Публикувана: 21 март 2007, 11:23 ч.
Последно мнение: 10 юли 2007, 06:23 ч.

"Различните" деца

17 485
154
1

1
...
5
6
7
...
11
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява интеграцията в училищата?
Как да се предпазим от нетолерантното поведение на други родители?
Как да се справим с агресивното поведение на децата в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява интеграцията в училищата?
  
  Интеграцията в училищата е процес, който позволява на ученици със специални образователни потребности, като например деца с леко изоставане в развитието или хиперактивност, да учат заедно с техните връстници в редовните училища. Целта е да се осигури равен достъп до образование за всички деца чрез подкрепа на тяхната социална и академична интеграция.
- Как да се предпазим от нетолерантното поведение на други родители?
  
  За да се предпазите от нетолерантното поведение на други родители, можете да говорите с учителя и училищния психолог за ситуацията. Организирането на среща с родителите, където проблемът може да бъде обсъден и родителите да бъдат помолени да обяснят поведението си на децата си, може да бъде полезно. Важно е също така да подчертаете важността на взаимното уважение и подкрепа за интегрираните деца.
- Как да се справим с агресивното поведение на децата в училище?
  
  Справянето с агресивното поведение на децата в училище изисква търпение и разбиране. Важно е да общувате с учители, класната ръководителка и училищния психолог, за да намерите подходящо решение. Подкрепата и съдействието на училищния персонал са от съществено значение за справяне със ситуацията.
- Какво представлява интегрирането на деца със специални образователни потребности?
- Как да се справим с нетолерантното поведение на други родители в училище?

# 75 24 март 2007, 16:25 ч.

Момичета, като чета всичко имам чувството, че през цялото време се самосъжалявате. Защо внушавате на децата си, че са различни? Защо всеки ден им втълпявате да се чувстват различни? Ние сме тези, които трябва да им дадем самочувствие? Ако това им го внушаваме в домовете си, как искате да ги приемат навън? когато самите ние ги приемем, ще започнат и те да се приемат. А след това ще се борим с нагласите на хората, за да приемат различието. Понякога се чудя как ли изглеждаме всички ние "нормалните" в очите на "различните"? Няма ли да се окаже, че ние имаме проблеми и на нас нещо ни липсва? Преди доста време една "политичка" ми каза, че съм една "ненормална" майка тръгнала да оправя "ненормалното" си дете. Но знаете ли предпочитам да съм такава майка, отколкото "нормална" политичка, която няма сърце.

# 76 24 март 2007, 17:26 ч.

Мнения: 4 414

Цитат на: ydomusch в сб, 24 мар 2007, 01:04

Според мен сме длъжни да ПРЕДЛОЖИМ помощ. А той учтиво да я откаже, ако поиска. Никой не бива да се срамува от факта, че има нужда от помощ.

баща ми е в количка и много често му се предлага помощ. това го дразни. не бих казала, че го обижда, но наистина го дразни. той не се срамува да поиска помощ, защото знае какво може и какво не. доста добре се справя сам. предполагам, че си зависи от човека...
...виж, ръкоплясканията може би биха го ядосали...просто защото смята, че не заслужава повече внимание от който и да е друг.

четейки тази тема си мислех за разни неща...например, че майките на децата с проблеми по принцип са по-чувствителни към отношението на околните. често се случва някоя нормална реплика да ни се стори зленасочена към детето, защото то е с проблем. от друга страна, наистина има хора, които гледат с предубеждение на всичко, което прави едно дете с проблем и му поставят много по-високи изисквания. замислих се, че това са въпроси, които стоят пред всяка интеграция, не само пред тази на хората с увреждания. ами ако си чужденец и трябва да се интегрираш също те гледат с недоверие и трябва да се доказваш пъти повече от местните. явно това са неизбежните проблеми на всяка интеграция...общовалидно решение на въпросите няма. има конкретни действия, в конкретни случаи с конкретни участници. и никога не е лесно...и за двете страни.

# 77 24 март 2007, 17:26 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Цитат на: Radka Dimitrova в сб, 24 мар 2007, 16:25

Поздравления Радка ! bouquet

Колкото по-бързо ние родителите на различните деца го осъзнаем и променим отношението към детето си толкова по-добре за него. Когато се опитваме да опазим детето от околните и настояваме да се съобразяват с него толкова повече вредим на него и на нас. Всички трябва да сме толерантни но само толкова.

Това пръстче сочещо надолу честно казано изобщо не ми харесва.

# 78 24 март 2007, 18:02 ч.

Мнения: 4 587

По темата не пишат хора, които като деца са били "различни". Щеше да е интересно.

# 79 24 март 2007, 18:18 ч.

Мнения: 1 710

Аз пък си мисля, че децата ни наистина са различни. Да, различни са, защото моя Гого например много по-бавно научи, коя е буквата на мама, бърка я, не е сигурен, докато Ния я научи веднага. Как да кажа, че не е различен като е такъв. Въпросът е как аз се отнасям към това различие. Агнешка е права - много пъти съм по-чуствителна от необходимото, много пъти реагирам като наранена, при положение, че не са искали да ме наранят. Истината е, че покрай различните си деца и ние по един или друг начин ставаме различни родители. Да, защото не съм се радвала на "мама", казано от Ния, така както съм се радвала, когато Гого каза "мама". Няма начин да не сме различни. Само се надявам с моето различие да съм в помощ на хората около мен, а не бреме.

# 80 24 март 2007, 18:37 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 646

Цитат на: ydomusch в сб, 24 мар 2007, 01:04

Съгласна съм с това, но в онзи случай групичката би трябвало вече да е опитвала?!
Баща ми е с липсваща китка на едната ръка и наистина би се обидил, ако някой реши да му завърже обувките например.

# 81 24 март 2007, 18:43 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: agneshka в сб, 24 мар 2007, 17:26

Да, от човека, от увреждането, от много неща. Мен пък много ме дразни, че никой не се сеща, че аз някои неща не ги мога.

# 82 24 март 2007, 18:44 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: Wolf в сб, 24 мар 2007, 18:02

По темата не пишат хора, които като деца са били "различни". Щеше да е интересно.

Ами след 10 години броим ли за различни? Аз определено бях различен тийнейджър...

# 83 24 март 2007, 18:51 ч.

Мнения: 3 504

Цитат на: Wolf в сб, 24 мар 2007, 18:02

По темата не пишат хора, които като деца са били "различни". Щеше да е интересно.

Много такива родители не търсят контакт с други родители на "различни" деца, всякаш и те се затварят в себе си. Може би им е неприятно и неудобно сред другите - "нормалните" деца и техните семейства, знам ли? Поне аз така си мисля, защото съм се опитвала да търся контакти с тях, но уви... А има и случаи, в които познавам родителите, слушам за детето, но самото дете никога не съм го виждала, не го водят на срещите с нас и си мисля, че може би и умишлено го правят, за да не показват детето.

Ето, снощи за пореден път изпитах на гърба си колко е различна Гергана от другите деца. В "Кауфланд" тя се държеше толкова нетипично и странно за останалите, имах чувството, че всички в мене гледат. Не искаше да се води за ръка, а да тича из широката площ и щандовете , дърпа се, ляга по земята, плаче на моменти с пищене, изхвърли един пакет леща от щанда и той се разсипа на пода.. Embarassed

. Това за мен сега е различно дете, не разбира или не може да проумее, как трябва да се държи в магазин, кое може и кое не, макар и да се опитвам да й обеснявам. Може би я мислят за много лигаво дете.. Embarassed

Трудно е наистина, изнервяме се и ние на моменти, но си я обичаме Naughty

# 84 24 март 2007, 19:09 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 646

Цитат на: ydomusch в сб, 24 мар 2007, 18:43

Мен пък много ме дразни, че никой не се сеща, че аз някои неща не ги мога.

Ами предполагам това си е съвсем в реда на нещата да те дразни Rolling Eyes

Аз също проявявам несъобразителност, например, не можа да ми дойде на ум, че баща ми не може да обуе чорапа на дъщеря ми, защото може би би се справил, ако тя не се отпуска толкова. Също и изхождайки може би подсъзнателно от това, че си обува собствените чорапи Embarassed

# 85 24 март 2007, 19:16 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: ljuboznatelna в сб, 24 мар 2007, 19:09

Цитат на: ydomusch в сб, 24 мар 2007, 18:43

Мен пък много ме дразни, че никой не се сеща, че аз някои неща не ги мога.

Ами предполагам това си е съвсем в реда на нещата да те дразни Rolling Eyes

Да, ето за такива неща говоря. Иска се съобразителност и от двете страни. Според мен аз съм длъжна да цепя басма на чуващите, че понякога ме забравят, но пък и те трябва да се стараят да са съобразителни. И въобще - общуването му е майката. Обичам да ме питат кво да правят, а ако не ме попитат, си казвам направо 'Това прави, онова - не'.

# 86 24 март 2007, 19:35 ч.

Мнения: 4 587

Цитат на: Rosoneri в сб, 24 мар 2007, 18:51

В "Кауфланд" тя се държеше толкова нетипично и странно за останалите, имах чувството, че всички в мене гледат. Не искаше да се води за ръка, а да тича из широката площ и щандовете , дърпа се, ляга по земята, плаче на моменти с пищене, изхвърли един пакет леща от щанда и той се разсипа на пода.. Embarassed

Трудно е наистина, изнервяме се и ние на моменти, но си я обичаме Naughty

А прочете ли как се чувства, какво вижда и чува един аутист на такова място.
В Есето на Темпъл Грандин пише. Точно за голям магазин ставаше въпрос.

# 87 24 март 2007, 20:18 ч.

Мнения: 3 504

Цитат на: Wolf в сб, 24 мар 2007, 19:35

....А прочете ли как се чувства, какво вижда и чува един аутист на такова място.
В Есето на Темпъл Грандин пише. Точно за голям магазин ставаше въпрос.

Не съм сигурна newsm78

дали съм го чела, много инфо минава напоследък през мен.
Може ли ми го припомниш? Praynig

Интересно ми е... Thinking

Впуснах се в търсачката...

Последна редакция: сб, 24 мар 2007, 20:50 от Rosoneri

# 88 24 март 2007, 20:37 ч.

Мнения: 3 591

Не е тоза за което Вълчо пише, но и това е интересно как детето би искало да бъде интегрирано/има и описанието за магазина Wink

/:

ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО ВСЯКО ДЕТЕ С АУТИЗЪМ БИ ИСКАЛО ДА ЗНАЕТЕ - начало

Продължението

# 89 24 март 2007, 20:49 ч.

Мнения: 4 587

Да, аз съм в грешка. Това, което на мен е трудно да помня, за сина ми Кирил е фасулска работа.
Вчера при дума от мен "мотика" направи асоциация с "мочика". Гугълката каза индианска култура в Южна Америка. Това имах предвид, от Деси е:

Цитат

Може да ви изглеждам самовглъбен или войнствен, но всъщност аз просто се опитвам да се защитя. Ето защо например една „обикновена” разходка до бакалницата може да бъде ад за мен: моят слух може да бъде изключително остър. Много хора говорят вкупом. Високоговорителите бумтят със специалитета на деня. От стереоуредбата вие музика. Касите бибиткат и кашлят, кафемелачката пъхти. Месомелачката пищи, плачат бебета, количките скърцат, флуоресцентните лампи бръмчат. Мозъкът ми не може да филтрира всичко това и аз се претоварвам! Обонянието ми може да бъде изключително чувствително. Рибата на тезгяха за месо не е съвсем прясна, мъжът, който стои до нас, не си е взел душ днес, доставчикът раздава парченца наденица, бебето пред нас на опашката се е наакало в памперса си, в крило 3 почистват разлятата туршия с амоняк. Не мога да се оправя. Страшно ми се гади. Тъй като се ориентирам визуално (виж по-долу), най-вероятно това е първото сетиво, което ще се претовари. Флуоресцентната светлина е не само прекалено ярка, тя жужи и бръмчи. Помещението изглежда така, като че ли пулсира, а от това ме заболяват очите. Пулсиращата светлина отскача от всичко и разкривява това, което виждам – пространството изглежда така, все едно непрекъснато се променя. Прозорците блестят, има прекалено много предмети, за да мога да се съсредоточа (може да компенсирам с „тунелно зрение”), на тавана се въртят вентилатори, има толкова много тела в постоянно движение. Всичко това влияе върху вестибуларния ми апарат и вече даже не мога да разбера къде се намира тялото ми в пространството.

Препоръчани теми

Хиперактивно дете на 20 месеца

Хидроцефалия

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Трудно проговаряне - тема 27

Причина:

Причина: