Жена на 26 съм. Отгледана съм от майка си, а в по-късното детство от нея и от втория си баща, който винаги се е отнасял с мен като със свое дете, наравно с децата, които създадоха с майка ми.
Биологичният ми баща оставя майка ми и мен преди да се родя без да ме припознае. Никога не съм имала връзка с него, изключая няколко срещи, които бегло си спомням. Почина докато бях още в началното училище. Майка ми винаги ме е окуражавала да не се занимавам с миналото и с баща ми, от уважение към втория ми баща и новото ни семейство, и аз през повечето време съм се вслушвала в това.
Наскоро научих, че близък човек на биологичния ми баща е починал и това отключи нещо в мен. Имам желание да науча повече за него, да намеря отговори на въпросите, които са вътре в мен. Баща ми има брат, с когото са били близки. Не го познавам, но имам желание да го потърся, да задам въпросите си, да установя някакъв контакт. Имам вътрешен конфликт обаче с реакцията на майка ми и втория ми баща, братята и сестрите ми - знам, че това би ги разстроило, че ще го почувстват като изневяра. Обичам ги и не искам да ги наранявам, но не искам и да живея със съжаление. Какво бихте направили на мое място?
Благодаря на всички, които са прочели и се включат.