Множествен миелом

Здравейте!
Аз съм на 46 години и в края на октомври миналата година бях диагностицирана напълно случайно, което пък се оказа късмет, защото според класическото стадиране съм стадий IIA без увреждания на бъбреците, а според международно стадиране (ISS) съм стадий I.
Поради това че съм с никакви странични увреждания, Лекарската комисия прецени, че ще проведем само 6 цикъла на лечение. В момента приключвам пети цикъл и скоро ме очаква и автотрансплантацията на стволови клетки, за която тази сутрин (бях на процедура в болницата) разговарях с две дами на различна възраст, които вече я бяха минали.
Едната беше млада, но другата я е правила на 62 години и каза нещо от сорта, че "е хванала последния влак". Така че може би все още е до 65 години.
Виждам, че Леналидомид-ът, който ми изписват с протокол от касата, през 2019 година (другия чат) не се е поемал от Здравната каса Другото ми основно лечение са 4-те инжекции Бортезомиб на цикъл. Включва се и кортикостероид в деня на инжекциите (Дексометазон), нещо за стомаха (Пулсет) и пак в деня на инжекцията - и инжекция антикоагулант (Клексан). Терапията минава отлично, без каквито и да било неразположения, дори работя през цялото време (аз съм хоум-офис така или иначе).
Лекувам се в Александровска болница и съм повече от доволна. Толкова много емпатия, толкова търпение, страхотен професионализъм! Още от първия ми ден, когато след изненадващата диагноза не знаех на кой свят съм, бяха безкрайно търпеливи, отделиха ми време, отговориха на всичките ми въпроси ❤️И винаги са намирали време, за да поговорим и да отговорят на това, което имам да питам.Фокусирани са върху успеха на лечението и това пациентът да се чувства добре - и как пък никога не ми поискаха някакви пари или някъде да се наложи да платя за нещо! Ако може да се каже, че в болница се отива с удоволствие, аз отивам с усмивка на уста ❤️
Относно консултацията, за която попитахте, аз бих се консултирала с доц. Хаджиев - завеждащ "нашето" отделение по Хематология (на Александровска). Невероятен специалист и човек, който вижда в пациента човека, а не касичка.

Относно това, което предстои при мен: изпитвам леки притеснения за предстоящата трансплантация, но най - вече за престоя от около две или повече седмици изолиран в стерилна стая. Както и липсата на контакти след това (поне три месеца). Но и това ще мине!
Стискам палци! 🤞

Здрвейте, когато правят трансплантация, лечението с медикаменти е 6 месеца, после ставало по-трудно. С каква стойност на бета микроглобулин Ви приеха и с каква сте сега ?
Пожелавам Ви успех с лечението и много щастливи и здрави години пред Вас.
Пишете как сте след трансплантацията.

Здравейте, при предварителналната диагноза при изследванията, които ми пусна хематология, който посетих първоначално, имуноглобулин А беше 49,1 (референтна стойност беше посочена между 0,65 и 4,21). Тогава СУЕ беше много високо (120, а посочена ред.стойност е до 25), а хемоглобинът беше нисичък - тогава 100, после падна още, но сега е супер). Явно тя затова се усъмни и пусна допълни изследвания.
Сега в последната епикриза гледам, че имуноглобулин А е 1,4 г/литър.
 Всички резултати изглеждат много добре и казаха, че протеини-синтезиращите клетки са намалели с 90 %.
Така че днес почнах 6 цикъл химиотерапия. После ще има една хоспитализация за ре-стадиране с пункция и всичко, за да подготвим документи за лекарска комисия в централната Хематология и после чак, ако всичко изглежда добре и на лекарска комисия решат да се прави, ще търсим дата в централна хематология. Но то там било тегавичко с графика, та може би реалистично е към септември. Може да се наложат още една - две междинни терапии. Но няма проблеми - стандартната терапия понасям отлично, да видим обаче високоинтензивната и по-агресивна преди трансплантацията как ще понеса. Ще Ви държа в течение
П. С. Днес в болницата пак се засякоха и говорих с по-младата дама, претърпяла трансплантация в Пловдив миналата година и при която всичко уж е минало супер, но сега има рецидив. Тя обаче е 4-ти стадий и когато за първи път е била приета, е била със страшни болки в ставите и хлътнали ребра (дали пък не каза, че има счупени). Така че със сигурност и стадият има значение.
Запознах се и с още една, която пък имаше много увредени бъбреци и е на диализа от две години. Не е сигурна за стадия, но това пак е по-напреднал стадий. И пак трябва да кажа, че и двете са си "пушки" - поддържат едно добро качество на живот.