Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 88 (м. март)

да, много безсмислено ми изглеждаше да се пляска след всяко мнение този хаштаг (че и без пояснение какво изобщо е това).😆 Но едно че всеки го разбра, както си иска, второ че не съм сигурна дали беше и обяснено така, че да се разбере от потребителите...Аз попълних анкетата и сложих един хаштаг от любопитство какво се случва след това, толкова от мен по настоящето предизвикателство. Другото ми е било обичайното поведение във форума.

Разказвала съм тук много пъти как изглеждаха нещата през погледа на бившия ми, с него се запознахме като нямах и година на режим, но вече бях се вкарала в ред, свалила няколко размера дрехи, супер комфортно си ми беше, вече си имах и навици и го нямаше и чуденето какво да сготвя и дали да сготвя нещо или не.
Реално с него по-продължителните ни приказки започнаха точно след случайно споменаване на някаква режимна храна - оказа се че баща му е с диабет тип 2 и то вече на инсулин чак минал, но не успява да спазва никакъв хранителен режим, единствено захарта е заменил със Спленда (голяма гадост е това, предимно сукралоза е всъщност). Пробвал бил уж няколко пъти, обаче то голям глад, голямо нещо, та лекарят му си му намила че трябва да свали кила и захар но това просто не се случва. Баща му е едно голямо разглезено дете, де, хич не се и опитва според мен нещо да прави ами само се тръшка че е болен човек, ама това е друга тема.
Синът му, съответно, е с впечатлението че това е някакъв огромен подвиг че съм на режим и се придържам към него. Че даже не се и оплаквам, ти да видиш!
И идва той тук и понеже не иска да ме затруднява, казва че не е против да пробва да яде каквото и аз докато е при мен, по няколко месеца наведнъж бяха това. Направо ми беше ясен как си представя че ще си поръчва пици да си дояжда, ама нейсе, нека пък да пробва. И установява че тая неговата луда приятелка не само че не страда от "диетата" си, ами даже и се храни много по-добре от неговите хора, че и яде вкусна храна, в доволни порции и с кеф Ама с такъв кеф, че с години слушах как никога не бил виждал друг човек да яде с такова удоволствие
Всеки път тук му изчезваше коремът и спираше да му се яде по много пъти на ден, а си беше пълен с енергия и спираше да търси и закуска сутрин. И като се прибереше оттатък океана, си качваше 10тината свалени кила обратно (висок е и не са тооолкова драстични колкото звучат но са си разлика). То е цяло чудо че само толкова, като знам как ядат там. Към днешна дата може и повече да са, де, то мина бая време откакто се разделихме.
И хем видя че нито е страшно, нито е гладно, хем продължи да го смята за голям подвиг и че не всеки е способен на това. Нищо че и той самият е пробвал и е видял как е.
Тъй че, представям си хора дето не са пробвали с какво впечатление са и какви страшни мъки им звучи това нашето.