Да потърся ли баща си след толкова години ?

Моят баща ни остави когато бях на 18 и щях да имам бал,сестра ми беше на 10, хвана си любовница и вместо да помага със средства за бала ми,той купуваше бижута за другата жена ,както и да е майка ми с помощ се справи,но аз се озлобих към него много! До ден днешен ми се обажда от време на време да ме чуе как съм,пропуснах да кажа че е и алкохолик и още живее с онази жена. Аз съм си изградила живота ,имам деца и не разчитам по никакъв начин на него и не се интересувам! Преди две години получи инсулт и едвам се отърва жив и се възстанови,но и тогава някак си не трепна нищо в мен
За мен той е просто познат който от време на време пита как съм,но нищо повече,не го моля за нищо както и той мен.
Не ти трябва такъв човек в твоя живот,гледай твоето семейство то е до теб и те обича,а не този господин,който те е оставил малка

Изобщо не е гаранция, че той ще отговори на въпросите ти, и то щом толкова години не се е поинтересувал от теб. Разбира се нищо не пречи да опиташ. Но все пак не се знае що за човек е. А може и да реши да те излъже за някои неща, няма как да си сигурна.

„Насила хубост не става“. Той знае, че има дъщеря, ако се е интересувал – да Ви е потърсил за тези 24 г., няма смисъл от излишни драми в живота Ви. Обикновено тези хора са си изградили нов живот – ще се разочаровате според мен. Той е направил своя избор, както се разбира, обградена сте от любов – защо Ви е този трус? Все пак решението си е изцяло Ваше, но съветът ми е да се замислите много сериозно над това. Пак подчертавам – ако е искал като родител, да е предприел действия, а и с какво би Ви помогнало в живота това?
Изхождам от моята ситуация – майка ми ме изостави, когато бях на 6-7. Много пъти през годините съм се чудила дали да не я потърся – една година започнах да си пиша с нея (не живее в България) и това, което се случи, беше да се разклатя психически. Не ми се промени по друг начин житието. Тя, от своя страна, не реши отново да е родител.
Няма нужда да търсите и отговор на тежките въпроси – вината никога не е в детето, просто има хора, които не стават за родители. Вие самата вече сте майка – помислете – бихте ли се отнесли така с детето си и аргументирайте отговора. Сега ползвайте противните доводи, за да си отговорите защо си е тръгнал.

По-важният въпрос не е дали, а защо.

Защо искате да го потърсите? Какво се надявате да ви донесе такава среща? Помислете и честно признайте пред себе си защо обмисляте тоя въпрос.

Човекът явно не е желал да бъде баща - щом може да изостави дете на четири и да не погледне повече назад, показва и колко е бил ангажиран в ролята си на баща преди това. Очевидно не желае да влиза в контакт и не се интересува изобщо, щом е имал 24 години възможност и никога не я е ползвал. Това е... някакъв непознат, който някога е присъствал в живота ви и толкова. Баща ви е този, който ви е отгледал и който е изпълнявал ролята на баща и мъж в семейството. Гените нямат особено отношение в изграждане на добра връзка, както и личният ви опит е показал.

Ако въпреки нежеланието му да влиза отново в ролята на родител и да общува с отчужденото си дете, вие се свържете с него, ми се струва, че само ще разбиете сърцето си отново и отново ще се чувствате отхвърлена, както вероятно сте се чувствали на 4 години и майка ви, да е жива и здрава, ви е помогнала да го преодолеете и да изградите наново по-добра връзка с втория си баща. Нужна ли ви е такава негативна емоция? Какво мислите, че ще ви донесе опит за влизане във връзка? Има ли належащи въпроси, на които само този човек може да ви отговори, или празнините в знанията могат да се запълнят от майка ви? Имате и дете - биологичният ви баща, щом е в същия град, без съмнение знае, че е станал дядо, и въпреки това вече 4 години не чувства нужда да ви потърси сам, да види внучето си. Това достатъчно говори за него. Защо искате да травмирате и детето си с отсъстващ от живота му дядо, който не иска да има общо, така, както е направил с вас?

Потърсете го , за да получите някакво успокоение за себе си. Иначе цял живот може би ще си задавате същия въпрос.

Няма да запълниш празнината, след като се запознаете. Може би имаш илюзията за баща, която е многократно по-добра от истинския баща. Може той да успее да ти допълни тази илюзия. Но факта е, че го е нямало, когато е трябвало. Ако не си способна да приемеш нещата такива каквито са, по-добре не си го причинявай сега. Но от рационална гледна точка е добре да се запознаете. Да видиш какво можеш да очакваш от този човек. Дали не може с още нещо да те нарани. Най-малкото да не се събудиш някой ден с наследен дълг от хазарт или кой знае какво. Просто да можеш да изградиш защитна стратегия. Внимавай много с илюзиите. Баща най-вероятно няма да намериш, но за това ти нямаш никаква вина и по никакъв начин не заслужаваш това.

п.с- извинявам се ако поста е дълъг, но...
Аз го направих!
Разделиха се с майка ми когато бях на 9, след което повече не ме е потърсил. Когато бях в тийнейджърската си възраст го потърсих аз. Чухме се, а той дори не можеше да се сети коя съм, след като му казах името си. Не се е държал грубо по време на разговора, за момент помислих че му пука и изпитах много топли емоции и въпреки че бях крайно разочарована от него за това че не ме е потърсил толкова години, все пак дълбоко в себе си винаги съм се надявала да присъства в живота ми, ако не друго то поне да се чуваме по празници. Та както и да е, видяхме се. Отново не се държа лошо с мен, но не усетих тази близост между баща и дете която ми се искаше да усетя. Няма да изпадам в подробности как премина срещата ни, само ще кажа, че се убедих че този човек няма бащино чувство и не го интересува за мен(а и за никой) . Аз лично не съжалявам че се срещнахме, макар че си тръгнах много разстроена, но поне разбрах с сигурност как стоят нещата. Разбира се, че и до ден днешен това ми е болна тема, но съм щастлива за семейството, което имам сега и го оценявам.
Та... Не знам какъв съвет да ти дам. Знам какво е чувството да искаш просто да знаеш и да си сигурна, затова ако те човърка и искаш да го потърсиш, направи го, но  когато се подготвиш психически, че има шанс да се разочароваш.

И той затова я подминава на улицата ли? Айде сега

По-добре да се разочарова и затвори страницата, отколкот да се измъчва с незнание.

Аз бих го потърсила.
Дори и да е възможно да се разочаровам.
В крайна сметка, аз не съм се развела с него и искам да знам какво прави той в днешно време, дори да разбера имам ли още братя и сестри, той здрав ли е, ако е болен от какво и защо не ме е потърсил, защо ме е отписал., какъв му е характера.
Защо пък да не си поговорим, половината от мен е този човек. Най-малкото да разбереш каква ти е биологичната наследственост си струва.

Сред моите близки и приятели, се сещам за 3 случая, подобни на този на авторката. В единия не знам кой кого беше потърсил (дъщерята или бащата), но без да стават особено близки, успяха да се помирят. Не общуват често, но тъй като дъщерята вече има дете, канят и баща ѝ на празници на детето и той ходи. Детето знае и този си дядо.
В останалите два случая, дядовците са ориентирани към новия си живот, не общуват с дъщерите си и не познават внуците си.
А авторката нека постъпи както ѝ идва отвърте. Ако реши да го търси, да се опита да го направи някак "отстранено" и без очаквания, и да е готова и за приемане, и за отхвърляне, и за игнориране като реакция.

Да, потърси го! Иначе цял живот ще съжеляваш че не си опитала.Сърцето ти го иска.