Партньорът ми не иска да се върнем обратно в България…

  • 12 755
  • 332
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 2 159
Според мен авторката не е на ти с езика, затова й е неприятен животът в Германия. На 15 години изведнъж са я хвърлили в тази държава с труден език, затова май и се е отказала рано-рано от училище. Вероятно сега може да общува единствено с мъжа й (с родителите й не, със свекърите предполагам рядко), не е могла да създаде други контакти и няма социален живот, само семеен. Като добавим и това, че доколкото разбирам мъжът й е типаж, който обича да се налага, подценява я и никога не би й отстъпил инициативата за каквото и да било и ето ви формула за цялостно неудовлетворение от живота. Аз й съчувствам. Но не знам какво друго да я посъветваме, освен това, което вече много пъти се писа - на първо време да си завърши образованието. Аз добавям - оттам нататък хубаво да прецени дали мъжът й е човекът за нея.
В България посещавах езикова гимназия с профил немски и английски.В часовете се наблягаше на граматика,учене на нови думи.Та,имах основата,просто не бях свикнала да ми се говори на немски толкова бързо.Излизала съм и с доста немскоговорящи и разбира се изразът ми на немски,говоримият,ми беше по-добър.
В момента комуникирам на немски с шефа си и ако трябва да се занимавам с дадени институции.Мога да се оправя навсякъде,даже и да не знам точната дума,мога да попитам,така че хората да ме разбера и да ми дадат точен превод на думата.
В момента не съм на ниво C1,щях да съм,ако в ежедневието си разговарям основно на немски.
Колкото и да е добър човек в дадена сфера,ако един път спре да практикува за по-дълъг период от време,ще трябва след това да наваксва.
Ами това бяха моите впечатления. Но в крайна сметка не си от чак толкова много години в Германия - 7-8. Имаш шанс да се адаптираш, въпросът е каква подкрепа получаваш. А доколкото разбирам, ако обясняваш правилно и обективно, в дома ти постоянно ти се набива в главата какво НЕ можеш да направиш и в какво НЕ те бива, а не какво можеш и в какво си добра. Но докато ти го позволяваш, така ще е.

Последна редакция: ср, 05 мар 2025, 19:26 от Мила Атова

# 211
  • Melmak
  • Мнения: 9 271
Авторке, написала си лагер на кирилица и това има едно значение, а lager на немски явно е с коренно различно. Определено има значение, защото ако ти напиша curva на испански е завой, но на български е нещо различно.

Заминала си на 15 години, сега си на 21-2, имала си време да понаучиш тоя немски, да се социализираш.

В тази тема виждам само претенции към вашите, към мъжа ти, а към тебе- нищо, ти си жертва. Айде излез малко от сапунката…

# 212
  • Мнения: 467
Прав е човека, особено в тия времена. Хора с образование работят за 1000,1200 лева, а ти без образование не знам. По-добре да ти направи още едно, че да не мърдаш. Или се хвани работи да не мислиш за глупости.

# 213
  • Мнения: 9 276
Не са малко 7- 8 години в чужбина. Ако за това време не си научил езика на едно много добро ниво и не си се интегрирал, няма и после да успееш.

# 214
  • Мнения: 1 383
Да се върна към първоначалния въпрос на авторката. Няма смисъл да питаш как да убедиш мъжа ти да се върнете в България. Прав е, че това ще бъде огромна грешка. И в Германия бачкаторската работа е тежка, но разликата между там и България е, че тук не се спазват законите. Осигуряват навсякъде на МРЗ, от останалото в плика режат както си искат, отпуски не дават, за болнични правят големи проблеми, пускат договори на сумарно работно време, за да не плащат извънреден труд и работа на празници, и всякакви такива законови врътки и хватки. Не че в Германия ще забогатеете с работа като вашата, но поне ще имате сигурни доходи и ще можете да си подредите живота.

Затова недей да губиш време да четеш как можеш да завършиш средно в България. За нищо няма да ти послужи тази диплома. По-добре завърши в Германия и научи някаква конкретна професия. И без това дори и да се разведеш с мъжа ти, ако той не е съгласен да изведеш детето, няма начин да се върнеш в България.

# 215
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 698
Не са малко 7- 8 години в чужбина. Ако за това време не си научил езика на едно много добро ниво и не си се интегрирал, няма и после да успееш.

Особено ако си дете/ тийн.
ММ среща трудности в говоренето и след 10 години тук. Той просто не може да учи езици, какво да говорим да започнеш от 40 години. Но децата проговориха за 2 месеца, буквално.

# 216
  • Мнения: X
Според мен авторката не е на ти с езика, затова й е неприятен животът в Германия. На 15 години изведнъж са я хвърлили в тази държава с труден език, затова май и се е отказала рано-рано от училище. Вероятно сега може да общува единствено с мъжа й (с родителите й не, със свекърите предполагам рядко), не е могла да създаде други контакти и няма социален живот, само семеен. Като добавим и това, че доколкото разбирам мъжът й е типаж, който обича да се налага, подценява я и никога не би й отстъпил инициативата за каквото и да било и ето ви формула за цялостно неудовлетворение от живота. Аз й съчувствам. Но не знам какво друго да я посъветваме, освен това, което вече много пъти се писа - на първо време да си завърши образованието. Аз добавям - оттам нататък хубаво да прецени дали мъжът й е човекът за нея.
В България посещавах езикова гимназия с профил немски и английски.В часовете се наблягаше на граматика,учене на нови думи.Та,имах основата,просто не бях свикнала да ми се говори на немски толкова бързо.Излизала съм и с доста немскоговорящи и разбира се изразът ми на немски,говоримият,ми беше по-добър.
В момента комуникирам на немски с шефа си и ако трябва да се занимавам с дадени институции.Мога да се оправя навсякъде,даже и да не знам точната дума,мога да попитам,така че хората да ме разбера и да ми дадат точен превод на думата.
В момента не съм на ниво C1,щях да съм,ако в ежедневието си разговарям основно на немски.
Колкото и да е добър човек в дадена сфера,ако един път спре да практикува за по-дълъг период от време,ще трябва след това да наваксва.
Ами това бяха моите впечатления. Но в крайна не си от чак толкова много години в Германия - 7-8. Имаш шанс да се адаптираш, въпросът е каква подкрепа получаваш. А доколкото разбирам, ако обясняваш правилно и обективно, в дома ти постоянно ти се набива в главата какво НЕ можеш да направиш и в какво НЕ те бива, а не какво можеш и в какво си добра. Но докато ти го позволяваш, така ще е.
Ами,така като гледам,ще трябва сама да се мотивирам и подкрепям,щом няма кой друг.
Само и единствено леля ми,но тя е в България и освен да ме подкрепя и да ми подпомага финансово,с друго не може да помогне.Нито емживяла в Германия,нито знае немски,нито е запозната със закони,процедури.
Доста неща позна относно личния ми живот,явно ти е позната тази ситуация или си доста интелигентен човек,който умее да погледне нещата от различни гледни точки.

# 217
  • Мнения: 2 159
Слава богу от личен опит не, но от наблюдения, анализиране на хора и ситуации...
И да, само ти можеш да си помогнеш.

# 218
  • Мнения: 3 046
Авторке, млада си, но вече не си дете. Трябва да разбереш, че винаги промяната, успехът, всяко твое постижение зависи от 99% до 100% от теб.
Да, научи се сама да се мотивираш. Не бъркай подкрепа с дондуркане, да получаваш нещата на тепсия. Нормалната подкрепа ще ти помогне 1%. Но ако искаш да направиш нещо - планираш, действаш. Дори и да се провалиш първия път, не се отчайваш. Това също е опит. Виждаш къде си сгрешила и пробваш отново. Нарича се гъвкавост и адаптивност - тези качества са много важни за целия ти живот, по-важни дори от дипломите.
Успех!

# 219
  • Мнения: 1 038
Да сглобим картинката: мъжът е със средно, авторката с основно, имат бебенце и авторката си мисли, че могат да оцелеят в България и тя да учи и да се развива, да гледа себе си, бебе и мъж, някак си да изкара едно висше маркетинг, защото иска да работи в човешки ресурси, за да може да е престижна в очите на детето си и другите. Вие двамата и 2000лв. ако взимате чисто в България, та на. И тези пари ви обричат и тримата. Не знам кой го написа, но в България животът е страхотен, ако човек има достатъчно пари. Напълно съм съгласна. Приемаме, че всичко е постижимо, нали обучението също не е безплатно. За да учите, а вие имате и дете да гледате, някой трябва да ви издържа. Мъжът ви със средно тук, само себе си трудно ще подсигури, камо ли още двама души. Трите заедно как си ги представяте: учите, работите и гледате дете. С бебето ли ще плащате, защото то ще го отнесе. Никой не е магьосник все пак. Хората са прави, тук не се спазват законите, гледат майките като престъпници, заради 3 дни болничен, взети заради детето. Плаща се, в днешно време е така, за да ви подготвят за изпита, после образованието също е платено. Никой не е груб, напротив, всички искат да ви помогнат. И дори с висше образование, знаете ли колко хора са касиери и продавачи за никакви пари? И чистачи има доволно много. Разбирам, че образованието ви е мечта, чудесно е, много правилна е мечтата, но се подгответе по някакъв начин преди това, пари съберете или не знам и аз, лелята щом ви помага толкова много, може ли да се ангажира сериозно за няколко години… не знам, но не се тръгва ей така към неизвестното. 5 резервни плана трябва да имате, детето не може да бъде лишавано, независимо от всичко. Под лишавано нямам предвид само материалната част, нея последно имам предвид, имам предвид най-вече да му е осигурено здраве, внимание, емоционална, физическа грижа. От същото се нуждаете и вие като партньори. То не е да се стиснат зъби за 5 седмици, за 5 години, най-малко, става въпрос.

# 220
  • Мнения: 467
Тук с дете пак ако почне някаква работа, чудо ще е.

# 221
  • Мнения: 3 178
7-8г са предостатъчно за адаптация в нова страна. За мен за толкова време трябва да може да се говори езика и да си опознал  културата на държавата. Да,ако общуваш само с българи,не комуникираш на дадения език и си капсулован няма как да стане. Аз не разбрах авторката защо е останала без немско образование? Нали с родителите си е заминала?

# 222
  • Мнения: 1 431
Понеже авторката е на възрастта на дъщеря ми ще си позволя съвсем искрен съвет. Не се прибирайте в България. Тук не живеем в демокрация. Перспективата при сегашните условия е лоша. В Германия ти е всичко - имаш родители, съпруг, дете. В Германия никой няма да те гледа с лошо око ако учиш и на 35. Моя роднина учи до 40 там. Помисли какво те влече и върви натам. Но недей в България. Поне не докато не стане ясно какво ще се случи тук. Защото в момента дори не сме на ръба, а падаме от него в неправилната посока. Германия може да ти даде много възможности. И най-вече може да ти даде стабилност и предвидимост. Добри социални услуги за детето. Добро образование за него. Здравеопазване. Ако знаеш само колко много ми липсва това тук. Просто да мога да се занимавам с важните неща, а другото да е стабилно и предвидимо. Доведеш ли детето си в България е много вероятно и то да живее в същата неразбория, от която са избягали родителите ти. Недей!

# 223
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 698
И в Бг никога няма да я гледа странно или да й се смее, ако учи. Майка ми завърши първото си висше образование почти на 50.

# 224
  • Melmak
  • Мнения: 9 271
И свекърва ми се дипломира на 50. Не мисля, че на колегите й е било странно, нито са я гледали нелепо. Аз завършвах магистратура на към 31, имаше и по-големи колеги от мен… никой не е гледал нищо странно.

Общи условия

Активация на акаунт