За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2

Опитайте се да раздухате случая. Това е криминална безотговорност

Абе какъв човек съм, дето може да отвори около 100 таба на два браузъра, пък и да му е зор да ги затвори, че могат да му потрябват.
Виртуален Плюшкин

Аз съм с 300 на един браузър. Току ги редуцирам до към 250 и след ден, два станали 312...

Ако ще си мерим табовете, аз съм със 787 на телефона. Като се прибера, ще ги поизчистя малко. На лаптопа са около 120. По-рано бяха повече, но компютъра ми извъртя номер и ей така ми затри всички.
Докато са отворени, табовете няма да ти потрябват. Като го затвориш, току виж ти потрябва.

Не съм сама, не съм сама
Ама как така 787, моят може само 500

С какъв браузър си? Аз съм с Киви и при него броячът е до 1 000. След това се изписва емотикон за усмивка или поне това си мисля, че беше. Имал съм и над 1000 отворени таба.

Ох, това, което споделяте, е ужасно..😂 Има една поредица по TLC за вещомани „Погребани живи“ и на тях, горките хора, им се свиди да изхвърлят много от нещата, събирани точно с тази цел - че все някога могат да са им от полза, а всъщност този момент никога не идва.
В някакъв момент от живота си и аз съм била виртуален плюшкин, само че не на отворени табове, а скрийншоти на неща, които са ми харесвали и съм определяла за полезни. Отдавна изтрих всичко, включително и на стария си апарат. Редовно изхвърлям стари и ненужни вещи и разчивствам гардероба си. Наскоро се реших да продам разни аксесоари, чисто нови чифтове обувки дори, подарени ми в миналото от мъже, с които съм имала връзка, но вече не нося или никога не съм и някак си се чувствам много по-добре, премахвайки излишното и освобождавайки място за новото.😊 Сантиментална съм, просто вече си подбирам хората, от които наистина искам нещо за спомен.

аз толкова много държа да ми е чисто и подредено наоколо, че повече от десетина таба на лаптопа не мога да понасям, за телефона да не говорим. Изприщвам се. С тези числа направо ме забихте в земята.

Мисля си, че вчера Господ ни пожали  

Деси, много е особено чувството и знам какво е. И мен е жалил и няма да спра да съм благодарна.
Мисля си за това колко бързо излитат дните и скоро лятото ще е към края си. Сякаш вчера беше 30.06, а днес е вече 14.

Подай нещо на някой беден.

Мисля си пак колко непредвидим е животът, по повод и на горното мнение на съфорумката за баща й. Още една приятелка на майка ми загуби съпруг, внезапно човекът починал, както изглежда. А също така по-малкият му син навремето ми беше съученик, и много ми е кофти заради него. Иначе баща му си имаше някои хронични заболявания, диабет от години, едно друго, кой знае, починал е сигурно в съня си като другата приятелка на майка ми. Тъжно наистина, със съпругата му си бяха, може да прозвучи нелепо, но като другарчета, все заедно ходеха някъде, неразделни. Сега милата трябва да свиква и тя да живее без него. Много я уважавам, харесвам я, и ми е неописуемо мъчно. Навярно колкото по-дълго живееш с партньора си, по-трудно е да преодолееш загубата му. По-големият им син има малко момиченце, та поне тя намира утеха във внучето. Наскоро заминаха всички на почивка, надявам се това да ги е разсеяло малко.
Животът е крехък и нетраен, а хората все не успяват да го живеят пълноценно. Това е дори по-тъжното. Все страхове, все неувереност, какво ще кажат хората, ако направя това или онова. Хората рядко си позволяват да са поне малко дръзки и да внесат промяна. Животът в нашата съвременна зивилизация ни ограбва като че ли от спонтаннност, дори за най-банални неща.
А времето си лети и не се интересува от оправдания и извинения. И изведнъж изтича за нас безвъзвратно и вратата се затваря завинаги.

Не съм съгласна,  поне не на 100%.
В днешно време,  може да се живее пълноценно,  което не означава да изпадаме във FOMO и т.н.- всеки разбира пълноценнопо различен начин, a просто - да следваме без страх етапите на живота.
Смъртта просто е един от тях.

Колко хубаво е да си на сянка и да подухва

Ох, аз също не искам да седя с толкова отворени табове,
не ми е комфортно всъщност, оптималното при мен е когато нещо ми е много важно да го метна в правилните отметки, та като ми потрябва - да го търся подредено. Ама все нещо не успявам и се натрупват.
Natael, със Сафари съм като че ли

Вчерашната случка беше показателна, урокодаваща, поредна (дори за нашата малка България).
Малкото маймунче - на 13, заедно с друг подобен, малко по-голям умник,
върху новата електрическа тротинетка на втория.
По драгалевските къдрави, почти навсякъде с лоша видимост и никак не малко движение улици,
доколкото разбирам, летящи с около 40 километра в час и се удрят странично в едни нищо неподозиращи, слава Богу каращи разумно момчета. Нашият хубавец излита през предния капак и пада от другата страна, другият също е добре (може би) и си бие камшика, ревящ за новата си тротинетка. Няма връзка с него, дава заето на всеки, който го потърси, пък не знаем и къде живее. Хубаво е родителите му да знаят, дори и само от гледна точка на това, че все пак може да си е ударил и главата и не е зле да се провери. Не ги познавам и не мога да вляза във връзка си тях.
Щетите по колата на момчетата никак не са малки, това се оправя, включително със съдействието на мъжа ми ще стане.
Когато дойодоха полицаите, казаха, че идват от случай с тротинетка, при който детето едва ли ще оцелее... имам чувството, че бяха щастливи от завършека на нашата случка.
Ами то си е за щастие. То си да целуваш земята от благодарност!
Казах на Андрей - днес с баща ти умувахме как ще се оправя течащия покрив на къщата.
Ако нещата се бяха развили така, както е било напълно възможно да се случат - нямаше да има нужда да се чудим откъде да диплим хилядарките. Щяхме просто да се качим горе и да скочим заедно.