Какво мислите за добротата в отношенията

Стар човек и малко дете били едно и също, та темата  я мисля още, на края  на пътя. И има такива романтични хора, запазили детското, та за мен е нормална тема.
 Харесах от отговорите - който е добър човек си остава такъв. Който заблуждава , заблуждава себе си, за вредите е същото.
 Давала съм шанс на всеки наблизо,  докато докаже ,че не заслужава такъв. Но си подхождам с доброта, пък каквото стане. С годините  не ме нараняват много  разочарованията, е ,все пак не са приятни.
 Но и  се научих - на една ръка разстояние държа околните ,не се "лепя" . И очаквам неочакваното.

После порастваме. И какво?

Точно отгоре са ти отговорили - след порастването се остарява и, хоп! същите теми ни вълнуват
Но в случай съм съгласен с Аида, с малката разлика, че според мен това е уловка за кликане, кликбейт, най-вероятно от вътрешен човек на сайта, да увеличи малко трафика, че около тая политика романтичните теми направо заминаха

Аааа ето, може, може....

Докато растях, започнах да виждам пукнатините в тази идеализирана картина. Усмивките невинаги бяха искрени. Думите понякога бяха само въздух. А приятелите… някои от тях се оказаха просто сенки, които изчезват, когато светлината се промени."

Разочарованието и болката

"Имаше един момент, който промени всичко. Не беше просто разочарование – беше срив. Един удар, който дойде от място, където никога не съм очаквала.

Доверих се. Повярвах. Дадох част от себе си. А после… бях предадена.

Приятел, който смятах за най-близък, беше използвал доверието ми като инструмент срещу мен. Споделените тайни станаха оръжия, с които ме нараняваха. Хората, с които се смеех вчера, днес шепнеха зад гърба ми. В един миг се почувствах сама. Студът на разочарованието се просмука в мен.

Опитвах се да разбера – защо? Как човек, с когото си делил радости и болки, може толкова лесно да се обърне срещу теб? Какво печелеше от това?

Отговор не получих. Само тишина. И празнота."

Урокът и израстването

"Болеше. Повече, отколкото можех да призная. Но вместо да се затворя, вместо да позволя тази болка да ме направи огорчена, реших да я използвам.

Разбрах, че не всяка усмивка е искрена, но това не означава, че няма истински хора. Че доверието не е слабост, но трябва да бъде заслужено. Че болката не означава край – тя е просто уроци, изписани по сърцето.

Днес не съм онази наивна душа, която вярваше, че всички са добри. Но и не съм човек, който гледа на света с цинизъм. Научих се да отсявам – да разпознавам истинските хора сред маските. И макар че те са малко, те са безценни.

Благодарна съм. Не за предателството, а за урока. Защото именно той ме направи по-силна

Има и безплатни психолози и психотерапевти.
Потърсете в интернет.
Моля, лекувайте си психопатиите.

.Разбирам, че може би виждате нещата по различен начин. Въпреки това, вярвам, че искреността и добротата все още имат значение и че всички ние заслужаваме уважение и разбиране. Всеки преминава през различни моменти в живота си и е важно да не забравяме, че емоциите ни са валидни.“

Възпитанието е необходимо, за да живеем спокойно. Излишна искреност с хора, които не са близки само вреди. Човек може да е добър без да те харесва и обича, може ако е и възпитан да не ти показва, че не те харесва и обича, а просто да те отбягва. Къде е драмата тук, не схващам.

И аз го осъзнах по трудния начин.
"Обичам те" не означава НИЩО, ако е само на думи.
Например, тази дума съм я чувала хиляди пъти, от ММ, но не усещам нито подкрепа, нито е екип с мен във възпитанието на детето ни с проблеми в поведението и вместо трудностите да ни обединяват, ни разделиха. Егоизмът е бил винаги в картинката - "обичам те", но последните ни два лева ще ги изхарча за себе си; ило пък недоверието"обичам те", но когато ме прихванат лудите ти ми изневери/изневеряваш и бла, бла...
Не вярвам вече в хората, не вярвам в нищо.
Дори близките ми омаловажават мъченията, на които съм подложена в този брак. Как да вярвям в хората, как? "Гледай си здравето, радвай се на децата, не си оценяваш децата", ама ти ще цъфтиш ли ако живееш с токсичен и отблъскващ тип, който не знаеш какво ще го прихване и как ще реши да ти стъжни живота, а когато правиш всичко да излизаш все виновен? Ми не, няма, нали? Ама много лесно отстрани.
Хайдее, далеч от всички, спасявайте се.
😤
Човек само на себе си може и трябва да разчита.

Баща ми наскоро обясняваше на сина ми, че много трябва да внимава и да мисли преди да каже на някое момиче "Обичам те". Синът ми попита дали е, защото може да го отхвърлят, а дядо му каза, не, защото това е ангажимент и отговорност. Като кажеш на някого, че го обичаш му обещаваш да постъпваш към него със загрижеността и отговорността, които вървят с обичта. Много хора не разбират любовта така, затова не може да се разчита на тях.

Като изключим празните приказки, на цяла страница, клишето, че проблемите ни правят по-силни е точно клише, целящо да ни успокои. Мне, правят ни цинични и претръпнали, нищо повече.

На мене пък ми е странно как всички казват,че не понасят лицемери и лъжци,а в същото време всички се оплакват как останалите имат две маски и не са искрени с тях??

Не си задължена да останеш до токсичния човек, даже е вредно. Обмисли излизането ти от тази връзка. Живота без този човек може да е доста по-спокоен стига да можеш да поемеш отговорността за собствения си живот и този на детето ти.

„Не всеки, с когото се караш ти е враг и не всеки, който ти помага ти е приятел“ - Майк Тайсън.

Иначе трябва да си наполовина добър и наполовина дявол. Но винаги първо покажи, че можеш да бъдеш лош. Истинските хора, ще разберат, че също си и толкова добър. Успех.

Така е ! Научаваме се , че не всички хора в живота ни са добри, възпитани и тн.
Важното е да не отвръщаме със същото.
И да не се затваряме във себе си и да ставаме като тях само , защото те са такива!
В крайна сметка аз вярвам, че Любовта, Доброто винаги побеждават❤️.