В моята фирма се плащат, но във фирмите на приятели - не се плащат, нито празнични.
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
Само много големите фирми в БГ плащат оувър тайм, малките скатават и не плащат. И по принцип, когато има проблеми в работата “ всички сме едно голямо семейство”, а когато всичко си върви добре - “всеки да си знае мястото”.
Само много големите фирми в БГ плащат оувър тайм, малките скатават и не плащат. И по принцип, когато има проблеми в работата “ всички сме едно голямо семейство”, а когато всичко си върви добре - “всеки да си знае мястото”.
Мисля си, че в България си имаме женски вариант на Андрю Тейт, Зорница Гюцова, чиито видеа в Тик Ток бълват женомразко съдържание и проповядват, че домашното насилие е окей, и към децата даже. Аз повече никога не бих си причинила словоизлиянията на въпросната дама и се радвам да видя, че все повече хора й се възмущават, дори настояват тя да бъде банната. Определено тази жена не е с всичкия си, травма ли е преживяла, или си е такава по рождение, но за хора като нея свободата на словото не трябва да важи. Съгласна съм, че токсичните й послания не трябва да имат трибуна. И всяка себеуважаваща се жена трябва да е възмутена от тях.
Аз пък си мисля,че трябва да се направи нещо по въпроса в агресията в хората навсякъде за съжаление. Не ползвам тик-ток научих за Зорница постове от фейсбука. Не бива да се дава трибуна на някаква Психопатка която да учи младите хора на насилие и да ги потиква мъжете да бият жени и после защо има ужасяващи случай като това момиче от Хасково. Отратително просто. Имам чуството,че агресията се увеличава напрекъсно навсякъде в училищата, домовете и тн. и това идва от простотията и глупоста.
Мисля си, че любовта е страдание. Днес реших да правя кюфтета от тиквички, за да зарадвам детето. Стъргах, месих... оформях, оказа се че съм забравила подправките и пак месих и оформях.. После пържих, докато ги чакам да станат готови се замислих защо си го причниявам това страдание... и си отговорих "От любов"...
Мисля си, че любовта е страдание. Днес реших да правя кюфтета от тиквички, за да зарадвам детето. Стъргах, месих... оформях, оказа се че съм забравила подправките и пак месих и оформях.. После пържих, докато ги чакам да станат готови се замислих защо си го причниявам това страдание... и си отговорих "От любов"...
От любов какво ли не правим? Особено за децата си. 