Ако заплатата е 60 или сто долара средно, може за 150 да се подбере по-качествен персонал за хотела, който да знае как да се държи.
Абе, изобщо много варианти има. Просто природно няма как точно ние да сме средоточието на кусури и вредно възпитание, а в другите държави, бедни или богати - ехееее... все по-добри хора от нас.
Колкото до благодарността, че може и по-зле, мисля, че добра приблизителна отправна точка би могло да е средното - за околността, за страната, за света... Не върши според мен работа да си вечно недоволен от онова, което имаш, щото нали да постигнеш повече. Повечето не можем да постигнем всичко желано и недоволството от подобен "неуспех" пречи на самите нас, а и е арогантно и егоистично да се вайкаме, че шефът гаден или заплатата по-ниска от желаното, докато други наистина нямат неща като здраве и семейство, деца губят родители, родители губят деца... та и нашите материални условия дори мнозина ги нямат.
Мисля, че не се разбираме по такива теми освен другото и защото влагаме различен смисъл в абстрастните понятия като благодарност, постижения, недоволство и т.н.