Изпитвате ли истинска благодарност?

  • 1 684
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 22 333
Материално.
Не смятам, че българинът е нарицателно за прост, завистлив и мързелив, а че е кадърен, гостоприемен и сърцат с исторически обусловен комплекс на "потиснат роб", от където неприятните прояви.
Общувала съм с достатъчно чужденци, за достатъчно дълго време, за да знам, че усмивката и възпитанието са фасада и кофти човешките качества не са им по- чужди, отколкото на нас.
Скрит текст:
A противоречието форум - реалност дори няма да го коментирам. По цяяял ден плювки, че всички са лоши, злобни, завистливи, некадърни, глупави и миришат, българинът Е (забележете, не "сме") прост, невъзпитан, калпав и готован, ние страним от него и не се цапаме с лошите МУ качества, а във форума наредени светица до светица и алтруистка до алутристка, . Under the dome.

Но да, благодарна съм, че съм родена в държава, където не убиват жените с камъни и такава, в която има течаща вода и мога да се изкъпя и пия на спокойствие. Изобщо няма да навлизам в буквалистики като 'благодаря, че ми подаде солницата', тъй като това е възпитание, а не благодарност.

Последна редакция: пт, 28 фев 2025, 15:08 от The Catcher in the Rye

# 31
  • Мнения: 656
Здравейте дами!
Интересна тема сте подхванали и ми се ще да дам една малко по-различна гл. точка.
На връх посрещането на 2022 г си напипах бучка в гърдата. Оказа се рак. През цялата 2022 г. минах през всички кръгове на ада. И физически и емоционално. Сега, 3 години по-късно аз наистина съм благодарна на съдбата.
Просто за това, че съм жива 😀
Преживях огромен катарзис и от първо лице,  по трудния начин разбрах смисъла на клишето "Благодаря на Бог, че съм жива!".
Сега се радвам и съм ужасно благодарна за съвсем простички неща от ежедневието. Благодарна съм за това, че това  се стовари върху мен, а не на някой друг от семейството ми. Благодарна съм, че имам най-прекрасния мъж и най-прекрасната дъщеря.
Благодарна съм, ако щете и на болестта, защото е урок, който явно съм пропуснала, гонейки "високите" цели в живота.
Научих се да благодаря за много неща, които преди приемах за даденост .
Абе, живот..... Но е прекрасен Heart

# 32
  • Melmak
  • Мнения: 8 823
Моли, благодаря за това, че сподели! Радвам се, че си минала успешно през този труден път и вече си добре! Желая ти здраве и щастие!


Бабри, пораснала съм отдавна. И не съм си седяла в хотела да не мръдна две улици по-надолу. Човек вижда това, което иска.

Аз не съм нещастна от това, че съм българка - изобщо. Намирам, че нацията много се е опростачила. Това не означава, че демонстирам превъзходство. Но липсата на възпитание е навсякъде. Като влезеш в магазин и продавачката те гледа и мълчи. За мен е странно, за много други е нормално.

# 33
  • Мнения: 4 530
Човек не вижда, това което иска, а това което е около него. Като те преследват алчни и сервилни мексиканци например за да ти продадат някой боклук за космическа цена или направо да те оберат, ако могат, тогава няма как да виждаш розови еднорози.

Просто аз виждам реалността и не говоря как българите СА такива-онакива, а всички останали с мед да ги намажеш. Голяма част от чужденците също са прости, лицемерни и ограничени, но в повечето чужбини има правила и най-важното - глоби. И правилата се спазват, поздравяват дори на улицата, защото навикът е втора природа. Не че много искат, но така са научени от деца. Аз съм по-голяма от теб, учили са ме да поздравявам, да отстъпвам място на по-възрастните, да не отговарям. Не ми е било приятно, особено да си замълча, когато имам десет неща да кажа, изобщо не ми е в природата, но съм спазвала правилата. След падането на режима, по мутренските години и след това много неща се промениха, включително и във възпитанието и в момента в България жънат реколтата посята в тези мътни години.

# 34
  • Мнения: 10 821
Българите били неблагодарниците ?  И били недодялани и безпардонни?
Според мен след като България беше съсипана и обрана до кокал  и то под натякването колко сме били зле и как ще ни демократизират и други насаждания на вина, задължение, стъпкване на самочувствие , крадене и унижения .... в крайна сметка българите се опитват да си оправят положението някак с всякакви средства .... и една вътрешна злоба на подтиснатия и ограбения и на жертвата ... която обаче прави всичко за да оцелее.
Т.е. злобата е скрита и дори у някои замаскирана и подтисната и преобразувана в недодяланост и безпардонност. Но тя е по-скоро реакция към неравностойно и насилствено и унизително отношение. Като роб към господар.
Затова  и толкова много вицове в които точно това рефлектира. Например този с чужденците
 в чакалнята на фирмата и преводача, който бил преводача  .... трима, а аз сум преводача,
И колко много други във всякаква форма.
И сме си прави. Само не трябва тази злоба да я насочваме един към друг. Защото се превръща в автоимунно заболяване на нацията.

# 35
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 853
Политизират се нещата, гледах да го избегна, щото не му е мястото, но ако бяхме читави, за всяко нещо 100-200к щяха да са всеки път на жълтите павета за най-малкото с ясни искания, натискане, и нямаше да се търпи 8 пъти едни и същи да си върят руля и отдавна трябваше да са извъхрлени в забвение и забравени, но виждаме, че всичко е много дълбоко загнездено.

Обединение няма, всеки се е затворил зад блиндираната врата и не му дреме. Калинките да споменаваме ли по общини и администрация, които ги държат по всякакви начини и им се диктува какво да правят.
Нещо много мило трябва да му се вземе на българина, за да надигне глава, след което отново приказката за кервана. Гражданско общество няма.

# 36
  • Мнения: 10 821
Политизират се нещата, гледах да го избегна, щото не му е мястото, но ако бяхме читави, за всяко нещо 100-200к щяха да са всеки път на жълтите павета за най-малкото с ясни искания, натискане, и нямаше да се търпи 8 пъти едни и същи да си върят руля и отдавна трябваше да са извъхрлени в забвение и забравени, но виждаме, че всичко е много дълбоко загнездено.

Обединение няма, всеки се е затворил зад блиндираната врата и не му дреме. Калинките да споменаваме ли по общини и администрация, които ги държат по всякакви начини и им се диктува какво да правят.
Нещо много мило трябва да му се вземе на българина, за да надигне глава, след което отново приказката за кервана. Гражданско общество няма.
Защото е наречено отживелица и комунизъм и социализъм и левичарство . Защото сме голямата демокрация и затова сме всеки за себе си. Така ни ги представиха нещата и таака беше дресиран българина. В къщи нов килим, кучето обаче може да се изведе до пред входа и там вече да почисти някой друг, от тъпаците и нетарикатите.
Ниско самочувствие. Това имаме и ни пречи. Не е ли описан феномена още в първия ред на Историята на Паисий ?

# 37
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 853
Проблем е, че няма милеещи за родината вече, продажник до продажник.
Никак не се срамувам, и съм повече от разумен, като се гордея с историята ни, която навсякъде се уважава и всеки знае кой е Симеон Велики, настръхвам всеки път, като го назовавам, тръпки минават през краката, а рисунката му, образът минава през главата ми, дълбоко загнездена. Велики царе сме имали, и не само 1. За жалост всичко свършва до османското завоевание, някакви наченки около Ботев, Левски, може би последните истински българи, едни от последните.
Срам ме е в момента какво се случва, и нищо чудно скоро и аз да "ударя кепенца", и да напусна, като отстрани ще гледам белкем до 10 г. ще имаме ли най-сетне готови 6 магистрали, примерно, съмнявам се.

# 38
  • Мнения: 10 821
Отстрани ако гледаш ще ти е още по-мъчно, защото ще виждаш и чуждите хора как се отнасят с нещата си.
Аз като гледах памерника 1300 г. България в Шумен на какво е заприличал, като гледах в какво с-е е Шипка , Арбанаси и какво ли не.

Последна редакция: сб, 01 мар 2025, 13:14 от bella-ciao

# 39
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 1 003
Мollly, Uncommon, Hands Clap

Аз живея в хубава държава, с хубави хора - с повечето от вас не сме ли в една и съща? Relieved

Истинска, дълбока благодарност, съм изпитвала, разбира се - имало е хора, които са ми подали ръка в нужда.
Изпитвала съм също и истинско отчаяние, и истинско, дълбоко разочарование от хората, мрачни моменти.
Но доброто е повече и взема превес.

Благодарност от съществуванието, не мисля. Един ден други ще преценят дали е имало смисъл.

# 40
  • Мнения: 178
Аз да. Виждал съм хора в толкова неравностойно положение и съм плакал за тях. Почти всеки ден виждам хора, които са страшно зле и се благодаря, че аз не съм на тяхното място. В интерес на истината българина се оплаква за неща, които не са важни и е беден за много(искат яхти, имения и такива неща).

Общи условия

Активация на акаунт