Малко чужда мъдрост

Чудесна идея сварвам! Поради липсата на време и все още и на интернет у дома я подкрепям по следния начин!

http://www.geocities.com/frazizazuvota/

ПОЗДРАВИ ЗА ВСИЧКИ ОТ ФОРУМА!  

Записвам се за да следя - като заделя малко повече време на куп ще напиша и моите любими "чужди" сентенции.
DarZaMen , брилянтна идея

Венециас, как да си преведем , това което което е написано, и на какъв език е то?  Писаното от ДарЗамен се разбира и чете.

На български е, ето копнах ги


13 ФРАЗИ ЗА ЖИВОТА
 

1.    Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз,когато съм до теб.
 
2.    Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.
 
3.    Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
 
4.    Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.
 
5.    Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой
 
6.    Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея
 
7.    За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
 
8.    Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..
 
9.    Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.
 
10.    Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
 
11.    Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.
 
12.    Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.
 
13.    Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват,
когато най-малко ги очакваш. 

Toнни, хубаво си сторила.
По-надолу има нещо, което ме потресе с простотата и истинността си:

Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем!!!

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на ,по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. 'Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме, атома, но не и предръзсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко, Планираме повече, но пистигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"-

ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА Т0ЗИ,КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКАДО СЕБЕСИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДАВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС!
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !

Джордж Карлин
 

Ииии по изключителното желание на единствения ни засега - мъж във форума, поствам отново един мой (ЛОШ) превод на стиховторението на италианският поет Джорджо Габер.

Не учете децата

Не учете децата
не ги учете на моралa ви
толкоз уморен и болен
би могло да им навреди
може би е лошо неразумие
бавачка да му бъде фалшивото съзнание.

Не възхвалявайте мисълта
която е все по-рядка
не чертайте за тях
пътища познати
но ако толкова искате
покажете им единствено магията на живота.

Балона се надува, надувайте момчета…

Не учете децата
не разпространявайте общоизвестни илюзии
не запълвайте бъдещето им със стари идеали
единственото сигурно нещо е да ги предпазим
от нашата култура.

Не екзалтирайте таланта
който е все по-блед
не ги насочвайте към пеенето, към театъра
към танците
но ако толкова искате
разкажете им за мечтата
на една древна надежда.

Не учете децата
а развивайте себе си, сърцето и мисълта
стойте близо до тях
дайте им вяра в любовта, останалото е нищо.


Балона се надува, надувайте момчета…
Балона се надува, надувайте момчета…


Поствам и стиха в оригинал, сърцето ми се къса, че не мога да предам същата мелодия и патос...

Non insegnate ai bambini

Non insegnate ai bambini
non insegnate la vostra morale
è così stanca e malata
potrebbe far male
forse una grave imprudenza
è lasciarla in balia di una falsa coscienza.

Non elogiate il pensiero
che è sempre più raro
non indicate per loro
una via conosciuta
ma se proprio volete
insegnate soltanto la magia della vita.

Giro giro tondo cambia il mondo.

Non insegnate ai bambini
non divulgate illusioni sociali
non gli riempite il futuro di vecchi ideali
l'unica cosa sicura è tenerli lontano
dalla nostra cultura.

Non esaltate il talento
che è sempre più spento
non li avviate al bel canto, al teatro
alla danza
ma se proprio volete
raccontategli il sogno di
un'antica speranza.

Non insegnate ai bambini
ma coltivate voi stessi il cuore e la mente
stategli sempre vicini
date fiducia all'amore il resto è niente.

Giro giro tondo cambia il mondo.
Giro giro tondo cambia il mondo.

Благодаря!!!

И Благодаря, Благодаря, Благодаря за оргинала!!! 

Браво момичета! Чудесна тема!

Поздрави за идеята. Ето и моя принос с едно послание, макар че не знам дали е точно по темата, но много ми хареса.

ОБЕТ НА УСПЕХА
Роден съм, за да постигам целта си, не да се
провалям.
Роден съм, за да вдигам наздравица за победи, не да се
вайкам и
хленча. Какво стана с мен? Кога се стопиха всичките ми
блянове в сива посредственост, в която обикновените хора се
възхваляват като превъзходни? Никой никога не може да бъде
измамен от друг така, както от самия себе си. Страхливецът
си измисля, че е само предпазлив, а скъперникът винаги
смята, че се учи на пестеливост. Най-лесно е човек да се
самоизмами, защото лесно можем да повярваме в онова, което
желаем. Никой в целия ми живот не ме е мамил толкова,
колкото сам съм го правил. Защо винаги се опитвам да
прикрия незначителните си постижения със завеси от слова,
обясняващи работата ми, или с извинения за некадърността
ми? Най-лошото е, че съм повярвал на оправданията си, така
че доброволно продавам дните си за ситни грошове, като се
утешавам с мисълта, че нещата можеха да бъдат и по-лоши.
Заставайки пред огледалото, Виждам най-добрия си приятел и
най-жестокия си враг. Време е да изследвам отражението си в
огледалото и да осъзная, че най-пакостният враг за себе си
съм самият аз. Най-после, в този вълшебен миг на прозрение
булото на самозаблудата започва да се вдига от очите ми.
Защо се оставям да ме водят слепи и глухи без души?
Стига толкова - КРАЙ!
Сега знам, че на света има три категории хора. Първата се
учат от собствения си опит - те са мъдри... Втората се учат
от опита на другите - те са щастливи. Третата не се учат
нито от собствения, нито от чуждия опит - това са глупаците.
Аз не съм глупак. Отсега нататък ще се осланям на Божия
промисъл и на собствените си сили - изхвърлил съм завинаги
ужасните патерици от самосъжаление, самооскърбление и
заблуда. Никога вече няма да се самосъжалявам и
самоподценявам.
Колко глупав бях, когато стоях отчаян до пътя и завиждах на
преуспяващите и богатите, докато те се перчеха до мен.
Да не би да са благословени с уникални способности,
необикновена интелигентност, героична храброст, неугасваща
амбиция и други отличителни качества, които аз не
притежавам? Повече часове ли са отделяли всеки ден за
изпълнение на трудните задачи? Изпълнените им със
състрадание сърца и преливащите им от любов души различни
ли са от моите? Не! Бог няма любимци. Всички сме създадени
от еднаква глина. Създаден съм по Божие образ и подобие.
Мога да постигна всичко, ако опитам с вяра, любов и усърдие.
Сега знам, че тъгата и неуспехите не са единственото в моя
живот. Дори най-мъдрите и най-преуспяващите на света
преживяват съкрушителни епизоди и поражения, но за разлика
от мен те са научили, че няма спокойствие без тревога, няма
почивка без напрежение, няма смях без мъка, няма победа без
борба и това е цената, която всички плащаме, за да живеем.
Имаше време, когато я плащах доброволно и спокойно, но
постоянните разочарования и поражения разядоха първо моята
увереност, а после и решителността ми, както водните капки
след време разрушават дори най-здравия гранит.
Сега обръщам гръб на всичко това. Вече не съм един от живите
мъртъвци. Вечно стоящ в сянката на другите и скрит зад
жалките си извинения и алиби, докато годините се изнизват
безвъзвратно прахосани.
Не съм роден на този свят за поражение, неуспехът не тече
във вените ми. Ще упорствам, докато успея! Неуспехът не ще
ме застигне, ако решението ми да успея е достатъчно твърдо!
Сега знам, че търпението и времето могат да направят повече
дори от силата и страстта. Всичко което вярвам и съм твърдо
решен да постигна ще бъде постигнато чрез усърден и неуморим
процес, изграждащ мравуняка частичка по частичка, мисъл по
мисъл, стъпка по стъпка до върха на успеха.
Когато сполуката дойде за една нощ, често си тръгва със
зората. Неуспехът, в известен смисъл, е пътят към успеха.
Никога вече няма да поглеждам с печал към миналото, ще
вървя напред за да срещна загадъчното бъдеще без страх, без
съмнение, без отчаяние, твърдо решен да успея.

Щом Бог ни предизвиква, иска от нас да побеждаваме!



                                                      ОГ МАНДИНО 

Фантастично, tanya_75!

"Сега знам, че търпението и времето могат да направят повече
дори от силата и страстта." - тази поразително проста истина, беше девиза ми през последната една година и тя ме доведе до радостта. Удивително е, колко упорито можем да се противопоставяме на себе си...

Я да ви припомня нещо старо и хубаво:

Ако
Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини,
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушаш се и в съмнението отстрани,
Ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но … ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да става господар на теб мечтата,
Ако ти мислиш, без да правиш мисълта си цел,
Ако дружиш с царе и пак оставаш син народен,
Ако ни враг ни приятел някога те уязвява
и ти зачиташ всекиго, но много ни един,
Ако срещнеш ти успеха и бедата
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел,
Ако ти можеш всичко припечелено от теб
изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар
и загубиш всичко до игла и започнеш отначало
без всякакво оплакване с предишната си жар,
Ако ти, в минутката летяща безвъзвратно
съумееш с шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой.
Земята твоя е!
Ти всичко ценно в нея ще владееш и нещо повече,
човек ще бъдеш, сине мой !

Чудесна тема!

 
КАКВОТО И ДА СТАВА

Хората са неразумни, алогични и егоцентрични,
обичай ги, каквото и да става.
Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли,
прави добро, каквото и да става.
Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове,
стреми се да успееш, каквото и да става.
Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре,
прави добро, каквото и  да става
Честността и откровенността те правят уязвим,
бъди честен и откровен, каквото и да става.
Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ,
продължавай да изграждаш, каквото и да става.
Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш,
помагай им каквото и да става.
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне,
дай му го, каквото и да става.

(Надпис на стената в Шишу Баван, Дом за деца в Калкута- "Майка Тереза")

това ми е дно от любимите:

enjoy!



Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.
Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно  момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче."

Април, стопли ме!

Малко мъдрост от моето дете...

Напоследък е период, в който малката подрежда и преподрежда спомените и ситуациите в главата си. На някои едва сега дава имена, защото преди всичко е било свършен факт, а сега има база за сравнение. Та снощи изведнъж я обзе някакво желание да говори безспир. Уж някак хаотично, но всъщност, внимавайки добре в нещата, които казваше, ми разкри цял свят от емоции доста, от които страшни и болезнени.

Оставих я да говори, без да я прекъсвам. Преплиташе спомени от Дома с някакви фантастични истории, комбинация от ужас, страх и несигурност.
Говори толкова дълго, че по едно време при нас дойде и таткото от любопитство, зарязвайки всякаква работа.
Та поглеждам го аз и уж тихичко му казвам: Няма да издържа още дълго, опасявам се, че ще се разплача...
А малката ме поглежда учудено и казва: Оооо, не, Дядо Коледа ще се ядоса, той не обича хората да плачат!
Ние двамата се разсмиваме, а тя с много сериозен тон ни казва: Ама защо се смеете? Едно дете никога не е смешно!

Едно дете никога не е смешно...