Термин Март 2025 г. - Тема 5

Много е странно - преди да родя имах абсолютно "ларж" нагласа за секциото и за кърменето. Никога не съм осъждала или смятала за странно например решенията по отношение на това при други жени, даже съвсем абсолютно съм била За това жените да си взимат решенията според усещанията си. Обаче, откакто родих, имам зверски съмнения за това дали беше правилно да избера секциото, макар че моят лекар много ме окуражаваше за естествено раждане. Изпитвам майчина вина за това, че все едно не съм й дала най-добрия възможен старт в живота. Рационалното ми аз много добре осъзнава, че не трябва, обаче емоциите ми друго ми говорят🥹

По същия начин и кърменето - реве ми се, като си видя помпата и още повече след като изцедя количеството след това. Говорих вече с Деси Пеева и ходихме и на място при Ася Демирева. Взех си всякакви чайчета, хранителни добавки. Бях много надъхана след срещите с тях, докато не започнаха запушванията и като цяло като виждам колко малък прогрес имам, а вече милата ми е на 29дни и осъзнавам, че времето, което имам да си увелича кърмата почти изтече. А още по-сломяващо ми е това, че като бях при Ася и при мамолог след запушванията и двамата казаха, че имам супер жлезиста тъкан и би трябвало да имам кърма за целия китайски народ, ама тц.

По обяд и следобедните часове почти нямам кърма, а вечер поне изцеждам по около 50-60мл, а сутрин рано след поредния power pumping час максимума ми беше 85мл. Това от двете гърди. Днес съм със поредното запушено каналче в дясната гърда. А бебето, като я слагам на гърда следобеда и засуква за 2-3 минути и почва неистов рев, докато не дам шише. Осъзнавам, че най-вероятно се дължи на това, че потока на кърма е супер слаб. Днес например към 13ч без да съм я кърмила кой знае колко, изцедих 15мл от двете гърди.
Да не говоря пък от цялата тази сага и емоции и недоспиване заради изцеждане главно как станах супер киселяк и мъжът ми го отнася.
И така, да се оплача и да си помрънкам.

Напълно те разбирам. И аз бях секцио, бяха ме наплашили, че ще е "главесто" бебе, обиколката отговаряше на + 4 г.с., отделно имаше омотана пъпна връв, и аз много се притеснявах, че на термин мога и да не мога да родя естествено безопасно за бебето. АГ не ме и насърчи, каза, че секциото било най-безапасно и за двете страни. И най-тъпото е, че естественото раждане започва 2 дни преди датата за секцио и пак никой в болницата не ме насърчи, само една лекарка видях, че се чуди въобще защо е секцио. После разбрах, че системите, с които ни наливат много утежняват оттока при слизането на млякото. Аз се събудих с гърди като камък. А бях и с избор на акушерка, която освен да ме изцеди 3 три часа болезнено на ръка, май друго не направи. Ревала съм с глас. После всички ме питаха "стискаха ли ви гърдите в болницата" и като кажа, да, чак ми става тъпо, че доброволно съм се съгласила, че и платила.

После започнаха тъпотиите с кантара, пък колко изяжда, пък с колко да дохраним, пък цеденото, опитвах се да кърмя бебето и после обслужвах помпата. Сън -йок, по час - два на ден. Аз имах и проблеми със засукването, твърде болезнено и ми се ревеше всеки път.

После дойде запушването, което мисля, че си причиних от тая "компресия", дето казват, че се прави. Щото моите консултации бяха по вайбър, което също отчитам като грешка.

За мамолозите, мастита и двата абсцеса, знаеш. Този понеделник все пак ме срязаха с пълна упойка за втория абсцес.

И като се.връщам назад си мисля, колко ли по-добре щеше да е, ако бях опитала естествено раждане - най-вече за кърменето, толкова болка щях да си спестя.

Утре съм на контролен преглед при АГ-то, хич не ми се ходи, щото и него обвинявам, антибиотика, който ми изписа при мастита хич не е бил.уместен. Можеше поне абсцесите да си спестя и петте дни с 40 градуса.

Скъсах се да рева, когато трябваше да изпия лекарството за.спиране. Бях направила всичко по силите си. И сега ми е толкова болно като го гушкам и той се обърне, за да суче уж.

И съм мн разочарована от лекари, акушерки, консултанти и всичко. Кърменето не трябва да е ядрена физика, и ние не сме чак толкоз тъпи, просто някъде се губи нишката.

Аз и на процедури ходих, дълбоката осцилация супер помагала за запушвания, при мен беше малко късно за нея, но се пробвах.

И така, и моето стана дълго, ама ... моето бебе няма да е кърмено :/, после ще си говорим за следродилна депресия и т.н. Аз не знам как не се побърках миналата седмица като ходех три пъти на ден за венозни антибиотици. Сега ходя през ден на превръзка. Добре че са бабите.
 

Чувствам се лоша майка, защото вече сме на месец, а кърма йок. Изцяло са на АМ а мислех, че ще си ги кърмя (при тази промяна на гърдите, която стана по време на бременността). Пия чайове, в началото се наливах и с боза, гледам да цедя когато намеря време, опитвам да слагам и на гърда (но когато са гладни това е мисия невъзможна). Явно стреса и липсата на сън се отразяват много зле на кърмата. В началото успявах да изцедя около 50мл от двете гърди, а последните дни едва покривам дъното на шишето.