Как да разкрия истината на детето ми?

В този случай освен всичко друго, бащата е насилник, и аз бих се притеснявала за сигурността на детето, а и за своята. Затова е много важно как ще се въведе образът му.

Биологичният,, баща,, не го признава за свое дете-това е проблема.
Защото майката може да каже ,че е той,ама човека да отрича щом не го е признал.И какво става тогава-започват едни големи проблеми..И защо?Какъв е смисъла?
Подкрепям Лъвица-това,че биологичния ,,баща,, е насилник също е голям проблем.Щом е пребил бременната жена,нищо добро не може да се очаква от него..и детето може да пребие..
Според мен разкриването на истината може да застраши сигурноста и на майката и на детето.

А как ще се възприеме това от бащата на детето,бабата и дядото,които  се грижат за него и го обичат?

Пак това четене с разбиране. Всички знаят, само детето не знае. Има ли ограничителна заповед срещу биологичния баща?

То няма нужда да се чертае образ от какъвто и да е вид. Детето на 6 си има баща и тая информация за биологичния ще му мине директно покрай ушите, защото нито може да си го представи, нито с нещо практически го засяга. В пубертета може да се заинтересува и тогава вече ще разбере какво е станало, стига да не седне някой да се тръшка и да използва епитети. Важно е детето да знае и тогава, че това не е генетично, че няма да се превърне в такъв човек.

Според мен, основната идея е тук, че детето трябва да знае истината, а не, някаква хипотетична реакция на биологичния му баща, ако въобще се стигне до там.
И аз мисля, че то трябва да знае, разбира се, подходящо поднесено след консултация с психолог.
Похвална е, а не срамна постъпката на осиновилия го баща.Защо да се крие?За да мисли детето, че е срамно ли?Че е нередно и че то е причината(появата му на този свят) за създаване на нередна ситуация?
Външни хора вече знаят.Генетичните тестове не са табу.Детето може да има някаква болест от генетичен път от биологичния му баща.Всичко ли ще се крие?До кога? Колко хора могат да бъдат замесени?А родата на биологичния му баща - изпаренА?
Това, че е насилник, какво общо има? Детето няма да живее с него?Може даже да не иска да знае кой е, в по късен етап.
Добре е обаче майката да провери и при лекари за порока на детето.Дали е от побоя или генетично?

Мое лично мнение от това, което прочетох е да кажете на детето, докато е малко, за да знае истината, така лично според мен ще си спестите доста повече негативни моменти. Възможно е детето още повече да се привърже към към него и след време като разбере да изживее истината по много по-тежък начин, особено в тийнейджърските си години. Ще му обясните как стоят нещата с истинския му баща и ще изясните всички тези въпроси. Колкото повече се крие и лъже, толкова повече негативи ще имате след време.

Продължението на тази тема,  може да се окаже копие на съседната тема, където детето е на 26 и има желание да се свърже с близките на биологичния баща, който от години е починал. Желанието да намери корените си и научи семейната история не отмира ей така. Дори в зрели години или пък нейните деца могат да почнат да ровят.
Криенето не води до нищо добро.

Как ли се чувства?Въпрос на характер,емоционална зрялост и разговори е според мен.
Колежка от университета,осиновена,класика в ситуацията -съседските деца започват да я наричат хранениче.Така стига до въпроса към родителите и какво означава и обяснението,че е осиновена.
Тя казва,че помни много точно и ясно разговорите,но някъде вътре в нея винаги е знаела,въпреки,че визуално много си прилича с братовчедките си.
Разказвала ми е,че около тинейджърството е имала желание да  намери биологичните си родители,даже майка и и баща и са и помогнали.Знае къде са,знае другите им семейства,замисляла се е да ги търси,но в последствие се е отказала.
Разказва ми,че няма никакво терзание защо са се отказали от нея,а напротив насочила е мислите си в това,че е имала прекрасно детство и че винаги е подкрепяна.
Но малко са тези истории, макар да знам още една със същото разсъждение.

По темата и аз съм на мнение колкото по-рано,толкова по-добре.

Аз също мисля, че детето трябва да научи по подходящ за възрастта му начин. Не мога да помогна със съвет как да стане това, но причините са предимно от медицински характер - кръвна група, евентуална проява на наследствени заболявания, (пази Боже) евентуално търсене на подходящи донори и ред други, които може в момента да са неактуални или дори забранени от нашето законодателство, но един ден кой знае? Един ден детето може да срещне своя полусестра и е важно да знае за евентуалната такава възможност. Желая Ви щастие!

Детето трябва да знае дори много сте закъсняли, придържайки се към стари модели и вярвания  Колкото по-късно толкова по-лоши последствия. И тук няма общо баща му, свекърите как се държали. Лъжата не носи нищо добро. Детето ти на подсъзнателно ниво знае, много повече отколкото си мислиш. Не е проблем ситуацията, а как вие и  цялото семейство я възприема, като проблем и я пречупва като такъв. В друго семейство това въобще нямаше да е тема, та камоли проблем, когато детето расте с тази мисъл, подобно на ситуацията с осиновените деца.

Моята майка е починала вкъщи не говорим за това, аз едва си я спомням, на мащехата ми казвам майко, детето ми на 4-5 просто ми изтърси един ден, че тя не ми е майка, но баща ми, ми е баща, ще кажеш чуло е, някой нещо е казал. Не, не е. Децата много нещата зная и усещат и ние много ги подценяваме. Самата аз не съм искала да крия, дори не бях се замисляла, че трябва да разкажа за това.

И последно прочети за "родовите тайни" и какви последствия имат за поколенията, защото за това, което не се говори в една фамилия се превръща в травма, "кармичен възел" и не води до нищо добро. Живеем в 21 век и постоянно се говори да не крият от децата такива неща и това не е случайно, защото има и причини за това и последствия. Едно е да израснеш с истината и мисълта за това, друго е да ти дойде, като шок истината особено от чужди хора в късна възраст.

Моя позната научи, че баща й, който я отгледал не и е биологичен баща с писмо да се яви при нотариус, защото е починал. Шок баща й е починал преди години, който тя знае, че й е баща, никой нищо не и е казал, майка й доста възрастна вече, отказваше да говори. Оказа се, че в малкото населен място в което живеем в чужбина всички знаят и никой не и е казал. Отиде при нотариуса с другите роднини да отворят завещанието, майка й и се разсърди, че поддържа отношени от тогава с полусестра й. Тя не можеше да преживее, преработи ситуацията, да живее цял живот в лъжа. Не ми беше удобно да я разпитвам повече, как не е разбрала, акта й за раждане и т.н.  но всъщност след този случай отношенията с майка й доста се промениха в негативна посока.

И аз подкрепям мненията да се каже на детето по най-бързия начин, и съобразено с възрастта му. А и самата авторка пита КАК да му каже, а не ДАЛИ да му каже.
Това, че няма нужда да му казва и че може детето цял живот да си живее в блажено неведение, е някаква утопия. Има много начини истината да си пробие път, и даже за някои от тях изобщо не са необходими клюкари. Например, в гимназията, в часовете по биология, младежът чатка достатъчно генетиката, за да съобрази, че ако кръвните им групи са АВ и 0, човекът няма как да му е баща. И тогава какво ще си помисли? Например, че майка му е изневерила, а партньорът ѝ е заблуден...
Има дадени идеи напред в постовете - да се поднесе като приказка например, и др. Може и допитване до психолог да се направи.

В акта за раждане какво е записано? Защото ще му потрябва един ден и детето трябва да знае тая важна информация. Ако то само почне да се съмнява, е късно. Ще ви обвини, че сте го лъгали толкова време.

Беше споменато за тия ДНК тестове за произход, които стават все по-полулярни. Имаше интересен случай в чуждите медии, където един актьор се оказа с баба, извънбрачно дете на английски крал. И оттам, всъщност идва нговото влечение към кралските дворове. Така че, един ден всичко излиза наяве.

Оставете детето на мира, след като живее в хармония и щастие, не виждам причина да го разваляте и да го травмирате в момент, в който е толкова крехко и ранимо. Всъщност не знам кога е подходящия момент, след детството идва тийнейджърството, което е още по-бурен и по мое мнение неподходящ период за обявяване на подобни новини. Може би като порасне, след 20-тата година, когато е достатъчно осъзнато и по-спокойно.
Ако държите да му го обявявате, трябвало е да започнете още от съвсем малко да му говорите, моя приятелка с осиновено дете, от бебе едва ли не говореше н дъщеричката си как тя му е мама, но не го е родила, взели са си я в болницата, където е била най-милото и сладко бебенце и т.н.
Каква истина? Доколкото разбирам, детето е припознато от втория мъж на жената, той си има баща, нищо, че не е биологичен.

А какъв е смисълът да лъжеш детето ти и чужди хора да му отворят очите, с което после завинаги да загуби доверие в теб!?

Хайде сега, защо не му била казвала от бебе...На 6 изобщо не е късно, съвсем навреме, за да разбере и не твърде късно, за да се психира. Детето си има действащ баща, изобщо няма да се трогне, че някакъв си там човек някога е изчезнал от живота му от самото начало.