Да се свържа ли с близките на баща си?

Съгласна съм с това. Нещо те мъчи, но си в уязвима позиция и можеш да се натресеш на използвачи, или да останеш много наранена от контакта с тези хора. Първо си изясни точно какво искаш и защо, да имаш някакъв план в главата, а не да те водят емоциите.

Тук повечето хора ти казват да не го правиш, че няма смисъл, че едва ли ще намериш отговорите, че няма да се приеме добре. Но не това е от значение. Изоставянето оставя в теб една яма, която няма запълване. И оттам нуждата да търсиш отговори. Човек има нужда да знае произхода си, да си отговори защо човекът, който е трябвало да го обича безусловно, който е част от него, го е оставил. Отговорите (често несъществуващи) рядко запълват тази яма, но търсенето им дава някакво чувство на завършеност. И човек в такава ситуация има нужда да го проведе.

А иначе причините вероятно нямат нищо общо с теб, авторке. Хората правят, каквото правят, заради себе си и собствените си дефицити. Но ти имаш нужда да откриеш роднините на баща си, защото те са част от твоята идентичност, и това е най-нормалното нещо. Твоите родители, които са те отгледали, трябва да разберат. Може да ги заболи, но то няма общо с тях. Как пък действията на биологичния ти баща нямат общо с теб, а с негови дефицити.

С две думи авторке, чувствата ти са абсолютно нормални и да потърсиш роднините на баща ти е част от процеса да запълниш празничните, които изоставянето е оставило в теб. Поинтересувай се от истории на осиновени деца, те често споделят подобни на твоите усещания.

Не.
Имах близка в подобна ситуация. Беше достатъчно наранена от началото на ситуацията, а когато потърси роднините се нарани още повече. Трябваше ѝ година психотерапия за да се отърси. Това, което разбра, обаче, беше че вторият ѝ баща я е обичал неимоверно много за да я отгледа като свое дете, въпреки че имаше още три деца от нейната майка. Моята близка постоянно ми повтаряше, че сигурно майка ѝ е виновна за липсата на биологичния ѝ баща. Оказа се, че човекът просто е правил подобни простотии на всяка жена в живота си. Но другите са правили аборт. Това не помогна в положителен резултат за изграждането на самосъзнание у приятелката ми. Не. Беше изтощаващ ад, който ѝ отне близо 3 години, преди да се довери на психотерапия.
Важно е да знаеш, че си ценна за майка си и нейния съпруг - те са видели това в теб, което е не е видял собствения ти баща и са поискали да те обгрижват и да ти дадат старт добър в живота. Бъди благодарна че си жива, че си обичана и се погрижи да бъдеш щастлива за да ти се радват. Успех!

През 90-00 беше точно бумът на безбрачните двойки. Направо модерно си беше.
Иначе малко жени по своя инициатива записват децата си с баща неизвестен.
Единици от ин витро децата нямат втори родител, дори и тези от донорски материал, които пък са още по-малка част от тях.

Иначе най-вероятно роднините на бащата или не знаят за авторката, или (още по-лошо, понеже 26 години не са проявили интерес) просто не им пука за нея.
Много хора след смърт на близък се отдалечават, заради наследство, а тези може да се уплашат, че авторката идва с такива претенции или дори директно да я изгонят и обидят.
Аз не бих търсила контакт, а бих отдала необходимата обич и уважение на хората, които са ме отгледали.

А желанието на детето? Или него никой не го пита?

Аз разбирам желанието й за отговори, които я измъчват, и това няма нищо общо с майка й и бащата, който я е отгледал. Рови и търси за рода си, за родословието си, има неща, които се наследяват дори да не е припозната от бащата. История, болести, много неща заложени в днк на човек, които той пренася през поколенията, така че нуждата на момичето е напълно разбираема. Вече е пълнолетна и има право на това, другото звучи като осиновено дете, което не му казват, че е такова и се сърдят, ако рови за биологичните родители. Това не променя нито отношенията, нито обичта, нито признателността, тази нужда от отговори е съвсем различна и тя има право да знае като вече възрастен човек.
Но трябва да си готова да се разочароваш от тях, а и вече няма живи нито баща, нито неговите родители, които биха могли да отговорят на повечето въпроси. А братя и сестри от този човек имаш ли, от друга жена?

И моето мнение е да не се занимаваш с тези хора. Можеш да бъдеш наранена по много начини. Ставала съм свидетел на всякакви примери в сходни ситуации. Включително и как един алкохолизиран и пристрастен към хазарта чичо се опита чрез съжаление и чувство за съпричастност да използва нагло племеника си за пари и услуги. Племеник, от когото не се беше интересувал никога до този момент.
Чисто статистически, тези истории много рядко са с щастлив край.

Хората отсреща може да са свестни, и да се опитат по някакъв начин да "изкупят" греха на своя сродник и да компенсират с добро отношение. Но това ще е чувство за вина, а не искрено приемане и любов, и в дългосрочен план няма да доведе до нищо добро - такъв вид отношения се изхабяват много бързо и преминават в досада.

Но има и вероятност да не са свестни хора, и тогава вместо отговори, да се появят още въпроси и допълнителни травми.

Отделно, че е твърде оптимистично, по скоро невъзможно, хората да се "отворят" към непознат за тях човек, и да си разкажат цялата история - наследствени заболявания, зависимости, характеропатии, повтарящи се модели, случаи на престъпления и подобни.

По-добре поработи с психотерапевт, за да запълниш липсата и да си отговориш на въпросите с инструментите, които вече имаш, и хората, които до този момент са до теб, без да намесваш  още хора и да се набутваш в ситуации и отношения с непредвидимо развитие.

Разбира се, че ще ги потърсиш. Майка ти е опитвала да те предпази, предполагам, но сега си голям човек, можеш да понесеш ако са изроди, какви вероятно са. А може и някой читав да се яви, но важното е да видиш сама за какво става въпрос. Човек трябва да си разбере произхода, затова често и осиновените си търсят биологичните родители. Нищо по-нормално на света. Майка ти и втория ти баща нито има какво да се сърдят, нито има нужда да им обясняваш, че ще се срещаш с другата рода.

Каквато и да е родата, е част от теб и твоята самоличност.

Болката се преодолява по-лесно, когато се изправиш срещу нея, отколкото докато се криеш от нея - а тя винаги те настига. Да, срещата с родата може да е свързана с още болка и разочарование, но след това идва шансът за започнеш на чисто. Както и да оцениш истински това, което имаш. Веднъж възникнало желанието да откриеш корените си, то не може да бъде укротено или игнорирано. Травмата си яде минимум в подсъзнанието. Раните от раздялата с биологичен родител и от изоставянето са едни от най-сериозните травми и не могат да се отмятат с лека ръка.

Щом искаш да се запознаеш с тях, не виждам причини да не го направиш. Добри, лоши, бели, черни - имаш желание да ги видиш и да си съставиш собствено впечатление. Така ще можеш да затвориш за себе си тази страница. Няма как да се разочароваш от тях според мен, защото едва ли очакваш да плеснат с ръце и да те прегърнат. Така че, ако отидеш с малко очаквания, даже с очакване за най-вероятното голямо отхвърляне, ти поне ще знаеш какво представляват.
Защото тази неяснота ще си те гложди, а ето, брат му е още жив. И да те овика, а това е много вероятно, ще си наясно, ще си направила, каквото си могла.
Аз бих се срещнала с тях, ако имах въпроси за изясняване.

Разбираемо е, че търсиш отговор защо баща ти те е изоставил. Но най-вероятната причина е, че просто не му се е
занимавало. Ти си от друго поколение, в днешно време вече никой не се жени "за пред хората" и после да си мрази партньора за цял живот, и вече се вижда, че има достатъчно мъже, че и жени, които не искат сериозно обвързване, семейство и деца, а само секс и забавление. И преди ги е имало, просто повечето бяха в официални бракове, защото обществото го изискваше.

Понеже не си казала те знаят ли за теб, или не, ще пиша и за двата варианта. Ако не знаят, значи изобщо не са били близки с баща ти, няма как уж да са и да нямат представа, че той има дете. Значи отговори от тях няма да получиш, а само обиди, че си измамница, която търси наследство и петни паметта на роднината им.

Ако знаят и не са те потърсили, нито са пробвали да натиснат баща ти да те припознае или поне след това да има някакви контакти с теб - има огромна вероятност да чуеш много различна история за майка ти и защо те са взели неговата, а не вашата страна. Най-вероятно, че майка ти го е прилъгала да я забремени с цел изгода, защото е заможен, защото имат връзки и т.н. Не са никак малко родителите, които докрай защитават лекета и все някой друг е виновен за грешките и провалите в живота на отрочето им.

Така че всичко, което ще получиш при една такава среща е версия на трети лица, която няма как да докажеш вярна ли е, или не. Вместо да намериш отговори, ще се породят още повече въпроси и това ще те хвърли в още по-голям душевен хаос.

Биологичния ти баща те е зарязал.
Нямаш никаква връзка с него.
Някакъв негов близък починал.
Е, и!
Какво от това?
Какво ти пука?

Душата ти и психиката ти имат нужда от тази среща. Направи я. Разпитай каквото можеш, ще е чудесно ако намериш поне един отговор от всички въпроси, които те мъчат.
Излезте на кафе, нищо ангажиращо, просто един разговор.

Срещни се, като искаш без да уведомяваш родителите си. Вече си голяма жена, не е нужно да са в течение на всичко, което правиш.

Нарочно пиша родителите ти, защото ти такива имаш - майка ти и баща ти, този, който те е отгледал като свое дете.