„Майките“ - сериал на NOVA, тръгва в ефир от 20-ти март.

Включих и аз на Гала да гледам гостуването им.

Този, който играе Александър от снощния епизод още е ученик, в Сандански. Момичето, дето е влюбено в него в епизода учи "Джаз пеене" в музикалното у-ще.
 А момчето с дългата коса от първия епизод учи в 127. училище в София (участвал е в "Без крила" и "С река на сърцето").   Сред момичетата има участвали в "Тревожност" и "Лъжите в нас".

Много добър епизод беше. И продължава да ми е странно как учителката държи да й говорят на "ти". Това е несериозно. Нека се скъсява дистанцията, но не чак толкова. Тя нито им е връстник, нито им е на нивото.  Няма как да вдъхва респект, ако просто се принизява на нивото да си е приятелче с тях. Даже е учудващо, че пазят тишина, докато тя преподава.

Майката казва "Александре, иди си в стаята" и после КРЕЩИ: "той е осиновен", "ти и копелето ти"...  Не е от най-умните.  Иначе напълно я разбирам когато се изнервя като другите гледат мач. Няма по-досадно нещо някой да се пали, да коментира и да вика по някакви ритнитопковци, в същото време тотално да те игнорира. Висша форма на егоизъм.  Направо ти се иска да спре токът

"С река на сърцето".......чудех се къде съм го гледала този младеж, така и забравих да го гугълна.
Благодаря.

Не гледах серията снощи, понеже прибирах детето по това време, но довечера ще си я върна.
Как ще я оцените, сравнена с предишните две?

Кое момиче е влюбено в него?
Той харесваше едното момиче от класа, но то не отвръщаше на чувствата му.

Александър знае, че е осиновен. Като бебе е дошъл в семейството, нали майката казва “доведе това бебе вкъщи, без съм го искала” (неточен цитат, не помня точните думи)

Дали момчето не биологичен син на бащата, щом казва - копелето ТИ? Като извънбрачно, което ѝ се е наложило да преглътне, гледа и да зареже мечтите си?
Винаги съм вярвала, че в основата да изневеряващите жени е това, че не се чувстват обичани, желани и важни. Не може да ти говори нещо и ти едносрично да отговориш без да си отлепиш погледа от екрана, да станеш от масата докато тя още се храни и да се метнеш на дивана. Младежът беше същият - иди се изкъпи, ще вечеряме - нищо. Дай си дрехите да ги изпера - нищо! А не е да не дадоха жената да се опитва - запазена почивка ( ама мачовете по важни), да му купи нови дрехи, да го накара да обядват заедно... В този епизод я оправдавам. Просто ѝ гръмна бушона. Груба беше, гадно беше, но явно с години е вряло. Мъжът с когото се срещна в мола беше само катализатор.

Не е биологичен син, осиновен е от двамата. Тя не е била готова на такава стъпка.

Да, това обяснява всичко.
Осиновяването, също като майчинството, не е за всеки/всяка.
Но всъщност коя съм аз, че да определям за кого е и за кого не е.
При всички положения най-потърпевши са децата, колкото и да не им се вярва на разни Бенита, Маринчета и прочие.

Както обещах. Монолозите на децата в началото и в края на епизода.


Никола (епизод 1):

„Сънувам Явора със бяла риза, разпусната коса, боса…Навежда се към мен, косите и ме докосват, целува ме…Явора беше…беше толкова красива. Тя ни казваше важни неща и знаеше, че ще ги запомним завинаги. Че трябва да прощаваме…че най-много трябва да прощаваме на родителите си….и на себе си!“

„Бях на един хълм. Появи се същество, което не мога да опиша. Беше от друга планета. Нямаше уста, но не знам как говореше. То ми каза….“Дошъл съм да взема Явора!“. Попитах го..“Къде да я вземеш?“….“Там. При нас!“…Отвърна съществото и посочи небето. „Не можеш да вземеш Явора!“. Скърших се на две, задъхвах се. То се наведе над мен и ме попита учудено: „Защо плачеш?“….“Защото ми е мъчно за Явора.““

Дана (епизод 2):

„Явора не беше обикновен човек. Аз не познавам друг като нея. Когато Явора за първи път влезе в класната стая, каза „Здравейте. Аз съм новата ви класна. Казвам се Явора.. И, да. Може да ми говорите на „ти“. Предлагам Ви да бъдем приятели, но само при тези условия. Съгласни ли сте?“…Когато тя дойде…аз…ние…Всичко се промени.“

„Сънувам Явора така….ние всички вървим към едно възвишение. Тръгнали сме на поклонение. Тя живее в една къща, която е на върха. Облечени сме в дълги бели ризи и римски сандали. Обаче пътят се оказва твърде дълъг и ние вече вървим дни наред. Дрехите и сандалите започват да се прокъсват. Тогава вече започваме да ходим боси. Краката ни се израняват от бодилите…И е страшно горещо. И няма вода…И няма храна…И вече знаем, че никога няма да достигнем до Явора! Няма да я видим! Няма да и се поклоним…Защото сме недостойни!“

Александър (епизод 3):

„Аз съм джудже – кривокрак, кривоглед…Имам 4 пръста, вместо 5. Със майка ми вървим по улиците и знам, че..усещам, че тя се срамува от мен…и тогава…, и тогава виждам Явора! Откъсвам се от майка ми и се затичвам към нея! Аз се хвърлям на врата й и започвам да я целувам, а тя ме върти като на въртележка.“

„Със майка ми вървим надолу по улицата…аз зная колко съм грозен…Точно заради това хората се обръщат и се заглеждат след мен. Тя, тя бърза да се приберем за да може да се оттърве от мен…Тогава виждам Явора. Откъсвам се от майка ми и се затичвам към нея. Тя е приклекнала на улицата и е разтворила ръцете си към мен. Аз се хвърлям върху нея и започвам да я целувам, а тя започва да ме върти като въртележка. Явора казваше, че любовта е навсякъде. Във всеки човек.“

Благодаря за монолозите🙏
На мен обаче нещо не ми достига, за да се възторгна от сериала.
В 1ви епизод подивях от истериите на Рая🙄
Във втори, Бахаров изнесе целия епизод, но майката за мен игра неубедително и също ме подразни.
В снощния епизод пък, тоталната истерия на Марина, ме втрещи. Страшно груба. Жестока дори. Подобен разговор абсолютно НЕ СЕ провежда, когато детето е наблизо. Имаш проблем с баща му, крещи му на него. Детето с какво е заслужило да слуша истерии и тежки думи и за себе си?
И трите майки ме накараха да се чувствам особено некомфортно с държанието си.
Явора пък съвсем никаква я няма в картинката. Бледнее и минава през екрана като безплътен…призрак. Никакво присъствие. Тя е олицетворение на вялост.
Книгата няма да чета.
Очаквам да видя по-нататък.

Александър е син на обсебеният от футбола,Марина не е можела да има деца и затова се е съгласила на извънбрачно дете.В книгата го пише.Официално той не знае,но цял живот е усещал нейната неискреност и че не го иска.Затова и се възприема като урод.
Явора помага на всеки един от тях във важен момент и затова са толкова близки и свързани с нея.Липсват си някой неща от книгите,усеща се че не всичко се разбира дори и да гледаш внимателно.
На мен ми хареса епизода,чакам следващия за Деян.
Монолозите за Явора са по време на разпитите след убийството от психолозите и следователя.

Официално не знае, че тя не му е биологична майка, така ли?
Защо тогава ѝ говори на “Марина“?

Знае разбира се,че не му е майка.В книгата описанието е че бащата го води и той става да го храни и да се грижи за него нощем,тя спи и събуждайки се чак се сеща че има дете,един вид го е забравила.Не мога да цитирам точните думи,но по късно в главата за Александър става ясно,че тя не може да има деца и тук го каза " Господ не искаше да стана майка " или нещо подобно.Появата му спира пътуванията им и живота до сега,според мен тя просто си го намразва колкото и да обича бащата защото детето е постоянно пред нея и и напомня какво тя не може да има,че друга жена го е дала на любимия и мъж.И накрая избухва,скандала добре го пресъздаде.Иначе си личеше че обича мъжа си в началото въпреки футбола и обсесията го търпеше и търсеше близост.Докато не се появи Симеон и тя явно се пречупи и и писна знам ли.В книгата няма друг мъж,тя просто откача една вечер и ги наговаря тези неща и си тръгва.
Предполагам Александър като всеки тийн не иска да и говори на майка,иначе в книгите плаче и си и вика мамо дори и като си тръгва.

Много ти благодаря, че обясняваш и разказваш книгата след всеки епизод.
Така казано, вече, напълно разбирам поведението на всички.
И най-вече - причината тази жена да е такава с това дете.
Защото ако изхождам от епизода снощи и така представените в него моменти - че причината е другия мъж, някак бях склонна да оправдая майката, дори и отчасти. Не заради мъжа, а заради поведението и на бащата, и на детето към нея, с нея, спрямо нея. Макар че той беше представен като “катализатор“, все пак. Другия мъж.

И аз благодаря. Помня, че в книгата бяха много екстремни ситуациите. Във филма може би нарочно искат да покажат, че дори и при едни отношения и родители, не много извън нормата, пак може да се травмира едно дете.

Подозирам, че онова момиче от класа на Сашо, по което той си падна, ще има проблеми с майка-доминанта. Това пазене на линия не беше споменато случайно.

Този епизод ме остави без думи, много силно въздействащ и не заради самата драма, а заради самите актьори.
Актьорската игра беше безупречна, този път нямаше слабо звено, за това и се получи толкова силно емоционален.
В началото се притеснявах за Сашко, толкова неуверен, сам сред приятели, в един момент момент си помислих, че стигне до ръба и ще вземе някакво крайно решение.
След това ми стана жал, след като избра неподходящо момиче за своите чувства.
В следващия момент, след като разбра за връзката с Марина реагира толкова зряло и по мъжки реши да премълчи и да защити баща си.
Накрая, след взривяващия изблик на Марина не се натъжи за обидитите , за отношението, за липсата на майчина обич, а застана зад баща си опитвайки се да предпази единствения човек, който истински го е грижа за него.
След края на епизода се чувствах емоционално изтощена и имах желанието само да мълча.