Здравейте, наскоро приятелят ми започна нова работа, на която е заобиколен от доста жени (класика, да). Още в началото го изговорихме и си признах, че ми е малко дискомфортно от идеята да е около 100 жени, а той с леко възмущение отговори, че разбира, но все пак отива да изкарва пари, да е сериозен и да се развива, а не да се задява с колежки и да прави глупости, та той е на 32 години, да не бил на 20, нямало от какво да се притеснявам. При мен първоначалното вайкане дойде от там, че с него се запознахме именно на работа, където и се „загаджихме”. Така де, приех, че няма поводи за драма.
Не съм си позволявала да му ровя телефона никога. Наскоро наша обща приятелка ни се оплака, че видяла в телефона на приятеля си, че се закача с колежки, на което моята половинка реагира с възмущение как това били детски работи, как можело такава несериозна история. Нещо ме жегна в този момент и няколко дни по-късно, докато не беше в стаята, хвърлих едно око на работния му компютър. Знам, глупаво е, абсолютно недопустимо, израз на неувереност, аз съм си виновна - така да е. И все пак видях, че доста флиртува с две конкретни жени, естествено с тези, за които най-малко чувам вкъщи (или чувам по нещо негативно), с другите, с които знам, че е близък, забелязах съвсем нормални приятелски отношения, тоест очевидно не му е зор с всички да е флиртаджия. Предимно той инициира разговори, поняяякога и на работни теми, защото е нов и му помагат, но после веднага се минава към закачки, те не му се дърпат особено. Сещате се, онези разговори "зарибявки", които са напълно безсмислени, но да има сръчкване, дразнене, шегички... Това е докато са в офиса, когато е вкъщи/около мен всичко е стриктно работно.
Знам, че има и по-големи проблеми на света, но се почувствах доста раздразнена. Искам да извлека нещо полезно от тази ситуация, ако е възможно изобщо. Защо го прави, какво му липсва? Прибира се вечер изморен, по-рядко правим секс (който обикновено аз опитвам да инициирам), защото бил стресиран от ангажименти, смазан от работния ден, битовизми и т.н., все пак като изключим това не бих казала, че сме се отчуждили по някакъв начин.
Кое за вас е допустим флирт? Как мога да проведа разговор, без да разбере какво съм чела, но пък и да се усети, че може би е направил нещо глупаво? Знам ли, може да му трябва „лек шамар” от реалността и да се кротне? Склонна съм да търся проблема и в себе си, но в момента съм му ядосана, затова и търся други гледни точки. Като се сетя, че в понеделник пак ще иде в този офис ми става неприятно. Хубаво, общуване с други жени, но флиртуването защо е, особено когато се изкарваме морални стожери едва ли не...
Не съм си позволявала да му ровя телефона никога. Наскоро наша обща приятелка ни се оплака, че видяла в телефона на приятеля си, че се закача с колежки, на което моята половинка реагира с възмущение как това били детски работи, как можело такава несериозна история. Нещо ме жегна в този момент и няколко дни по-късно, докато не беше в стаята, хвърлих едно око на работния му компютър. Знам, глупаво е, абсолютно недопустимо, израз на неувереност, аз съм си виновна - така да е. И все пак видях, че доста флиртува с две конкретни жени, естествено с тези, за които най-малко чувам вкъщи (или чувам по нещо негативно), с другите, с които знам, че е близък, забелязах съвсем нормални приятелски отношения, тоест очевидно не му е зор с всички да е флиртаджия. Предимно той инициира разговори, поняяякога и на работни теми, защото е нов и му помагат, но после веднага се минава към закачки, те не му се дърпат особено. Сещате се, онези разговори "зарибявки", които са напълно безсмислени, но да има сръчкване, дразнене, шегички... Това е докато са в офиса, когато е вкъщи/около мен всичко е стриктно работно.
Знам, че има и по-големи проблеми на света, но се почувствах доста раздразнена. Искам да извлека нещо полезно от тази ситуация, ако е възможно изобщо. Защо го прави, какво му липсва? Прибира се вечер изморен, по-рядко правим секс (който обикновено аз опитвам да инициирам), защото бил стресиран от ангажименти, смазан от работния ден, битовизми и т.н., все пак като изключим това не бих казала, че сме се отчуждили по някакъв начин.
Кое за вас е допустим флирт? Как мога да проведа разговор, без да разбере какво съм чела, но пък и да се усети, че може би е направил нещо глупаво? Знам ли, може да му трябва „лек шамар” от реалността и да се кротне? Склонна съм да търся проблема и в себе си, но в момента съм му ядосана, затова и търся други гледни точки. Като се сетя, че в понеделник пак ще иде в този офис ми става неприятно. Хубаво, общуване с други жени, но флиртуването защо е, особено когато се изкарваме морални стожери едва ли не...
" - "задължително, ще има специална покана за теб и ще ходим заедно 
