Мисля, че имаш право да знаеш рода си. Уважението към втория ти баща, както и майка ти, които са те отгледали, е отделно нещо. Най-малкото човек е любопитен, което е прекалено да се третира като предателство. Можеш обаче да се разочароваш. Да го криеш, ми изглежда като още по- неуместно. Бих те посъветвала, ако имаш възможност, да поискаш снимки, някоя вещ на баща ти. Един ден ще имаш деца и ти ще искаш да им разкажеш вашата история.
- Публикувана: 5 март 2025, 19:45 ч.
- Последно мнение: 13 март 2025, 21:44 ч.
Да се свържа ли с близките на баща си?
Направо се чудя на някой от коментарите.Аз бих го потърсила но няма да имам големи очаквания.Защо?Ако не ме приемат добре с чиста съвест ще затворя тая страница,ще ида на гроба му и ще му благодаря че ме има ,и че ме е оставил да ме отгледа добър човек.Но ,има още една страна.Ако ,при всичките тези години той те е търсил,майка ти не ти е казвала в името на това да не си разваля комфорта с новият си мъж .Може тя да му е казвала че ти не искаш да го виждаш или че ти не си от него ?Ако съм аз бих му отишла на гроба и бих му благодарила за това че благодарение на неговите постъпки съм това което съм.А , роднините му ,ако въобще не знаят че те има може да се зарадват на теб .
Според мен майка ви ви е окуражавала не от уважение към мъжа до себе си, а защото това е най-разбираемото обяснение за вас. Искала е да спести незаинтересованост, която ще ви сломи в детска и тийн възраст.
Роднините на партньора на майка ви по време на зачеването ви е твърде вероятно да не знаят за вас.
Роднините на партньора на майка ви по време на зачеването ви е твърде вероятно да не знаят за вас.
Единственият, който може да ти даде отговори е бил биологичният ти баща, който е починал.
За какво ти е мазохистично да ровиш в историята защо не те е искал? Имал е предостатъчно време да си промени решението.
Дори и да потърсиш негови роднини не казвай първоначално на семейството си. Ако не можеш да се справиш - сподели първо с майка си, тя ще се оправи с втория ти баща с най-малко емоционални щети за всички ви.
Ако не можеш да затвориш тази страница от живота си - по-добре потърси професионална помощ отколкото хора, които не познаваш в лицето на роднини.
За какво ти е мазохистично да ровиш в историята защо не те е искал? Имал е предостатъчно време да си промени решението.
Дори и да потърсиш негови роднини не казвай първоначално на семейството си. Ако не можеш да се справиш - сподели първо с майка си, тя ще се оправи с втория ти баща с най-малко емоционални щети за всички ви.
Ако не можеш да затвориш тази страница от живота си - по-добре потърси професионална помощ отколкото хора, които не познаваш в лицето на роднини.
Преди 26 години какво им е било на времената?
Скрит текст:
След като това те измъчва, потърси ги, но се подготви за разочарование. На семейството си може и да не казваш, но сигурна ли си, че ще се справиш сама, ако те оскърбят?]След като това те измъчва, потърси ги, но се подготви за разочарование. На семейството си може и да не казваш, но сигурна ли си, че ще се справиш сама, ако те оскърбят?
1998-99 г никоя жена нямаше сама да избере детето ѝ да е неприпознато от бащата.
Предполагам как се чувства авторката, но всъщност нейният случай е като на инвитро децата, има си родители, които я обичат и един друг човек, който просто е бил донор на биологичен материал.
Аз съм била в подобна ситуация. Не нападайте момичето, разбирам я много добре. Човек е любопитен към биологичните си родители и това не е предателство към тези, които са я отгледали. Тяхната любов никой не може да измести, детските спомени също.
Не бих могла да дам съвет обаче. Това решение се крие много дълбоко вътре в човека, готова ли е да се сблъска с разочарованието… Аз знам за себе си, исках, направих го и се разочаровах. Не съжалявам обаче, това си беше моят урок, пак бих го направила.
Не бих могла да дам съвет обаче. Това решение се крие много дълбоко вътре в човека, готова ли е да се сблъска с разочарованието… Аз знам за себе си, исках, направих го и се разочаровах. Не съжалявам обаче, това си беше моят урок, пак бих го направила.
И какви точно въпроси си задаваш? Помисли също така какво ще спечелиш от тази среща, и дали изобщо ще спечелиш нещо, или може би по скоро ще загубиш! Баща ти вече и без това го няма, не мисля че родните му ще ти помогнат с нещо. Майка ти я разбирам в случая. Решението си е твое и ти ще си носиш последствията, но аз на твое място не бих си рискувала отношенията с майка ми.
Все пак това е биологичният ти баща и с тези хора имате общо родословие. Любопитството ти и потребността ти е разбираема и повечето хора в подобни ситуации търсят биологичните си родители. Това не е предателство към тези, които са те отгледали и не намалява обичта и благодарността към тях.
Баща ти е починал. Чичо ти няма никакви чувства към теб и надали много ще се получи срещата, но имаш право да получиш някой отговори - ако щеш най-елементарните - имаш ли братовчеди, други братя и сестри, какво е работил, боледувал, бил баща ти. Какво е станало с биологичните ти баба и дядо.
На такава среща не се ходи сама! Ако имаш приятел върви с него - да се чувстваш спокойна и в безопасност. Подобни срещи не се организират в ничий дом. Ако се изтупаш и кажеш "Аз съм вашата племеница" няма да има положителна реакция, а ще те разкарат.
Не разказвай много за своето семесйтво и близки. Кратко и по същество откланяй темата ако въобще те питат.
Не бъди наивна - след като са оставили 26 годиини между вас без да имат желание да те познават, то те не са приритали да се видите. Просто ти имаш нужда да знаеш и тази своя страна от живота ти. Егоистично вземи каквото имаш нужда, но бъди и внимателна да не долетят и да окъкат всичко!
Баща ти е починал. Чичо ти няма никакви чувства към теб и надали много ще се получи срещата, но имаш право да получиш някой отговори - ако щеш най-елементарните - имаш ли братовчеди, други братя и сестри, какво е работил, боледувал, бил баща ти. Какво е станало с биологичните ти баба и дядо.
На такава среща не се ходи сама! Ако имаш приятел върви с него - да се чувстваш спокойна и в безопасност. Подобни срещи не се организират в ничий дом. Ако се изтупаш и кажеш "Аз съм вашата племеница" няма да има положителна реакция, а ще те разкарат.
Не разказвай много за своето семесйтво и близки. Кратко и по същество откланяй темата ако въобще те питат.
Не бъди наивна - след като са оставили 26 годиини между вас без да имат желание да те познават, то те не са приритали да се видите. Просто ти имаш нужда да знаеш и тази своя страна от живота ти. Егоистично вземи каквото имаш нужда, но бъди и внимателна да не долетят и да окъкат всичко!
Не бих търсила хора, които изобщо не са се поинтересували от мен 26 години. Намирам го за мазохистично, а аз не обичам да страдам. Какви са тези въпроси, на които мислиш, че едни непознати ще могат да отговорят или ако могат, ще ти отговорят честно?
Семейството ти вероятно ще разбере и това със сигирност ще ги огорчи, дори и да не ти го покажат. Изобщо, търсиш си белята според мен.
Семейството ти вероятно ще разбере и това със сигирност ще ги огорчи, дори и да не ти го покажат. Изобщо, търсиш си белята според мен.
В човешката психика е заложена необходимостта да знаеш корените си. Какъвто и да е бил биологичния баща, тя носи неговите гени и ще ги предаде на децата си.Това не може да се промени, кръвта вода не става.
Майката трябва да разбере и страната на дъщерята, а именно, че се измъчва с въпроси и иска да си изясни нещата, все пак има доживотна връзка с роднините. И да се разочарова, но по-важното е, че ще затвори тая страница и няма да си прави илюзии. По-добре е да знае и най-неприятната истина, отколкото да живее в незнание.
Майката трябва да разбере и страната на дъщерята, а именно, че се измъчва с въпроси и иска да си изясни нещата, все пак има доживотна връзка с роднините. И да се разочарова, но по-важното е, че ще затвори тая страница и няма да си прави илюзии. По-добре е да знае и най-неприятната истина, отколкото да живее в незнание.