Лане, и аз така. Да не казвам и ме не усетих, как мина неделята и понеделник ми се зъби ня вратата. Ужасно ми е уморено.
- Публикувана: 1 март 2025, 07:25 ч.
- Последно мнение: 31 март 2025, 23:08 ч.
Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Мартенска вещерска и спортна
Момичетата по-оправни ли са,че моето малко мъх не може без мама.
Момичетата по-оправни ли са,че моето малко мъх не може без мама.
Аз милостиво съм изтрила от паметта си този период.
Уморените да се сместят и да ми направят място. Идвам при вас. Пуснах кюфтетата във фраера и заех енергоспестяваща поза на дивана. Навън вали, отново за кой ли път, но нека да вали, има нужда. Проблемът е, че облаците и унилото време допълнително ме смазват. И аз като Сири, виждам зъбите на понеделника. Крепи ме мисълта, че от втори съм в отпуск и ще чакам децата и четириногото внуче. Ще има да хвъркам три дни докато са тук, а на трети и трапеза за гости трябва да глася, но нямам търпение. Тийна страда тихичко първо за защипания си врат, второ за последната си пролетна ваканция. В 12 клас такава няма.
Хитруши. Като пътувате часовата разлика не ви се отразява. 
Бърди, да пишеш за биркитата.
Не зная за Уиндчов- младши, но Тилката въобще не искаше да завършва. Тя по принцип още като малка не бързаше да пораства и да "става голяма".
Бърди, да пишеш за биркитата.
Уинд, а не се ли радва, че завършва? 
.
Вчера успях да походя повече и събрах залези. Реших да ви пусна този, небето е много красиво, видяно от Ченгене скеле
Лудо влюбена съм в морето, такава необяснима връзка и влечение имам към него цял живот, не мога да го опиша с думи, беден ми е речника. Мечта ми е някой ден да живея до него, да се будя с гледка към морето, да го чувам през цялото време, да усещам мириса му. Много малко вероятно е, но не се отказвам. Току виж пък ми се случи някой ден.
Преди години открихме едно страхотно хотелче на нашето море, което бързо ни се превърна в любимо и го посещавахме всяка година, често и по няколко пъти. Следяхме кога отваря за сезона, бяхме от първите в него. Преди да затвори задължително ходихме там също. Та хотелчето - нищо кой знае какво, чисто, спретнато, НО! На скалите. Буквално. Заспиваш на шума на вълните, будиш се с тях. Излизаш на тераската - море. Тези скали са ми най-любимото място на света, оглеждам се за продажби там, но… няма никой толкова луд да зареже това място.
Преди години открихме едно страхотно хотелче на нашето море, което бързо ни се превърна в любимо и го посещавахме всяка година, често и по няколко пъти. Следяхме кога отваря за сезона, бяхме от първите в него. Преди да затвори задължително ходихме там също. Та хотелчето - нищо кой знае какво, чисто, спретнато, НО! На скалите. Буквално. Заспиваш на шума на вълните, будиш се с тях. Излизаш на тераската - море. Тези скали са ми най-любимото място на света, оглеждам се за продажби там, но… няма никой толкова луд да зареже това място.
И аз обичам морето. Тая година ще го посетим по различен начин. Дано.
