Да се свържа ли с близките на баща си?

Тук не е модерно, но може поне да ги разпита за генетични заболявания в рода, че това има значение, независимо колко близък чувстваш някого, ако ти е баща или пряк близък роднина и има диабет, някои видове рак, автоимунни, е възможно да ги наследиш и е хубаво да се знаят.
Малко извън темата, но пък мисля, че е важно да се знаят тия неща.

Оле, така като го каза, се сетих за ситуация, която въобще не зацепих, че ми се е случвала даже, толкова бързо съм я изтрила от мозъка си, че даже колко страници мнения не я накараха да изплува.
Преди 5-6 години някаква жена ме намира във фейсбук и започва да ми пише - била внучка от първия брак на прадядо ми в друга държава. Много искала да се срещне с баба ми та да си поговорят, за роднини и минало и т.н. Свързах се с майка ми, оказа се, че същата жена е писала и на нея, майка ми за такива неща въобще не е знаела даже, за никакви първи бракове и глупости. Натиснала баба да разпитва, оказва се че да, имало някакъв брак първи, прадядото се разделил с жената и се оженил за прабаба ми. И сега тази 55 годишна внучка търси баба ми, да и била разкажела за роднините.
Абсолютно едновременно с майка ми помислихме, че жената иска някакви наследства да дели след 60 години или да прави някаква друга схема, и задружно и обяснихме в фейсбук, че нямаме желание да общуваме с нея, не я познаваме и не е работа на чужд за нас човек да ни разпитва за семейството ни - не е като да ми извади днк анализи, че наистина е внучка на прадядо ми - може да е абсолютно всякаква, научила тази история от съседи или просто да се надява, че все някъде наистина ще има такава ситуация в миналото, и хората ще се вържат. 
Цялото нещо се случи в рамките на един ден, след това прекъснахме контакт и въобще не съм се сещала за тази история от години...

Авторке, има възможност и твоята ситуация да се развие така, бъди готова психически, ако се решиш на контакт...

Прочетох първите 2-3 отговора и съм на друго мнение. Според мен това са важни въпроси, на които е хубаво да се потърси някакъв отговор. Възможно е роднините да приемат с разбиране опита за сближаване. Възможно е обаче да се разочаровате от реакцията им или от отговорите на някои въпроси. И все пак по-добре така, отколкото с питането: "Какво би станало ако...?" Ако го чувствате като вътрешен импулс, последвайте го, направете го. Стига мотивът да не е финансов.

Drama Llama, а ако е искала да ви остави няколко милиона евро, като единствено живи роднини!

Странно нещо сме хората - веднага за имотите и делби се сещаме. А не се сещаме, че ако е искала нещо подобно то щяхте да получите документи от адвокат, а не обаждане по месинджър.

А и кой знае какви ценни имоти са имали...

Колко имали, колко нямали - без значение. Идва някаква непозната жена, която много иска да говори с вас за вашето семейство, при условие, че даже никой не е знаел за нея, а единственият човек, който има бегла информация за това, какво баща и е правил преди тя да се роди сега е на 80 години... В тяхната ситуация не са минали толкова години, но вероятността никой да не знае и да реагират по същия начин е също толкова голяма.

Знам за семейна история, в която чичо ми е забременил жена години преди да се родя, значи е било 80 и някоя може би... та за жалост е постъпил точно както бащата на авторката.
През годините всички са го обвинявали баща ми, баба ми... защото той им е казал години по-късно, когато се разбра, че той не може да има деца с жена си, и той изведнъж се сети какво е направил в младостта си.  Всички са искали да намерят жената, чудили са се дали някъде имам братовчед/ка. И ако ме намери дори сега много бих се зарадвала. Дори да имаше деца от жена си, ние всички пак искахме да знаем дали има такова дете, защото той дори не знае дали тя го е родила............ ех какви съдби.

На мен ми стана мъчно за жената. Може би просто е търсела някакъв корен, а са я срязали. Ясно е, че понякога има хора с нечисти мотиви, но друг път става дума за страдащи души. Кофти ситуация.

И на мен ми стана жал, тя цял живот ще го носи това. Ако е за имоти, ще намери начин, такава мнителност за мен е грозна

Много се чудех дали да се включа, но, от прочетеното, всички, или поне почти всички, са решили, че баща ти е лошия, който те е изоставил и това е така, само защото майка ти така е казала. Историята помни, че колкото хора, толкова и съдби. Не познавам никой от вас, не знам истинската история, но знам, че монетата има 2 страни и понякога втората не е каквато първата твърди. Познавам хора, които имат деца от първи брак и нямат контакт с тях. Ако питате децата - родителя ги е изоставил. Ако родителя ви разказва - другия родител не е позволявал срещи и детето е израстнало с тази мисъл, че не е желано... истината вече я знае само майка ти. Въпроса е дали ти казва нея, или своята истина. В общи линии - не е сигурно.

Аз бих потърсила  роднините с нагласата, че може да не е това, което очаквам. Вече си възрастен човек, никой няма право да ти вменява вина за чувствата. Срещни се, помисли, усети нагласата... аз бих искала да знам ако имам роднина някъде там, независимо от обстоятелствата. Твърде възможно е да научиш неща, за които не подозираш, но най-важно и ти да успееш да отсееш чувствата, истината, различните истории и да прецениш докъде да стигнат тези отношения.

la principessa, авторката каза, че се е виждала няколко пъти с баща си. Не му е било забранено да я търси и да контактува с нея. Явно не е бил от този тип бащи.

Все пак тя е на 20, а баща и е починал - значи има за какви семейни заболявания да се поинтересува /стига да не е починал при инцидент/.

Те и убийците си имат оправдателни истории за разказване. Когато родител не си гледа детето няма друга гледн точка. В България никога не е имало възможност на някого да се забрани да се грижи за детето си или да прекарва време с него. Дори в затворите ходят на свиждане деца по този режим.
Бащата не я е гледал, защото е кретен. Като всеки човек, мъж или жена, който не си гледа детето. Той е починал, там няма мистерия. Хубаво е да види обаче другите роднини на кретена, залагам, че и те са същите, и да не жалее, че нещо е пропуснала.

Може да не са същите, може дори да не са знаели! Ние не знаехме за момичето на чичо ми, ако знаехме щяхме да му помогнем и да се свържем. Той го каза след 20 г. И дори сега да ме издири ще се зарадвам.
На моя позната майка й или леля й не помня, но я беше издирила дъщеря на баща й от друга жена, и тя се радваше. Понякога животът се завърта в странна посока, никога не се знае.
Но дори да са кретени, тя не ги търси толкова за връзка с тях, а за свое собствена нужда от отговори.

Само дето няма как майката да откаже на бащата припознаване на детето му, когато той има такова желание.
Толкова за желанието на въпросния баща и за евентуалния отказ на майката той да си вижда детето. Та той дори не е признал това дете за свое!

Да, това казвам, да си ги види лично какви са. Те вероятно ще се питат какво иска, например, но е важно тя да получи отговори от първо лице, за да не стоят съмнения мама каза, онзи рече, друго е човек да знае от първа ръка.