Боядисването на яйцата,продължаваме да спазваме традицията с майка ми ,а вече и дъщеря ми се включва.Месенето на козунаци с баба и мама,подреждането на масата и всеки детайл.Събирането на цялото семейство.
- Публикувана: 1 апр. 2025, 11:00 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2025, 15:02 ч.
Предай нататък най-вкусния детски спомен с Dr. Oetker
Нямам конкретен спомен от ранното детството свързан с Великден, в по-късна възраст обаче с братовчедка ми почнахме да ходим на църква за върбички на Цветница, а на Разпети петък да минаваме под плащеницата и да палим свещички за здраве. Същото предавам и на децата си, като включвам разбира се и традиционното боядисване на яйца в четвъртък и месене на козунаци в събота.
Моят най-мил детски спомен от Великден е свързан със събиране на семейството. Всички ходихме на гости при баба и дядо. Ярък спомен е как дядо ми чете молитвата и окадява трапезата с тамян. А баба е направила най- вкусните великденски курабии, толкова много, че ни дава за вкъщи и си хапвам цяла седмица след това. Вече като родител се старая да направя празника незабравим за най-малките. Всяка година боядисването на яйца е голяма радост за децата ми, купуваме различни бои, стикери и други материали за украса.
Моят най-мил спомен от детството свързан с Великден е богатата трапеза и цялото семейство и близки събрани заедно около нея,а ние децата нямахме търпение да хапнем от невероятно ухаещите и вкусни още топли козунаци, да си изберем най-пъстрото боядисано и силно яйце,за да разберем кой ще бъде победител!Обичаите и традициите спазваме и до ден днешен, а сега и децата ни ни връщат в милите спомени от нашето детство.
До ден днешен си го пазя и ... използвам 
Най-милият ми детски спомен, свързан с Великден е приготвянето на курабийките.
Кухнята ни се превръщаше в цех, на кухненската маса се разточваха тестата и аз изрязвах с формичките, а майка - с чаша.
Остатъците от тестото тя разточваше пак, а аз "тайничко" си взимах и ядох
След като излезеше първата тава от фурната, из целия апартамент се разнасяше едва невероятна миризма, която и до днес свързвам именно с дните преди Великден.
Готовите курабийки слагахме в тенджери и прибирахме, за да омекнат докато дойде празника. Обикновено, докато това стане, количеството сладки беше вече на половина, защото с татко много ги обичахме с кисело мляко (и все още ги обичаме така
)
Реших, че ще запазя тази традиция и сега с децата винаги печем сладки преди празници. Разликата е, че вече имам много и най-различни резци, а и украсяваме вече готовата продукция с фондан, роял айсинг и любимите на дъщеря ми захарни фигурки (перлички, пръчици, сърчица, звездички и т.н.т.).
Естествено, когато говорим за Великден не можем, да пропуснем и шаренето на яйцата. И нарочно пиша "шаренето", а не боядисването
С боядисването обикновено се занимаваха майка и сестра ми, а аз бях по рисуването - първите години със свещ, след това вече - с маслени пастели. Сега децата са тези, които "шарят" яйцата, аз съм до тях, да съдействам, ако има нужда и да извършвам "скучната дейност" по потапянето на яйцата в боите
Кухнята ни се превръщаше в цех, на кухненската маса се разточваха тестата и аз изрязвах с формичките, а майка - с чаша.
Остатъците от тестото тя разточваше пак, а аз "тайничко" си взимах и ядох
След като излезеше първата тава от фурната, из целия апартамент се разнасяше едва невероятна миризма, която и до днес свързвам именно с дните преди Великден.
Готовите курабийки слагахме в тенджери и прибирахме, за да омекнат докато дойде празника. Обикновено, докато това стане, количеството сладки беше вече на половина, защото с татко много ги обичахме с кисело мляко (и все още ги обичаме така
)Реших, че ще запазя тази традиция и сега с децата винаги печем сладки преди празници. Разликата е, че вече имам много и най-различни резци, а и украсяваме вече готовата продукция с фондан, роял айсинг и любимите на дъщеря ми захарни фигурки (перлички, пръчици, сърчица, звездички и т.н.т.).
Естествено, когато говорим за Великден не можем, да пропуснем и шаренето на яйцата. И нарочно пиша "шаренето", а не боядисването
С боядисването обикновено се занимаваха майка и сестра ми, а аз бях по рисуването - първите години със свещ, след това вече - с маслени пастели. Сега децата са тези, които "шарят" яйцата, аз съм до тях, да съдействам, ако има нужда и да извършвам "скучната дейност" по потапянето на яйцата в боите
Благодаря за чудесният въпрос!Моят детски спомен е когато баба замесваше голямо количество козунаци.Няма такъв вълшебен вкус.Малката къща ухаеше тооолкова вкусно,а резултата беше незабравим и до днес.Днес баба е на 89 години и няма тази възможност да меси,но за това пък аз опитвам всяка година.
Най-милите ми спомени са от приготовленията. Един ден всички се суетят около яйцата - колко са се пукнали, колко са останали, дали са добри боите, ярки ли стават цветовете, че и със съседи сме разменяли бои. Друг ден се месят козунаци. После се готви. А на Великден всички са около масата.
И със съседи и приятели разменяхме яйца. Навън като излизахме, задължително носехме яйца.
И със съседи и приятели разменяхме яйца. Навън като излизахме, задължително носехме яйца.
Боядисването на яйцата е " ритуалът", който помня с умиление от детството си. А днес още ме радва, когато настъпи момента и всички се събираме в кухнята , за да боядисваме яйца. Щастлива съм, когато виждам, че всички се забавляват. Стана традиция у дома децата да приготвят курабиите. Истинско удоволствие е да ги наблюдавам.
