Здравейте ,бих искала съвет относно темата за моят баща . Накратко казано майка ми и баща ми са разделени от много години когато съм била на 3-4 ,в момента съм на 28. Имам си семейство мъж и дете ,което е на 4 години . Израстнала съм много добре с доста голямо семейство от страна на майка ми ,както и с нейния втори мъж ,който ме е отгледал . Имам сестра с 15г по малка от мен ,която е от втория мъж на майка ми . Нещото което ме терзае тъй като вече съм майка е защо моят баща не ме потърси никога след раздялата им с майка ми . Аз имам някакви спомени с него ,дори и с родителите му които починаха и по същото време на тяхната раздяла. Да го потърся ли аз след като той дори се е разминавал с мен по улицата без да ми каже нищо ?
- Публикувана: 9 март 2025, 01:48 ч.
- Последно мнение: 19 март 2025, 16:40 ч.
Да потърся ли баща си след толкова години ?
той дори се е разминавал с мен по улицата без да ми каже нищо
Не.
Има хора, които при развод с партньора си, се "развеждат" и с децата си.
Не си заслужава емоциите.
Не, ти си имаш баща - този, който те е отгледал. Баща не се става като направиш едно дете, а като се грижиш за него и го отгледаш - направиш го човек.
Чуждите мнения изобщо няма да ти помогнат, защото никой не е в твоите обувки. Както го чувстваш, така направѝ. Явно искаш да го потърсиш, ами потърси го, задай му 2-3 въпроса, виж какво ще ти каже. Пък не е казано, че ще си ставате близки от сега нататък...
Потърси го. Явно имаш нужда. Вероятно ще е неприятно, но поне ще знаеш лично какъв е. А защо не те е потърсил е ясно. Тук сега ще дойдат потребители с покъртителни истории на деца отчуждени от горките си бащи, но може би такива неща да са се случвали преди 50 години, сега е абсурд. Има си закони, родителите имат задължения, а и ти отдавна си голяма. Не те е търсил, защото е решил да не се грижи за теб и не го е направил. Сега няма да стане по-загрижен.
Има си закони, родителите имат задължения
Винаги е по-вероятно да се разочароваш от самия човек, но иначе все ще се чудиш какво би било, дали не си сбъркала, дали не си могла да имаш някаква връзка с този човек. Ще живееш с фантазия, не с реалност. Една част от идентичността ти завинаги ще остане скрита дори и за теб, непотърсена. Според мен по-лесно се живее със знанието, отколкото с незнанието.
Не.
От къде на къде ще търсиш внимание и любов от човекът, който безусловно е трябвало да ти ги даде?! Каквото и да е ставало в живота му, винаги е можел по един или друг начин да те потърси или да ти помогне с нещо. Няма смисъл, досега не ти е бил нужен, сега ли ще ти потрябва?
Говоря от личен опит. Винаги съм си мислела, че някой ден може да ми се появи желание да потърся баща си, но особено след като станах родител осъзнах, че това няма как да е читав или дори нормален човек, така че аз работа при него нямам.
От къде на къде ще търсиш внимание и любов от човекът, който безусловно е трябвало да ти ги даде?! Каквото и да е ставало в живота му, винаги е можел по един или друг начин да те потърси или да ти помогне с нещо. Няма смисъл, досега не ти е бил нужен, сега ли ще ти потрябва?
Говоря от личен опит. Винаги съм си мислела, че някой ден може да ми се появи желание да потърся баща си, но особено след като станах родител осъзнах, че това няма как да е читав или дори нормален човек, така че аз работа при него нямам.
Не. Той ви е погребал от 24 години, Вие ще се унижавате да го търсите. Човек трябва да има достойнство. Не ви искат, приемете го. Твърде много време е минало. Гледайте си семейството, не разбирам хора като вас. Защо искате да си създадете проблеми, скучно ли ви е? После като установите, че не означавате нищо за него, ще можете ли да се справите бързо с психиката си или ще го отнесат съвсем невинни хора? Така като ви чета, имате май някакви розови нагласи, не е адекватно да търсите човек, за когото не съществувате.