Да се свържа ли с близките на баща си?

Dincho, авторката също познава баща си. Щом досега не е контактувала с неговите близки - значи те не са се интересували. Иначе са щели да намерят начин да се интересуват от нея. Според мен на авторакат й е мъчно за баща си, за така стечените обстоятелства. Търси някакво потвърждение, че те са я искали, мислели са я през годините и т.н. Но понякога истината не е такава, каквато на нас ни се иска. Още повече, че не става въпрос за баща й, който самият той е проявявал слаб интерес, а за негови роднини. За тях авторката ще бъде някаква странична подробност, а не роднина и близка, която да приласкаят, припознаят и признаят. Според мен основната причина е опасението да не нарани майка си и втория си баща като потърси роднините на баща си. Именно там е разковничето - да намира начин да говори с близките си за биологичния си баща, за времето когато са били заедно и т.н., за да може да си отговори на въпросите. Другите хора, които нямат отношение към нея няма как да отговорят на нейните въпроси по начина, по който тя очаква.

Ще подкрепя групата на тези, които казват на авторката - ако изпитваш вътрешна потребност, свържи се.
Филмът "Да не обидя втория съпруг - мой приемен родител, който се грижи за мен" съм го гледала от първите редове. Това, че е важно кой реално гледа едно дете, е факт, но и другото не може да бъде заличено просто ей така. В една статия от Аида Марковска бях чела, че даже такива деца, както и осиновените, са в по-изгодна позиция - обяснението, така както го разбрах, беше, че те са получили жизнен ресурс и от рождения, и от отглеждащия родител, а имат задачи, идващи само от отглеждащия.
Но да се върна към случая, на който бях свидетел. След години даване на превес на това, че е важно само кой е отгледал едно дете, съответно подтискане и потулване на истината, включително от появилите се в един момент внучета, накрая нещата избиха, имаше изблици с драматично търсене на гроба на рождения родител, обтегнати отношения между три поколения (на тези, които бяха залъгвани, им беше станало криво, да не говорим, че сами бяха разбрали преди да им кажат официално). Така че, мила авторке, освен решението дали да го потърсиш, си помисли и какво ще разкажеш един ден на децата си - в друга тема една съфорумка сподели мнение, че те някак си знаят и усещат много повече, отколкото родителите мислят, а аз с моите впечатления подкрепям това мнение на съфорумката.
Подкрепям и вече изказаните съвети да вземеш мерки предварително - както физически, така и емоционално. Срещата да е на неутрална територия, да си психически готова за различни варианти на реакция и т. н.

Здравей, аз бях в подобна на твоята ситуация. Когато станах голям и вече майка на две деца, почуствах нуждата да се запозная с биологичния ми баща. Той също е бил изоставил майка ми преди да се родя. Жив и здрав също така.
Моята майка, не ме е спирала, напротив подкрепи ме. Не мога да го обясня, но чувствах че имам нужда от тази среща.
Намерих му телефона, обадих се за среща- пълен провал. Този човек изобщо не пожела да говори с мен, държа се грубо и ужасно. Поплаках си, и ми мина. Но имах нужда от това и не съжалявам.

Не е по темата, но до 2009 г. съобразно стария СК всяко лице, "което има интерес", в това число претендиращият, че е баща, и желаещ да припознае на свой ред, можеше да оспори припознаването. Тази възможност беше премахната с новия СК и преди няколко години беше възстановена конкретно за твърдящия, че е биологичен родител, не за всички с някакъв интерес.