Публикувана: 10 март 2025, 16:59 ч.
Последно мнение: 27 март 2025, 06:19 ч.

Как да разкрия истината на детето ми?

8 339
168
1

1
...
5
6
7
...
12
Всички

# 75 13 март 2025, 12:26 ч.

Мнения: 3 974

Това да чакат да стане на 20, за да му кажат е меко казано абсурдно. Моментът е сега, после ще има емоционални травми и разрив в доверието.
И аз винаги някъде вътре в себе си съм знаела, че съм осиновена, въпреки че имаме прилика с майка ми в по-младите й години. Проблемът беше, че много пъти докато растях съм я питала и тя все отричаше или сменяше темата. Логично в момента вече се съмнявам във всяка нейна дума, а на нея нервите й са тотално разбити, вероятното от цялото това пазене на тайни.

# 76 13 март 2025, 14:22 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 24 277

Естествено, че е нелепо. Всички тези съветници да се каже на детето, когато е вече възрастен, или изобщо да не му се казва никога, трябва да се замислят как ще се чувстват, ако сега разберат, че баща им не им е истински баща (или и двамата родители не са биологични). Добре да го обмислят, в детайли - как всяка част от семейната история, която са познавали, не е истина, как са ги лъгали цял живот, как всичко, в което са вярвали, не е било съвсем така. Не вярвам на човек, който ще каже "чудо голямо, няма разлика за мен".

# 77 13 март 2025, 17:33 ч.

Мнения: 1 743

Както казва dreaming of summer, травмите оставят отпечатък и върху този, който е решил да крие подобни тайни.
Бавно, но сигурно това те разрушава от вътре - постоянния страх, постоянното криене и в крайна сметка неудовлетвореност от това, че живееш с лъжа и то с най - близкото си същество. Истината ни носи пълнота в отношенията, макар и неприятна тя става по - лека когато я споделим.

Последна редакция: чт, 13 мар 2025, 17:40 от rozi4ka222

# 78 14 март 2025, 07:26 ч.

Мнения: 1 537

Това звучи много философски, все едно че психоложката ми говори, ама не забравяйте, че се касае за дете на 6г. Травмите, които една такава "истина" може да нанесе, според мен минават над принципа, че да се живее с истината е най-леко (което аз подкрепям и споделям по принцип).

# 79 14 март 2025, 07:37 ч.

София
Мнения: 19 258

Нищо философско няма, щом чужди хора знаят и подпитват, а травмите ще са в пъти по-тежки, когато детето го чуе точно от чуждите хора и загуби завинаги доверие в родителите си.

# 80 14 март 2025, 09:31 ч.

София
Мнения: 15 951

Цитат на: Yst_89 в пт, 14 мар 2025, 07:26

Никакви травми няма да има. Детето си има баща и тази информация за биологичния изобщо няма да стигне до него емоционално. И осиновените деца не страдат по същата причина – имат си родители, които са ги избрали и ги обичат много. Може да се страда ако нещо започне да липсва, но в случая няма такова нещо.

# 81 14 март 2025, 09:38 ч.

София
Мнения: 19 258

Както писах, най-малкото ми дете е от донорска яйцеклетка и знае това от раждането си. И изобщо не се впечатлява. Има си татко, батко, каки, майка, която го е износила и родила, защото много го е искала и не е можело да го имаме до нас по друг начин. Никакви драми и страдания.
По-големите ни деца са резултат от репродуктивната медицина. Вече са възрастни хора някои от тях. Не само не им пука, а се насочи една от тях да работи в тази област (специализира генетична микробиология и работи в лабораторията на ин витро клиника в Италия). Да, не са осиновени, но са чували за себе си други определения по повод произхода си от чужди хора (да не цитирам, че някои са грозни и всеки ги е чувал или чел), но винаги са живели с яснотата за появата си и с доверие в семейството си.

# 82 14 март 2025, 10:29 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 24 277

Цитат на: Бoяна в пт, 14 мар 2025, 09:31

Никакви травми няма да има. Детето си има баща и тази информация за биологичния изобщо няма да стигне до него емоционално. И осиновените деца не страдат по същата причина – имат си родители, които са ги избрали и ги обичат много.

Моля, какво?!
Болшинството осиновени деца страдат поне в някакъв момент от живота си с куп въпроси, като защо са ме оставили, какъв щеше да е животът ми иначе, какви хора са били, и още, и още. Някои никога не го преодоляват напълно, въпреки цялата любов, която им дават осиновителите. Как някой си представя, че се преодолява такава първична травма от изоставяне, все едно лепваш левкопласт, ето ти нови родители, готово, е изумително.
Ако се расте с открито и честно отношение, много по-лесно може да се приеме/преработи, отколкото ако се лъже и крие.

# 83 14 март 2025, 10:34 ч.

София
Мнения: 19 258

Страданието "защо са ме изоставили" го има, но то е заместено с "приели са ме, обичат ме и са честни с мен", затова не е толкова голямо, каквото би било "защо са ме лъгали, нима ги е срам, че не съм техен, нима съм заместител или параван, нима ми нямат доверие или са ме взели с измама, може би ме крият от истинските ми родители и т.н.".

# 84 14 март 2025, 10:37 ч.

София
Мнения: 15 951

Цитат на: Бу в пт, 14 мар 2025, 10:29

Цитат на: Бoяна в пт, 14 мар 2025, 09:31

Не ми крещи, а чети. Осиновено, което на 4-5-6 научи, че е осиновено не страда в този момент, в който го научи. В пубертета всеки страда някой, защото е осиновен, друг, защото обичат второто дете в семейството повече, трети, че няма братя и сестри. Говорим за съобщаването на новината. При осиновените деца травмата е от момента на изоставянето, не от съобщаването на новината. Но както и да е...

# 85 14 март 2025, 11:33 ч.

Мнения: 3 181

Моята снаха разбра на 35г ,че е осиновена и се пропи. Никога не прости на осиноветителите й,че не са й казали по-рано. Намери БР и остана много разочарована. Това е голяма травма и шок за някои хора. А когато е малко детето,има време да приеме нещата,да зададе всички въпроси,да израсне с истината,каквато и да е тя и да я приеме. Просто,който не го изживял,няма как да го разбере на 100%.

# 86 14 март 2025, 11:38 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 24 277

Крещи се с главни букви.
Да се твърди, че осиновени деца не страдат е доста смело твърдение, и не е вярно. По-леко ще го преодолеят, ако им се каже възможно най-рано, по подходящ начин и т.н., което е и смисълът на цялата тема, впрочем.
Да се каже "знаят от рано и затова не страдат изобщо" е невярно. Познавам, и вероятно почти всеки има такива истории на познати, осиновени хора, които като въпреки че са много обичани и знаят произхода си, като по-големи се измъчват от въпроси за биологичното си семейство. Някои го търсят, намират и емоциите са различни. В случая на хората, които аз познавам, беше винаги разочарование. Има и такива с щастлив край.

# 87 14 март 2025, 11:43 ч.

София
Мнения: 15 951

Цитат на: Бу в пт, 14 мар 2025, 11:38

Темата е със заглавие Как да разкрия истината на детето си. Коментираме нея и реакцията на осиновените деца, когато им се съобщи на подходяща възраст. Тогава дали страдат от тази информация и според специалистите тогава не страдат от новината, защото са малки. После дали това дете, а и осиновените ще страдат не обсъждаме освен в частта, че ще страдат повече ако разберат по-късно. Та да твърдиш, че твърдя нещо, което изобщо не обсъждаме тук, е нежелание да се чете с разбиране или желание за заяждане, като и двете ще подминавам от този пост нататък. Приятен ден, Бу!

# 88 14 март 2025, 11:48 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 24 277

Всъщност всеки е свободен да коментира всичко, включително възможни продължаващи цял живот потенциални проблеми. Да, страдат повече, ако разберат по-късно. Не, не значи, че научили рано, не страдат. Чувствай се свободна да подминаваш каквото желаеш или не ти допада, разбира се, "казах, приятен ден!" и т.н.
Надявам се авторката да извлича най-важното за себе си и детето си от разнообразните мнения и да намери как най-лесно и правилно за него да му каже истината.

# 89 14 март 2025, 12:32 ч.

Мнения: 1 743

Бояна, мисля че всички разбрахме какво се опитваш да кажеш. Че при осиновените деца, травмата не е от съобщаването, а е нещо което е стартирало със самото изоставяне. Това е така..........да, безспорно.
Но тук говорим за отговорността и решимостта на едни родители да обсъдят тези житейски несгоди с детето/децата си, което от своя страна рефлектира върху техните настоящи и бъдещи отношения.
Никой осиновител не може да премахне "първичната рана", тя е подсъзнателна травма, но все пак не може това да послужи като вечен аргумент, цял живот това да е тема табу, да си мълчим, да отидем да живеем в село Х, че да не ни знаят хората и след 30г един човек, който цял живот си е задавал въпроси да научи истината по най - неприятния начин. И за съжаление хепи ендите в такива случаи не са никак много. Хората стигат до психиятриията, до суицидни мисли и действия, зависимости и като цяло рисковете за един индивид са доказано повече при един живот изживян в недомлъвки и лъжи.

Препоръчани теми

Лидл 193 - в очакване на есента

775
На пазар

КАУФЛАНД - ЛЯТО 2025 - тема 77

723
На пазар

Какъв би бил живота на жените ако мъжете нямаха сексуално привличане към тях ?

Сън на дете на 1 г. и 4 м.

Причина:

Причина: