Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 88 (м. март)

  • 22 359
  • 903
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 32 246
Като съм била на 4 години, са ме дупчили с инжекции по бедрата. Ама по време на сън, та нищо не помня като болка. На тези места целулит не ме хваща😂, затова и досега ясно си личи къде са поставяни инжекциите. Иначе белези няма, а дупки.😁
Майка ми още си спомня с ужас онзи мой престой в болницата. Не стига че една седмица не и' дали да ме види, ами накрая, когато и' позволили, от бяла и руса съм била мръсна, с чорлава коса, с дълги нокти с черно под тях.. Докато се прибере после вкъщи е плакала след гледката.🤨 Аз нищо не помня от онзи момент и по-добре.
Последните ми посещения при зъболекар са доста приятни, между другото. Вчера релакс, по-предишните пъти за малко да заспя на стола. И това без упойка. Ако не беше широко отворената уста, можеше и да заспя.😁 Тегаво е, защото отнема доста време, чистят ми канали със заседнал материал от предишен зъболекар и бавно става. Все пак всеки път има малък прогрес, остана последният. Но това е онзи зъб, който на първата снимка изглеждаше като за вадене, а на следващата се видя, че просто е заседнал стар материал. Като разбрах, че ще го бъде, някак се успокоих и направо са ми приятни посещенията (е, и болка няма😉, а преди месец имаше за няколко дни и тогава тествах колко добре обезболява дъвченето на карамфилчета).🙂

# 361
  • Мнения: 24 841
То при мен не е въпрос на болка, аз имам приличен праг а и съм се научила и той как се изменя в различни етапи от цикъла ми и когато мога и с това съобразявам. Но си е травма, този ужас който изпитвам не е рационален изобщо. Изключително стресиращо ми протича каквото и дребно да трябва да ми се прави. Или дори да не трябва, а просто да седна и да си отворя устата и вече съм в ужас и паника и искам да избягам... Свикнала съм отдавна, но никак не е лесно да живееш с това, ако кажа че съм претръпнала - не ми вярвайте.

Но това че си прекарах детството толкова често по доктори и по болници сега ме мотивира да се грижа за здравето си повече, аз знам много добре и какво е да не си здрав и да не можеш да живееш нормално. За много от връстниците ми е станало нормално като сме вече на средна възраст да им се влошава здравето и не се и опитват да направят нещо за това, аз пък не искам и доколкото зависи от мен нещо, гледам да го правя.

# 362
  • Мнения: 32 246
Tака е, за много хора влошаването на здравето след определена възраст е нормално и/или неизбежно. И то говорим за сравнително ранна възраст, не за 80+ години...
Иначе и аз съм така про зъболекар, миналият месец при първото ми посещение ръцете ми сами си трепетвха, нищо че уж се навивах да съм относително спокойна...😅 Взех да се поотпускам на последните посещения, чак и да релаксирам, но донякъде това се дължи и на факта, че на този етап не чувам зъболекарската машинка.😊

# 363
  • В центъра на моретата
  • Мнения: 2 331
dolce, това си е оксиморон - релакс и зъболекарски стол (пък каквото и да се случва нен него).
Стоматологът, при когото ходим работи на фона на пуснат метъл, за което нямам нищо напротив, защото слушам такава музика. Но когато започне да пили под такта на музиката понякога става интересно.

А за сливиците и моите спомени от дете са много ясно крещящи - голяма касапница беше.

# 364
  • Мнения: 32 246
Заек, и аз изтръпвам и се стресирам инстинктивно на зъболекарския стол.😅 Някакво чудо е сега при последните посещения. Подготвена съм да си поискам упойка в мига, в който усетя и най-най-лека болка. Не мога да се мъча, много са ми чувствителни сензорите. Мен ме наплаши много един зъболекар през детските години, нито подход имаше, нито внимаваше, а за упойки не е и споменавал. Та си го нося онзи страх и ужас оттогава...🤨

Последна редакция: чт, 13 мар 2025, 22:55 от dolce miele

# 365
  • Sofia
  • Мнения: 8 008
Ужасно са ви травмирали като деца!
Такива неща на мен ми се разминаха.
Последните 2 години всеки месец възниква повод да посетя личния лекар и се чувствам като някоя пенсионерка толкова често да ходя. А като се окаже, че всичко ми е наред ми става неудобно,  че  съм го занимавала момчето с глупости. Joy

# 366
  • Мнения: 32 246
Явно тези травми от детството са доста упорити и се запаметяват в съзнанието.

# 367
  • Мнения: 40 739
Ми Долче, понякога да, понякога не.
Като ма ошляпат и ми държи влага за дълго време, но не завинаги.
Нати, дано нещата със сливиците сега да се по-различни. Не може да не са.

И със зъболекарите същата работа. Мъчение.
Сега ми е ок. Ама само при моята си зъболекарка ми е ок. При други ми е тегаво.
Заек, заспивала съм при вадене на мъдрец при нея Grinning
Леко и гризнах пръстчето и ми се скара и събуди.
Е, бях и изморена.

# 368
  • Мнения: 24 841
О, много отдавна не правят така като с теб или с мен. Помня че сравнително скоро след мен, може би най-много 2-3 години да е било, махнаха и на братовчедка ми сливиците. Представи си изумлението ми, когато разбрах че са я приспали и изобщо не е имало такива ужаси при нея. Сега май при децата все така правят.
Аз предполагам че има развитие и при упойките де, съмнявам се да няма от преди няколко десетилетия, тогава може и да имало защо да не искат да го правят. Не знам. Знам че сега имам и друга гледна точка а не само че упойката е лошо нещо, ако ми се наложи да вземам аз решение. Най-малкото, бих се информирала много добре а не да я отхвърля веднага.

Между другото, парфето ми беше се получило феноменално, друг път пак ще слагам по малко тахан в него, то чак ме е яд че не съм се сещала по-рано да правя така. Слагала съм орехи доста, но това направо с още един левъл нагоре го вдигна Grinning

Последна редакция: чт, 13 мар 2025, 21:43 от natka

# 369
  • Мнения: 7
Момичета, някоя от Вас правила ли е кето сладолед с Ninja Creamy? Или такъв, който не изисква машина, но не става твърд като камък във фризера?

# 370
  • Мнения: 5 616
Сладолед правя от замразени плодове със сметана, като разбивам преди сервиране и не държа във фризера готов такъв.

# 371
  • Мнения: 1 202
Оф и на сина ми ни предстои това със сливиците. Тук незвам с упойка ли ще е без ли. Ако е без ще съберем отделението. Той като се удари е рев и чудо. Не е като брат си. Реве ама на ум и все нищо му няма. Тоя ми е леко разлигавен😃
Оле като ви прочетох одисеите за сливиците леко пршпаднах🤣
Дани ❤ти да внимаваш с тези гимнастики. Аз временно съм ги спряла. От тях ли или незнам кръвното ми яко скача. Сърцето ми почва да хлопа.  Вече няколко пъти ми правиха ЕКГ  но в покой всичко е наред. В waiting list съм за cardigan stress test. Тоя път доктора е решил да е с допамин. Четох че е някаква система и ти инжектират по малко и някакви такива
Но сега просто не смея защото ми се появи и очен проблем а аз там съм си проблемна.
И така. Днес мимирягй ще е яйца у нас. Смятам на очи бъркани варени кой както си ги харесва да ги консумира 😃
И тай-хубавото е че е петък. Така го чаках. Много изморително тази седмица. Само препускане по задачи

Последна редакция: пт, 14 мар 2025, 10:05 от Dara20

# 372
  • Мнения: 40 739
Дара, това беше 90-те.
Вече при теб в Англия едва ли е така.
Мисля, че и тук не така. Надявам се, не знам.

# 373
  • Мнения: 32 246
Сладолед правя от замразени плодове със сметана, като разбивам преди сервиране и не държа във фризера готов такъв.
И аз правя така. Или забърквам със заквасена сметана и натрошавам с вилица (ако не ми се вади пасатора).

# 374
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 364
Ох, Дара ❤️🤗 Стискам палци! Не ти в скучно на теб!
Аз за тренировките Фнимавам много. Сега имам много време и не знам какво да правя. Гледам индийският доктор. Разни филми. Ама после ми писва и отивам навън  на слънце хем да крача, хем да трепя треви. Преди малко над нас се рееше един мишелов. Като ме види и започва да издава един такъв особен писък, типичен за този вид. Внушавам си, че иска да го забележа и да го поздравя. След като му помахам се издига все по- нависоко и отлита извън моят обзор.

Общи условия

Активация на акаунт