Хайде сега. Човек е напълно нормално да иска да се свърже с човека, от когото е произлязъл. Той е част от него и от това не може да избяга. Няма нищо лошо, осъдително или срамно в това. Единствено е добре да има реалистични очаквания и да е готов да се справи психически с още едно отхвърляне. Да, звучи малко като да е по-добре да не си го причинява изобщо, но това е нещо, което гризе отвътре, и понякога реалността, колкото и да е болезнена, дава възможност човек да си продължи живота на чисто, знаейки че не се е лишил сам от някаква възможност.
- Публикувана: 9 март 2025, 01:48 ч.
- Последно мнение: 19 март 2025, 16:40 ч.
Да потърся ли баща си след толкова години ?
Има си закони, родителите имат задължения
Според мен НЕ!
Той не е част от живота ти и семейството ти,да създадеш едно дете не те прави баща ,трябва да си до него в трудното и лесното,да го подкрепяш,да се радваш с него,да му бършеш сълзите. Този човек не е никакъв за теб и не заслужава да го направиш част от семейството ти! Подминавай го и си гледай детето,то е най-важно за теб!
Той не е част от живота ти и семейството ти,да създадеш едно дете не те прави баща ,трябва да си до него в трудното и лесното,да го подкрепяш,да се радваш с него,да му бършеш сълзите. Този човек не е никакъв за теб и не заслужава да го направиш част от семейството ти! Подминавай го и си гледай детето,то е най-важно за теб!
Ама защо някои решихте, че тя ще тръгне с идеята да търси любов, обич, да го прави част от семейството си?! Тя не казва нищо такова, това са ваши интерпретации. Иска да зададе няколко въпроса, да разбере някои неща за себе си и това е. Едва ли след толкова години ще види бащата в истинския смисъл на думата в този човек, но пък поне ще задоволи някои свои терзания и размишления.
Айде обърнахме темата с краката нагоре
От съвет отиваме към спор, класика всеки път така става
От съвет отиваме към спор, класика всеки път така става
Задавам въпрос - как например точно вие преценихте, че тя ще го прави част от семейството си? Жената си задава въпроси и то с право. Търси отговори. Може само един човек да ѝ ги даде. Както каза една съфорумка по-горе, която е потърсила баща си и се е разочаровала, точно така може да стане и при авторката. Но това пак е някакво развитие на нещата и отговор на въпросите ѝ.
Много интересно как масово се дава съвет "не" сякаш никой не е чувал колко често майките изолират децата си. Бащата го търси, тя не му разрешава нито да го види, нито дори обаждане по телефона и най-важното крие от детето, че баща му го е търсил.
Ами след като има терзания и я интересува защо не я е потърсил има нормално решение да говори с него и да научи отговора. Другият вариант е години терзания и писане по форуми за съвет, а съветът е "продължавай да се тормозиш и чудиш".
Ама тя казва, че я е срещал на улицата и я е подминавал. Тогава как го е спряла майката?
Това е толкова обидно
Иначе сигурно и аз бих. Просто за да затворя тая страница. Ясно е, че няма как да има тъжна и красива история зад това.
Аз бих, защото този въпрос ще ме терзае винаги. Усещам, че и теб те вълнува. Вече дали ще е има развитие на отношения зависи и от двама ви.
По различен въпрос се бях консултирала с психолог за постъпка на моя баща, от когото очаквах извинение, а такова не идваше дълго време.
Психоложката ми каза, че мъжете от тяхното поколение са различно възпитани и за тях е трудно да се извинят дори да изпитват вина. Мъжко е да си стоик. Възможно е баща ти също да е страдал от поведението си в младите му години и да е искал да го поправи, но да не се е осмелявал. Дай шанс.
Ако не стане, поне ще си направила това, което зависи от теб.
По различен въпрос се бях консултирала с психолог за постъпка на моя баща, от когото очаквах извинение, а такова не идваше дълго време.
Психоложката ми каза, че мъжете от тяхното поколение са различно възпитани и за тях е трудно да се извинят дори да изпитват вина. Мъжко е да си стоик. Възможно е баща ти също да е страдал от поведението си в младите му години и да е искал да го поправи, но да не се е осмелявал. Дай шанс.
Ако не стане, поне ще си направила това, което зависи от теб.
Не знам до колко са легенди, но познавам две жени, чиито бащи не са поддържали контакт с тях, поне в единия случай не е пращана и издръжката. За различни градове става въпрос, а жените са родени седемдесетте, когато поне плащането на издръжка беше гарантирано. Законово и тогава майките не са имали право да възпрепятстват контактите с бащата, което не значи, че не се е случвало. Познавам и друг случай - бащата взема и не връща децата на майката, след което възпрепятства контакта с нея и децата израстват с гняв към майката как тя си гледа живота и следващо дете, пък не плаща издръжка на бащата за тях.
Мен би ми било любопитно да го видя, ако не знам кой е, не съм го виждала, не знам нищо за него… а в случая явно жената го познава, виждала го е, разминавали са се, просто той не търси контакт, най-вероятно по негови си причини не желае да контактува с нея, дори и преди години да е имал конфликт с бившата си жена и детето е било малко, са минали 10 години откакто е пълнолетна и е можел да я потърси, а не го е сторил, така че аз не бих си причинявала да ровя в старите рани
Иначе имам дете на 22г, което баща му не е потърсил даже и по телефон от 20 години, аз не бих възпрепятствала контакт, но досега не е проявено желание за връзка и от двете страни
Иначе имам дете на 22г, което баща му не е потърсил даже и по телефон от 20 години, аз не бих възпрепятствала контакт, но досега не е проявено желание за връзка и от двете страни
Чисто хипотетично, но човек израства и се променя повече или по-малко
Ако бащата по една или друга причина не е виждал детето си 20 години, каква е вероятността да го разпознае, ако не прилича силно на него или родителите му?
Най-лошото, което може да се случи, ако го потърси е да бъде отхвърлена повторно, най-доброто - да се разберат и да продължи напред като поддържа взаимоотношения, та поне децата й да познават биологичния си дядо.
Неотдавна имаше подобна тема, но там мъжът не беше виждал баща си 50 години, порасналата му дъщеря взема да търси дядо сий разбрали, че е умрял сам преди две години, но се чудеше къде му е наследството и кой е взел, евентуално, апартамента.
Ако бащата по една или друга причина не е виждал детето си 20 години, каква е вероятността да го разпознае, ако не прилича силно на него или родителите му?
Най-лошото, което може да се случи, ако го потърси е да бъде отхвърлена повторно, най-доброто - да се разберат и да продължи напред като поддържа взаимоотношения, та поне децата й да познават биологичния си дядо.
Неотдавна имаше подобна тема, но там мъжът не беше виждал баща си 50 години, порасналата му дъщеря взема да търси дядо сий разбрали, че е умрял сам преди две години, но се чудеше къде му е наследството и кой е взел, евентуално, апартамента.
Препоръчани теми