Как да разкрия истината на детето ми?

Духът от бутилката е пуснат, въпрос на време е някой "доброжелател" да каже на детето. Присъединявам се към всички съвети за спешна консултация с психолог и съвсем скорошно въвеждане на детето в ситуацията.
В никакъв случай не допускайте детето да разбере от другаде - това ще счупи доверието в семейството, и може да има непредвидими последствия в бъдеще.

Ще си помисли, че е нещо срамно, щом толкова се крие и ще се почувства млоценен. Трябва да му се каже по някакъв начин.

По никакъв начин да не се обяснява на дете, че биологичният му баща е боклук или каквото и да е лошо. Като расте ще получи обяснение кое биологично идва от бащата и кое лично идва от възпитанието на присъстващия втори баща. Засега затормозяването с личните проблеми на майката с биологичния е излишно и вредно. То всъщност винаги е.

Привет!
Някога преди много време аз се консултирах с трима отделни психолози, избрах ги по препоръки и по рейтинг.
С много подобен, макар и не същия въпрос.
Единият беше Людмил Стефанов, който пишеше тук в тема в бг мама.
Прочетох и де що намерих по темата книги.

Те всичките бяха единодушни и с различни думи ме посъветваха едно и също, аз имах конкретен въпрос, какво, как и колко да кажа на детето си.
Отговора беше - колкото по-рано по-добре и колкото по-малко информация - по-добре. Т.е сега на 6 е супер, аз бих действала.
И също така само важната за детето информация, спрямо възрастта му (моето беше още бебе).
Детето няма нужа от информацията за боя и вашите отношения, то има нужда да знае, че е създадено с любов (вероятно по онова време си обичала биологичния му баща). Обичали сте се, създали сте бебе и сте се разделили завинаги. Такъв е бил пътя ви, така се е случло. Но то е било за добро, сега го има него на тая земя, а вие сте заедно с татко му (защото татко е титла, а не гени) и сте щастливи.
Ако имате и искате, може да му покажете снимка, хората често се измъчват от това да не знаят, как е изглеждал родител. Може би не сега, след години.
Ако с времето научаава още неща и пита, се отговаря само конкретно на въпроса и без детайли и лични обвинения.

Детето може и даже е здравословно да има фантазен образ за биологичния си баща. Това може да ви наранява, с татко му, но за него е полезно. Дава му принадлежност - не позволява да се чувства син на някакво нищожество. Защото не е никак приятно да си син на нищожество. Често децата си измислят (като в Пипи), че баща им е принц, моряк, пилот, космонавт или че е починал и затова го няма тук. Това се смята за нормално и не бива да го спирате.
Когато порасне, то ще научи цялата истина или част от нея и ще преодолее сам този измислен образ (ако изобшо го е имало). И ще продължи живота си напред, знаейки, че никога не сте го лъгали, за такива големи неща.

Последно - групите и класовете са пълни с деца на разведени, природени, доведени, с мащехи, пастроци, отглеждани от баби, осиновени - света е шарен и все по-отворен, децата са много адаптивни.
И вашето детенце расте в семейство с много любов и това, което му кажете изобщо няма да го впечатли, просто ще остане в главата му и ще го знае, никой няма да го изненада, разстрои.

Успех!

По-добре е да се каже на детето, докато още "не разбира", защото така вие ще въведете вашето разбиране за ситуацията. По-късно разбирането му вече ще е повлияно от други хора, то ще има изградено мнение за такива случаи, и може да бъде наранено от информацията. А такива неща се казват, защото ако в последствие научи, че цял живот е било лъгано от най-близките си, животът му ще се срине и ще изгуби всякакво доверие в хората.

Не знам дали ще помогне в този случай, но на моето дете (осиновено е) много помогна книжката на Десислава Божкова - Осиновя(р)ването или как осиновиха точно мен. Освен за осиновяването се разказва за различните семейства.

Аз също знам,  че такива неща са по добре да бъдат съобщавани в ранна възраст,  защото по късно шокът е голям и се понасят по тежко. А щом вече знаят други хора,  неминуемо ще стигне и до детето, дали сега,  дали след още малко време, по добре да го чуе от вас от колкото от другаде. Според мен добре е да се консултирате със специалист как точно е най добре да се подходи към детето

Ако биологичният баща бъде представен като добър човек, който просто е някъде другаде, а детето живее с този баща, съвсем естествено би било желанието му да се срещне с този биологичен баща и да го опознае. Тогава ще трябва по един или друг начин да се каже на детето, че това не е възможно, защото този човек няма право даже да го вижда, отделно, че няма и желание и никога не е имал.
Струва ми се много вредно и грозно спрямо отглеждащия баща да се въвежда някакъв "фантазен образ" на добър биологичен баща, като така се обърква детето и се подвежда да подценява това, което има и то е един истински, добър отглеждащ баща и да търси и мечтае за другия, фалшивия. И когато то узнае истината - а това ще се случи и детето рано или късно разбере с какво зло се е сблъскал още преди да се роди - тогава не бих искала да съм аз майката, която да обяснява защо си е позволила да лъже.

На децата идеята за добро и зло им се въвежда много рано, има я във всяка детска приказка и те я приемат съвсем нормално. И така в живота всяко нещо си има място: доброто е това в семейството, а злото е някъде далече и никога няма да дойде при нас.

Порока е малко вероятно да го е причинил побоят в 3-4 месец. Даже не мисля, че е възможно. Говорете с лекуващите лекари за причините, но са обикновено генетични или причинени от химически външни фактори.

Няма лошо да обясните на детето и възрастта не е късна. Може да започнете малко по малко, обяснявайки, че сперматозоидът, с който е оплодена вашата яйцеклетка за да се превърне в ембрионче, от което се е родил той е дошла от .... еди кой си мъж. Покажете му снимки на сперматозоиди, яйцеклетки, ембриони и как се делят, фетуси - на котки, клончета, телета, човешки. Първият разговор може да мине като обсъждане на създаване и бременности при бозайници. Поводът може да е бременно куче, което виждате в парка, патка с патета до реката итн. Може да отворите яйце и да обясните какво е жълтък, за какво служи белтъка, как се мъти, как патенцето излиза от черупката и майката му помага с клюна, ей такива. За неговия баща само вмятате без излишни обяснения за връзката ви.

Съветват ви да се съветвате с психолог, но мисля, че ще е добре да се посъветвате с кардиолога и как ще му се отрази рев, примерно. Зная, че някои бебета със сърдечни пороци не ги оставят да реват по никаква причина, но не съм задълбавала защо.

За побоя и изоставянето трябва да му се каже, но не веднага. На мене ми казваха всичко. Казваха ми го простичко, без драма и показване на чувства. Даваха ми данните. Детето не трябва да има копнежи за био бащата, а и трябва да разбере защо не може да ходи при него и защо е опасно да го търси сега, както и да не си фантазира, че ще е по-добър към него от вас и да не иска да ходи при него.  

Бъдете готова да покажете снимка в някакъв момент! Ако нямате, свалете от интернет! Не позволявайте на детето да научава адресите и страниците в социалните мрежи, чрез които да се свързва с бащата! Ако настоява в по-късно възраст е ОК да обясните, че поради преживяното насилие не желаете да участвате и да се обърнете към медиатор или социални грижи, които знаят как да съдействат.

Не е края на света и не е драма.

Щастие ви желая.

Подкрепям мненията да се каже по най-бързия начин на детето.
Пример 1 - мои роднини осиновяват дете и от селото успяват да избягат в София, за да запазят тайната. Това преди около 60 години. Братовчед ми точно един път е стъпил в селото да оправи някакви документи след смъртта на баща си и някаква бабичка го уведомила, че е осиновен. Тежко го е приел, много тежко, отключено сериозно автоимунно заболяване.
Пример 2 - моя съученичка в гимназията ме моли да остане няколко дни в квартирата ми под благовиден предлог. Вечерта тя вече не издържа психически и изпада в нервна криза, съобщава ми, че преди няколко дни е научила същата новина и е избягала от къщи, спяла при приятели, преди да дойде при мен. Тъкмо успях да я успокоя и да я убедя да ходим до телефон с фонокарта да се обади вкъщи (още нямаше мобилни), когато се появи полиция заедно с родителите й и си я прибраха. Не просто от квартирата ми си я прибраха, а от училището и от града. Не знам какво стана с нея после, дори учителите ни да са имали информация,
ние не разбрахме .

Биологичният баща дори не е признал детето.
Никъде не пише,че му е баща.Той не му е никакъв.
То и реално и по документи има само един баща.И това е човекът,който му е дал името си и го отглежда.
А на хората устата не можеш да затвориш.
Аз съм чувала да говорят такива неща само защото детето не прилича на баща си,а на майка си.

На мен ми е интересно какво е отговорила авторката на нахалните клюкарки и защо директно не ги е отрязала, че детето си има баща. Те надали могат да извадят доказателства за противното.
Но пък да лъже собственото дете не бих съветвала никого.

В днешно време, с евтините и леснодостъпни ДНК тестове по пощата, които тийновете умират да си правят за да разберат 5 или 12.3% са от италиански произход и от коя гора тилилейска произлиза митохондриалното им ДНК, както и имат ли далечни роднини в Корея и Патагония не е невъзможно да научи истината в неподходяща възраст. Във Франция такива тестове са забранени и точно за това гимназистите умират да си ги правят и ги подаряват на осиновени или съученици без узнат баща за Коледа, Великден, РД.

Историята на произхода и предците е част от идентичността на детето и част от генетичното му бъдеще. Тя не е драма, не е срам, не е тъга, нито нещо, което трябва да бъде крито от него. Може начина, по който се е появило да е лош спомен и даже травма за майката, но си остава част от неговия живот. И нейния.

Децата нямат нашия опит и преживявания и не влагат същите чувства в дадена информация ако не се поднесе по начин, по който детето да разбере, че майката е наранена.

Наскоро имаше една тема в която авторката питаше дали да потърси роднините на биологичния си баща,който не я е признал ,докато е бил жив....

Как ли се чувства дете,което разбира,че човека който го е създал не го признава за свое дете ...
Защото биологичния баща  де факто дете няма..То не носи името му и предполагам,че не го познава ,а може и никога да не го види...Човекът може да каже ,че не е негово.
Ако авторката го беше съдила за бащинство навреме-тогава е друго,детето щеше да знае.
Ама сега няма смисъл според мен.

А колкото до нахалните клюкарки-на мястото на авторката,аз бих ги заплашила със съд.

Но все пак съществува този човек, както и рода му. Не могат да се изпарят във въздуха. А детето е свързано с тях до живот. Така че е важно да се изяснят тия въпроси.