеки път.
Външни хора като и казват нещо слуша, ама аз като говоря, все едно на стена.
Е, сега вече е навън. Облече се одеве и си отиде на пейката в градината. Там да си ходи пък.

Тя пак че е поддала, той в нас не пуши вътре, само на терасата, там не ми пречи ама в тъпата кола не мога и не мога да го отуча.

Странно е като надуша цигарен дим.
Има моменти вече все по-рядко ми се допушва.
Но е някаква смесица. Хем леко ми се допушва, но после изпитвам отвращение от дима.
Но е имало моменти на работа като отида при шефа дето си пуши, ми е неприятно, но после зверски ми се допушва. Но не винаги.

Еха 26 дни са доста, браво! Аз изкарах цели 4 и днес се пречупих 🤷‍♀️
Много странно, защото трудно ми беше само първия ден, от там нататък се наслаждавах от ефектите от спирането - започнах да усещам миризми, по-наситени вкусове. Следях си приложенията, които ме поздравяваха всеки ден, уикенда правихме дълги разходки. Даже имахме гости пушачи, не ме трогнаха. С половинката имахме спорове, не ми се допуши.
И днес излизам от стаята си и на стълбището (в къща сме) смърди здраво на цигари. Имаме майстор и той пушил вътре (ние вътре никога не пушим). Супер много се изнервих и следобед запалих безславно... Много тъпо ми стана и виновно, ама да си кажа честно - насладих се на пустата му цигара. Е, ще се почва наново.

Tinydevil, пропуснах да ти благодаря за куража и милите думи ❤️ Надявам се до трансфера да ги спра и сама, поне ще опитам. Стискам палци и на теб!

Ами така е. Добре дошла на дългия и трънлив път в отказването на цигарите.
Като паднеш, ще станеш, ще се изтупаш и ще продължиш. Така за всичко.
Важното е да не спираш да опитваш, да се бориш.
Психическата зависимост е много по-трудна от физическата.
Има хора и след година може да се изкушат и пропушват.
Тук една потребителка след цели 14 години го направи, май пак започна борбата.

Ванеска аз за теб не се и съмнявам, че ще спреш, още като видиш 2те черти и главата си залагам ще захвърлиш и пушене и тровене. Хормоните мноооого помагат, наистина, чак сега оценявам колко са ми били от помощ тогава, то си е инстинкт явно да опазиш детето, та на теб спирането ти ще е скоро, ама ние какво ще правим 😅

А това за стресирането от онзи ден мислех да ти го кажа, че много хора твърдят, че било по-стресово да спреш отколкото да придърпваш бременна ще го чуеш от поне няколко човека - НЕ ГИ СЛУШАЙ за нищо на света. Свека е пушила с мм и ей го какво говедо е излязло 🤣🤣🤣

Елорка, ехаааа как 14г. и после нановооо, ей бих се изяла. Въпреки че аз след 14 г ще съм на 40тина, оня ден си мислех на 40-50 да си изгледам детето (дай боже и за второ да се осмеля скоро) ще си позволя да си попушвам хаха.
Леля ми е била много закоравяла пушачка, строителен инженер по цял ден с мъже по обекти и все пушачи. Разказа ми как направила някаква егати пневмонията и така спряла и вече над 30г. НЕ пуши, не мисли за цигари, не се е изкушила изобщо, а си е пафкала по 2 кутии + на ден, и то 10тина-15 години така, да ви дам един положителен пример

Аз много се радвам, че ги отказах.  Като им гледам цените още повече.  Лятото ще сваля и килограмите и всичко е ок 😉

Къде ти лятото, на мен това ми е сред най-големите драми с кг.. Бременна качих 35 кг, свалих 40+ за 10 месеца и сега откакто не пуша съм +4, а се храня правилно, и тренирам силово от 2 месеца, та мисля може и кортизолови да са, ще видим 😅

За съжаление, не всички бременни спират да пушат. Зависимостта в някои случаи е по-силна и от хормони, и от инстинкт, и от здрав разум. Аз лично с триста зора успях да ги спра в 12 г.с. и пропуших 2 месеца след като родих. И кърмех. Писала съм вече, ама пак ще го напиша, защото това е върхът на тъпотията. Имам приятелки със същите тъпотии. Няма да забравя как една приятелка ни дойде на гости в 9 месец, преносваше. Пуфкаше как айде вече да ражда, защото няма търпение да си запали цигара. Друга изобщо не ги спря и по време на двете си бременности.
А пък да почнеш пак да пушиш след 40 - 50 г., защото си си отгледала децата е много грешно мислене. В това отношение е редно да сме егоисти. Не спираме да пушим, заради леля си, мъжа си, нито дори заради децата си. А заради нас. Нашето здраве, нашата красота, нашето самочувствие.
Бях почнала да правя упорити пушачески бръчки. Слава Богу, все още обратими, защото сега няма помен от тях, а вече на 40+.
И да, с 10 кг съм нагоре, откакто спрях да пуша, обаче аз бях отвратително кльощава. Сега и аз се чувствам дебела, ама имам точно 3 кг, които да сваля, успях да се нашишкам, защото от 2 месеца съм между дивана и леглото и не спирам да се тъпча, най-вече със сладко. Пък и май трябва да отчитам, че над прекрасната ми възраст метаболизмът се забавя вече. Каквото-такова, пак няма да пропуша, не стига, че е някакъв много малоумен кеф, ами на всичкото отгоре те разболява, състарява, че и скъпо на всичкото отгоре. Не, мерси.

Tinydevil, много си мила, благодаря ти за надеждата и се надявам да си права ❤️ Ти също ше успееш, щом си на пътя, е въпрос на време, сигурна съм

Аз винаги съм мислела, че като дойде време за бременност, ще спра поне 6 месеца по-рано да се изчисти организма. Цъкала съм с език как млади майки пушат, не че сега го одобрявам, но и не съдя никого вече. Знам, че от нас си зависи, но и не е лесно и не всеки има силата.
Иначе днес ми се завъртяха едни такива мисли, че до трансфер имам над 2 месеца, ако е успешен още 9 месеца, кърмене и да речем поне 1 година да мине още. И простата сметка сочеше, че съм длъжна да не пуша поне 2 години и се панирах. Малко ми отиде на пух и прах теорията от книгата, че по всяко време имам свобода на избор. Знам, че переспективата е грешна и трябва да мисля как спирам завинаги, но точно тази нагласа в момента не ми помага.
Мила е права, че трябва да сме егоисти и за нас си да го направим, но и явно може няколко пъти да се провалим, все пак години сме вкоренявали гадния навик, сигурно единици успяват от раз и честно - възхищавам им се.

Иначе за тези 4 епични дни непушене, такъв глад ме нападна ви казвам... ядях всичко, което видя и разсъждавах какво съм изяла постфактум. Не зная от цигари ли е, от хормони ли. Вероятно кофти комбинация и от двете. И аз съм кльощава и мога да понеса няколко килограма, това ми е най-малкия проблем в целия процес, но пак психически е кофти. Защото един вид заместваш един порок с друг. Предполагам е така в началото, но ми беше неприятно, че не мога да се контролирам в ново направление. Направо се почувствах допълнително слаба психически.

Мила, много ме впечатли твоето израстване. От това да пушиш до 12 г.с., до сегашната ти позиция. Вероятно е трябвало време, осъзнаване, но много се радвам, че си твърдо "от другата страна". Това дава надежда и на нас, дето още се лутаме и блъскаме в тъмното

Ванеса,

Не е лесно. Аз имам няколко спирания, освен споменатото по време на бременността и съм се издънвала с гръм и трясък. Явно нито съм си вярвала достатъчно, нито съм имала волята, но най-вече - не съм искала. Общият ми стаж е над 25 г. и знаех поне от няколко години, че вече в чисто здравословен план цигарите ми вредят много. Но нямаше сила, която да ме спре да пуша. Колкото повече ми се забраняваше, толкова повече се тръшках и продължавах. Е, в един момент такъв здравословен шамар не ме свали на земята, че не посмях да кажа и “гък” на доктора, при все че съм пращала немалко други по дяволите. Разбира се, тъй като тоя си е моето тяло, имах пълната свобода да пуша. Само че реших, че с един смачкан и леко пробит бял дроб, 22 см шеф на корема от спешна операция и тегло от 40 кг, ще е безумно тъпо да изляза от болницата и да си пална веднага една цигарка. Да кажем, обстоятелствата ме принуждаваха, но аз сама си направих избора. И затова много бързо цопнах в тази тема. Сигурно много по-трудно щях да оцелея в първите няколко седмици, докато ги отказвах, ако не бяхте вие, момичета ❤.
После стана лесно. Пък и аз си страдам все още от следоперативните усложнения, така че всяка мисъл да започна да пуша отново в главата ми е като “О, абсурд”.
Но няма да лъжа, че е много, ама много изтощително да водиш тая война със себе си и с навиците. Все едно се учиш наново да преподредиш цялото си ежедневие.
Тъй че аз като цяло имах един вид много по-голяма и сериозна мотивация със забранителен наклон, не че потенциална бременност не е същото. Просто ей такива като мен трябва да ги плесне наистина една здрава тояга и чак тогава се усещат.
Аз пък много се възхищавам на всички вас, които сте ги спрели, защото сте поискали сами. При мен беше някак непоискано, внезапно, но предполагам, че явно е нямало друг начин, просто защото аз ИСКАХ да си пуша и грам нямах никакво намерение да ги спирам. И ако не ми се беше случило кофти събитието да ме оперират по спешност, сега щях да си запаля 2-3 цигари преди лягане и чак тогава да си легна. Пишейки го това, на наркоманския ми мозък му се прииска това да е реалност, ама на прагматичния ми - да съм “ти сериозно ли… навън е -7…”. Аз лично съм приела, че най-вероятно винаги ще има някакви моменти, в които ще ми се допушва и не ми пречи по никакъв начин. Пречат ми пушачите около мен, не защото не изкушават, а защото ми смърди ужасно и ме задушава.
Та така.
Продължавайте всички с опитите. По-силни сме.