- Публикувана: 20 март 2007, 17:00 ч.
- Последно мнение: 22 март 2007, 09:22 ч.
Домашните животни
...Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка... 
Същото животинче и вече сме "обзаведени" със същите чувства към него. Ама то е толкоз сладко, че... се чудя, как може да сме живяли много и много години без него.
Будали 
Нямаме домашен любимец, бих гледала куче примерно, ама на двор, вътре не.
И аз така
.Животни само ако имаме двор,в апартамент-абсурд. 
Нямам.Голям фен съм на котките,но съм от хората,за които деца и домашни любимци са несъвместими.
Имам куче, немска овчарка .Живеем в къща с двор, кучето си има къщичка и се разхожда свободно в двора. Не мога да си представя как ще го гледам в къщи, с тези непрекъснато падащи косми. Освен това мисля, че ще е мъчение за такова голямо животно да живее в затворено пространство.
Имаме червенобуза костенурка, а баща ми, който живее в отсрещния апартамент-немска овчарка. Дария е в постоянен контакт с кучето и добре се разбират, дори тя се грижи за него-разходки (с дядо), ресане, хранене... Много обичам котки, но ще вземем когато детето порасне още малко.
Имахме риби - редки, скъпи, трудни за гледане - в 200-литров аквариум. Имахме и гупи при тях, над чийто разплод загубихме контрол и просто ги оставяхме за жива храна на декоративните акулки. Трудно стана поддържането при многобройните ни пътувания.
Имахме папагали - Виктория си поръча една корела за втория рожден ден и сега папагалът, който е на повече от 10 г. живее при майка ми. Отделно няколко пъти завъждахме вълнисти папагалчета, които обаче умираха и децата много страдаха.
В двора се мотае една котка.
При майка ми заради децата се отглеждат кучета, котки, зайци, гугутки...
Имаме и куче - ротвайлер. Преди време много добре си играеше с Виктория и с децата от улицата. Напоследък не остава време за "социални контакти" и забелязвам, че децата започват да се страхуват от него, защото е голям. Иначе е добродушен.
Имахме папагали - Виктория си поръча една корела за втория рожден ден и сега папагалът, който е на повече от 10 г. живее при майка ми. Отделно няколко пъти завъждахме вълнисти папагалчета, които обаче умираха и децата много страдаха.
В двора се мотае една котка.
При майка ми заради децата се отглеждат кучета, котки, зайци, гугутки...
Имаме и куче - ротвайлер. Преди време много добре си играеше с Виктория и с децата от улицата. Напоследък не остава време за "социални контакти" и забелязвам, че децата започват да се страхуват от него, защото е голям. Иначе е добродушен.