Изпитвате ли истинска благодарност?

  • 1 687
  • 40
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 19 607
Цитат
Но в други държави хората са в пъти по-бедни от нас и заплатата може да им е 60 или 100$, но не се държат зле с клиенти.
Аз съм била на места (ЮИ Азия конкретно), където не се държат зле, но се вижда, че очакват бакшиш, дори понякога се намеква.
Ако заплатата е 60 или сто долара средно, може за 150 да се подбере по-качествен персонал за хотела, който да знае как да се държи.
Абе, изобщо много варианти има. Просто природно няма как точно ние да сме средоточието на кусури и вредно възпитание, а в другите държави, бедни или богати - ехееее... все по-добри хора от нас.

Колкото до благодарността, че може и по-зле, мисля, че добра приблизителна отправна точка би могло да е средното - за околността, за страната, за света... Не върши според мен работа да си вечно недоволен от онова, което имаш, щото нали да постигнеш повече. Повечето не можем да постигнем всичко желано и недоволството от подобен "неуспех" пречи на самите нас, а и е арогантно и егоистично да се вайкаме, че шефът гаден или заплатата по-ниска от желаното, докато други наистина нямат неща като здраве и семейство, деца губят родители, родители губят деца... та и нашите материални условия дори мнозина ги нямат.

Мисля, че не се разбираме по такива теми освен другото и защото влагаме различен смисъл в абстрастните понятия като благодарност, постижения, недоволство и т.н.

# 16
  • Мнения: 977
Може би не разбирам темата.

Какво и е на благодарността в магазина, таксито и банката? Не казвам "Благодаря!", ако не го мисля. Но когато  човекът срещу мен не само си е свършил формално работата, а е вложил мисъл, усилие, лично отношение и е надскочил очакванията ми - разбира се, че благодарността ми е истинска и от сърце. Това е нормалната обратна връзка, която - ако си даваме по-често и искрено - ще направи живота на всички ни много по-лек и приятен.

Рационален човек съм, може би затова тези призиви за усмивки и благодарности към вселената, изпращане на енергии, вибрации и подобни ми звучат несериозно. И религиозна не съм, та и благодарността към божествата я пропускам.

Това да се чувства човек доволен от живота си и в мир със себе си, е продукт на съвсем други процеси, и няма нищо общо с благодарността.

# 17
  • София
  • Мнения: 37 644
Мъдростта носи печал, е казано в Еклисиаст.
В моя перефраза - ако не знам, че съм нещастен, то е ясно, че съм щастлив.

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 19 607
Мъдростта носи печал, е казано в Еклисиаст.
В моя перефраза - ако не знам, че съм нещастен, то е ясно, че съм щастлив.
Това второто изречение не знам как е перифраза на първото, но с второто съм напълно съгласна. Sunglasses

# 19
  • Мнения: 293
Изпитвам, да, благодарността се проявява в радостта от малките неща, колкото и клиширано да звучи. Чаша кафе сутрин, разходка с кучето, хубав филм. Намирането на щастие тук и сега насочва вниманието към това, което вече имаме и за което подсъзнателно сме благодарни.

# 20
  • Мнения: 17 932
Разбирам темата, но концепцията, която се коментира, винаги съм я приемала като зле рафинирано вменяване на вина и наклонности към истерия. Има термин за такива неща - токсична позитивност.

# 21
  • Банско
  • Мнения: 2 408
Аз винаги съм благодарна за всичко, което имам. Често си го казвам и гледам да науча и сина си, като му обяснявам често да не е прахосник, защото някои хора по света нямат нито дом, нито храна, нито семейство.

# 22
  • Мнения: 2 179
Благодарността започна първо с това да използваш думата благодаря, та камоли по-високи нива да си благодарен за живота си и т.н. Винаги казвам благодаря, дори когато продавачката се държи лошо. Казвам го, защото за мен това е норма на поведение, не искам да падам на нечие ниско ниво и да поддръжавам на поведение, което не харесвам.

# 23
  • Мнения: 4 532
Нещо не схващам темата. На кого трябва да благодаря всяка сутрин, че съм жива, ако не съм набожна (каквато аз не съм)? Сутрин ставам в 550 и бързам да се приготвя за работа. И през ум не ми минава да благодаря, че съм се събудила.
Живея в страна, в която хората като цяло са по-възпитани и са много учтиви. Рядко се случва да се сблъскам с неучтивост и обикновено се оказва човек от нашия край на света. Така че доброто отношение, вежливостта са норма тук, която аз спазвам. Като поздравявам в България или като давам път ме гледат все едно съм луда. Не ми пука, аз съм там за малко и на почивка.

За хората в много бедните страни и тяхната учтивост и доволство от живота също не съм съгласна. Да, учтиви са, защото работят по петзвездни затворени курорти, където обслужват разглезени западни туристи, стандартите са високи и никой няма да търпи фасони от персонала. Там клиентът е цар. Също така очакват вещи и бакшиши и е в техен интерес да са учтиви. Ако мръднете малко настрани от хотела и се слеете с тълпата, ще имате късмет, ако се приберете с дрехите на гърба си. Гледат на туриста като на дойна крава, глупава при това, която трябва да бъде издоена и одрана.

Последна редакция: пт, 28 фев 2025, 21:13 от bubanka

# 24
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 853
Бабри, вярно е за недодяланите и темерутите в БГ, но аз не поздравявам всеки, не казвам "благодаря" за щяло и нещяло, и не правя път и реверанси на и към всеки и винаги, то е до моменти, но когато съм го направил, винаги ми махат, или благодарят, било нещо да отстъпя, или с колата да пусна, изчакам и т.н.
Млада е още Ечисера, по-добре така пред циничност и темерутщина.

# 25
  • Мнения: 8 093
Всяка сутрин и всяка вечер благодаря на Вселената, че ми помага и ме насочва по моя път.
В ежедневието също често използвам тази думичка към близките ми, детето, приятели колеги, дори непознати.
Като цяло в последната година живея с голяма благодарност към Вселената за всичко, което съм и имам.

# 26
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Да се каже Благодаря на продавачката, да направиш път, или да поздравяваш, се нарича възпитание. Научен (възпитан) си в тези ситуации да правиш така. Не е същото като емоцията.
Да се благодари за дето си жив или здрав... Както писа milenaka, това е житейския цикъл.

# 27
  • Мнения: 14 707
hacichera, ето с приятелката ти коментирате как българите са неблагодарен народ.
Дали правилно разбирам, май не сте благодарни, че сте българки и че сте се родили в България?
Виждам някакво противоречие тук... Ако е така, значи вие сте по-добри от масата. Общо казано, "българинът" и "българите" са зле, но вие, оо - вие сте над него / над тях.

Понеже имаше наскоро тема за завистта като смъртен грях, само напомням, че гордостта също е смъртен грях. Един наистина духовно извисен индивид би проявил смирение, не би плюл там, от където яде и би се постарал да разбере човешката природа, вместо да се дистанцира и да се самопоставя в друга, много по-висша категория.

Тази тирада - без да искам да те обидя, само да помислиш над превъзходството, което демонстрираш.

# 28
  • София
  • Мнения: 22 336
Ех, че хубаво написано. Визирам втория абзац и го казвам без капка ирония.

България е бедна, но в световен мащаб сме много по- добре от други държави.

# 29
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 853
Духовно, на човешки добродетели и благодарност ли бедна, или материално? Thinking
Защото материално можем да сме Швейцария на Балканите буквално, но като се краде 80% и с баламурниците 100% представителна извадка в Парламента, няма как да стане.

По втория абзац на Uncommon, съгласен съм, но да не се бърка със самочувствието с покритие, където аз уважавам такива хора, намерили баланса, и не те трябва да се "принизяват", а да бъдат точно модели за подражание, разбира се без надменност и другите хубавини.
Не визирам Ечисера, а по принцип.

Последна редакция: пт, 28 фев 2025, 14:25 от Revoker

Общи условия

Активация на акаунт