С какво ви дразнят свекървите? – 162

Съгласна съм.Но от доста прочетено тук, а и от собствен опит , възрастните, и особено свекървите рядко стигат до тези просветления.
   Надявам се ,пожелавам им съжителството да е спокойно!

Е, всеки носи последствията от изборите си.
Аз не бих приела в дома си човек, който не желае да се съобразява и не уважава реда в нас.

Не са й преброени дните, ама е стара. Движи се бавно,  изморява се доста.  Зависима е дотолкова, доколкото й е трудно да запомня нови неща - как да пусне пералня, печката. За едно и също нещо пита по няколко пъти и забравя,  че е питала.
Надявам се да е жива и здрава,  и да не се занимавам скоро с финални подготовки. Това за сега май най-много ме плаши.

Деската, ако не е тайна на колко години е?
Мисля, че изначално не сте били в супер лоши отношения и с възрастта сте улежнали и двете. Дано все така да я карата още много време.

82 ще направи на есен. Като цяло никога не сме поддържали добри отношения. Имаме с нея почти 40 години разлика и това също дава отражение.  Честно дори не ми е минавало през ума, че ще се наложи да живеем заедно, без да се хванем за гушите на първата седмица. 
През годините може би ми е тежало, че не отделяше време за дъщеря ни. Повече другия внук беше на първо място. Трудно ми беше да изградя връзката между двете, да насърчавам контакти. На този етап съм доволна от постигнатото.

Свекървата на Вероника е по-зависима от тях, а не само не се е смирила, ами и е на първо място тук по проклетия.
Така че, не е до ситуация или до отношение на снахата, а до човек.
Не подценявам усилията на Деската, сигурна съм, че прави най-доброто за семейството си, като включва и свекървата в него, но не мисля, че може да сподели някакъв магически трик. Зависи и от свекървата, хубаво е че тази е що годе свястна и разбира какво се случва.

Просто не всеки е способен (и длъжен) да приеме ангажимента да приюти под покрива си някого. Било то свекърва или тъща.
И не мисля, че едните са по-лоши от другите.
 Аз лично си създавам семейство с идеята да си съжителствам единствено с мъжа ми и потенциалните ни наследници. Мисля за себе си на стари години и ако не мога да се оправям - има обособени места, където ще се грижат за мен без да тежа на децата си.

Всички сме с идеята никога да не тежим на никого, обаче животът често поднася лоши изненади. А и голяма част от по-възрастното поколение възприема живота в старчески дом като изоставяне. Не всички, но повечето.

Всички си мислим как ще умрем в добро здраве, но уви не  става така.
Аз пък като съм създавала семейство съм осъзнала, че родителите му са част от неговата отговорност. Същото важи и за него, моите са част от моята.

Това е така, но "обособените места", които все пак са добри, а и сравнително близо, за да се посещава близкия струват не малко пари. Та, да се молим да не се стига до там за всеки от нас - че рядко едната пенсия би ги покривала - тоест пак ще е тежест върху децата. Да, само финансова, но често забелязвам при познати, че точно тя води до много по-сериозни дрязги. Дали между децата, ако са повече или между мъж и жена, ако е едно дете - много често скандалите за пари са крайни.

+1
Освен това има болести, свързани със загуба на паметта (като Алцхаймер), при които изпращането в старчески дом е като смъртна присъда и това не зависи от лукса или полаганите грижи. Добре е да живеят с най-близките си хора и на познато място. Дори и да не са в своя дом, а на на децата, пак е много по-добре за този вид болни родители.

Не съм съгласна. Точно при този вид проблеми (Алцхаймер и подобни), които изискват 24/7 наблюдение, е по-добре и по-безопасно за всички да бъдат в дом.

Здравейте,мили момичета!Не знам дали тук е мястото да споделя относно моята тежка съдба.Няма да ми стигнат думи да опиша ситуацията,но бих се радвала да ми дадете съвет,защото в момента в моите очи изходът е един,а той е да затворя вратата и да продължа напред.Моята история е следната-С момчето,в което сме във връзка,първоначално всичко ни беше наред,не знам или се е прикривал или просто друг човек си е оказвал натиск,а имено майка му...Още в началото се явяваше с нас излизания,кино,пътувания и тн... финансово с нищо не съм товарила момчето,а напротив...мина се време,забелязах как майка му се държеше с жената на брат му макар и от разстояние,обиждаше я или с 2 думи пълнеше му главата с глупости и се опитваше да ги раздели,макар и от разстояние тя им влияеше доста умело и говореше лоше неща постоянно за нея,един ден казах на моят притяел,че така ще се говори и за мен....мина се време и жената на неговия брат се осмели да ми каже някои неща,но сякаш аз не можех да повярвам на казаното,уви трябвало е да си изпатя много повече и тогава да проумея,че това което говорят техни близки и познати е било истина.Не мога да повярвам,че го казвам,но тя ги контролира до степен,до която просто не е нормално и изглежда сякаш ги опоява по някакъв начин,бърка им отвари или нещо подобно...С течение на времето чувам от техните познати,защото майка им е изключителното цапната в устата и когато си пийнела повече си позволявала да казва на хората,аз вкъщи им правя отвари да пият.Реално брат му се е измъкнал,заминал е.Но моят хубостник близо на 30 години е останал под покрива им,и му е вношено колко е зависим от тях и при всеки ход да направи нещо самостоятелно и да се отдели,тя му прави сечено и го заплашва.
Та мина се време и познайте.Забременях,имайки се на предвид че финансово още завършвам висше образование,а той работи но не смята че заплатата го удовлетворява,а отделно техните му пълнеха главата да напуска тази работа,защото заради майка му дори и там му правят проблеми.От както сме заедно аз знаех,че това е моят човек,и обратното,искаше да има детенце от мен и да градим заедно.И когато разбрах и му съобщих го прие много добре.Дори го попитах сигурен ли е,защото ако не е то детенцето ни ще бъде осъдено на нищета.Беше напълно обедителен.Дори започнахме да гледаме за къщи и имоти,евентуално да изтеглив и кредит като имахме подкрепата от близките ни тоест от моята страна.В момента,в който техните разбраха започнаха да кроят и въртят всякакви варианти,поставя ултиматуми,правеха преговори с нашите имаше скандали и разправии,и познайте започнаха да говорят зле и за мен,и то на кого,точно ня брат му,съответно аз разбирах,но моята паловенка не можеше да повярва....Кандидатства за кредит,и въпреки че се оказа че имал 50 000 друг кредит го удобриха,и условията,които ни предлагаха бяха идеални за хора кано нас...но уви,техните се намесиха той се отказа от заема и започнаха още по-големи разправии,защото вкъщи го настройваха срещу мен и нашите,че сме искали да го набутаме,а аз просто исках да станем по-индивидуални, защото виждах колко е зависим от техните и как му влияят...Мина се още малко време и майка му проми в мозъка,че аз съм искала лукс и съм искала да го набутам, а финансово заплатата ми стигала само за козметични процедури и тем подобни....Чувах тези неща и се тормозех и общо взето тази жена изпълни всеки ден от бременността ми със сълзи и неспокайствие,имайки се предвид, че съм бременна.От там нататък усетих как прави всичко възможно или да ме разкара или да вкара в мозъка му,че искам да го използвам,при положение че бяха готова да плащам дори заема за неговите си грешки....Опитвах се да му кажа всички тези неща и той не доумьваше и не вярваше на нищо от това,което тя говореше за мен,тя продължава да прави интриги и накрая се изплаши и тъй като нямаше какво друго да няправи тя го настрои да не идва и у нас,а нашите са изключително добронамерени хора.Обяснавах му, че не искам да ходя там,защото постоянно се говорят лоши неща за мен,а когато съм била в тях го играе светицата.Но така и не повярва и буквално му забраниха да идва и до нас,като се има предвид ,че съм зле и вместо да не се тормозя той ме оставя вече близо 2 седмица да се оправям сама и дори не ми пише,сиреч за да съм проумеела аз вината си...😭😭😭😭😔Кажете ми това не е ли престъпление,да караш бъдещата майка на детето ти да страда още повече и да я самонакязваш.Не звънеше ,не пишеше,просто изчезна,така му казаха да постъпи.Няколко пъти аз бяха тази ,която го потърси.Тъжно ми е,че не се интересува от това как съм аз,как е бебето и кога съм на преглед и изобщо какъв пол ще е детето..Повторен опит за разговор,пак същото вината се хвърля върху мен аз съм била направила този цирк и съм искала да си стоя при нашите,а майка му ме прогони с приказките си тя това и искаше...Следваща стъпка отново ми поставя условия да се изнеса в тях,иначе сме щяли да живеем всеки по вкъщи.Месеците си летят,и колкото и да обичав този човек родителите ми виждат какво ми причинява и как ме баламосват....Склонна съм да вярвам,че майка му продължава да му прави разни отвари,да му дава хапчета или нещо в храната.Склонна съм да повярвам,че със сигурност е слагала и на мен,още повече ,че може да навреди на бебето...Не знам какво да правя хора,преди не беше така но виждам колко неуравновесено се държи моят любим сега и не знам какво да правя.Вече приемам мисълта,че ще бъда самотна мама защото той ме подведе,а връщане назад няма...Но как да постъпя,дали да не се осмеля и да му кажа да се пази и да се опитам да му кажа тези неща че вероятно го упоява,но кого ще повярва на мен?Кажете ми.....нашите ми дават съвет просто да се отдръпна и да бьгав на далече без да се обяснявам,но не смятате ли че си струва поне да се опитам да му кажа,макар че си мисли че се опитвам да го карам с тях.Мога ли да му кажа така,ако смяташ че всичко това е лъжа сбогом забрави за мен и детето си.Ако е давала и нещо на нас как да съм спокойна аз???😔😭😭😭😭Трябва да му го кажа по начин,по който да не се прибере и да я пита вярно ли е ,защото тя винаги намира начин да се оневини...а просто да се пази и наблюдава,нейната цел е да няма човек до тях,до сега и с други техни партньори е постъпвяла така и е влияела.Докато ме харесваха и се мазнеха,видяха че нещата рязко станаха сериозни и го настроиха като му показаха колко е зависим от тях,че не можув да излезем на квартира и тн...Помощ хора,моля ви изчетете го.Ако можете да ме насочите към професионалист или човек,който се е сблъсквал с такива луди семейства,ще се радвам на съвет...Обичам го,но след като сам не иска да си помогне,то и аз не мога....

Първо да кажа, че случайно  прочетох руски  сайт, подобен на лична драма, зачетох се, мислех да ви кажа ,че нашите свекърви са цвете пред рускините.
 Твоята изповед сякаш е свалена от този сайт.
 Да не те плаша ,но няма оправия с това. Вероятно ще имаш помощ за детето от твоите родители ,че сам е  трудно ,завърши , гледай си го  и  не се обръщай назад.
  Не става човек от такова същество ,под чехъл,  за което мама е винаги права  и  е първа любов.
 Там, в руските теми  има едно - ние сме семейство и снахата е придатък, повече и по - гадно от това  у нас. Той  и мама са семейство ,ти не влизаш в сметката. И използва снахата за донор, издръжка,  слугинаж. Не знам при вас имотния въпрос  и финансите как са.  Той  е и  със заем за неизвестно какво. Набутваш се заради нестабилен,  несериозен човек
  Завърши ,работи, гледай детето си. Животът ще те изненада един ден.
  Да се осъзнае -  не вярвам.
 Не се  тормози с отварите, хапчета и такива глупости , ако го прави тази майка на сина си ...какво ще правиш там с дете, да мислиш и него , остави другото.  Не вярвам в това аз, психическата зависимост е по-силна от  всякакви хапчета и отвари.
Но не се живее в тормоз, страх, съсипваш си живота. Децата израстват, животът си продължава.

Първата червена лампа е още когато си разбрала тази жена как говори за жената на брат му. Нима си помислила, че ще те подмине? Колкото и красив и привлекателен да е един мъж, окаже ли се "мамина държанка" всичко отива по дяволите. Имаш родители, които те подкрепят, не ми изглеждаш глуповато момиче ама тия неща още в началото не те ли отблъснаха? Мъж, който чака мама да му диктува живота? Сериозно? Аз само като видя такъв мъже сега, особено с това, през което съм преминала, няма никакъв шанс да продължа. За дете да създавам пък съвсем. Няма да се оправи положението, за съжалние. Сядаш и казваш на онзи муньо да избира или да става мъж на място, или да седи самотен баща с маминка до него. Нека да видим коя пак ще се излъже да бъде с него. Ще пати много и той ама късно ще го разбере. Ти си опичай акъла сега, че да не си съсипеш съвсем психиката. Дете чакаш все пак.