Бях на възрастта на детето ви, когато услужливи деца, споделиха какво говорят бабите и родители им с тях. Казаха ми :” ти знаеш ли, че баба ти, не ти е истинска баба” .. не се замислих тогава отговорих им, че това са глупости . После попитах майка ми и тя се разстрои много, каза ми че е осиновена . Това не промени по никакъв начин чувствата към баба ми или майка ми, но много разстрои тях. Гадовете винаги ще се опитат да се наврат в семейството ви. Детето е малко, ще разбере и приеме далеч по-лесно, отколкото например в пубертета, ако чакате може/ще направи някоя глупост.
- Публикувана: 10 март 2025, 16:59 ч.
- Последно мнение: 27 март 2025, 06:19 ч.
Как да разкрия истината на детето ми?
Според мен е редно да се каже на детето, но не съм била в такава сигуация и не мога да претендирам за меродавност на мнението. Най-добре е консултация с психолог. И вие, и бащата на детето (не ББ, а този, който всъщност е родител). Да поговорите, да Ви обяснят как и кога е най-добре и щадящо за детето да се поднесе информацията, да Ви разяснят какви реакции можете да очаквате сега и в бъдеще, как да реагирате на тях и пр.
П.С.: какви са тия хора, които си позволяват да Ви задават такива въпроси?! Що за посредственост?! На мен би ми било неудобно, че изобщо съм разбрала подобно нещо, без да ми е споделено от първо лице, камо ли да си позволя да питам или да го разпространявам.
П.С.: какви са тия хора, които си позволяват да Ви задават такива въпроси?! Що за посредственост?! На мен би ми било неудобно, че изобщо съм разбрала подобно нещо, без да ми е споделено от първо лице, камо ли да си позволя да питам или да го разпространявам.
Помбер, далеч не става дума за смелост, а за 2 неща: 1. децата заслужават да знаят истината; 2. колкото и рев да има, винаги е по-добре и по-бързо болезнено да научи истината от близките си, вместо от разни злобни чужди хора, които умишлено ще искат да го наранят и да гледат сеир.
За съжаление, човешката природа далеч не е положителна.
За съжаление, човешката природа далеч не е положителна.
И аз съм изумена как се коментира темата и чак въпрос директен задават за толкова лични неща.
Аз съм осиновена, на 21 год го разбрах. Не ме болеше от друго, но е отвратително да се чувстваш, че всички около теб са знаели "великата тайна", а само ти като пълен глупак си живял в заблуда.
Консултирайте се със специалист.
Аз съм осиновена, на 21 год го разбрах. Не ме болеше от друго, но е отвратително да се чувстваш, че всички около теб са знаели "великата тайна", а само ти като пълен глупак си живял в заблуда.
Консултирайте се със специалист.
Детето ще загуби доверие във вас, ако допуснете да научи от някой друг. След като в групата вече се знае, като нищо някои от родителите ще си коментират пред децата си вашия случай и някое дете ще каже на вашето. Точно това не бива да допускате. Така че изобщо не отлагайте, за да не се сблъскате с много голям проблем.
Аз лично бих разказала на детето като някаква приказка, как то е имало друг баща, който е дал едно семенце, обаче не ви е обичал вас двамата и вие сте тръгнали да си търсите щастието, и един ден сте срещнали този татко и веднага ви е обикнал, и вие него... Такава някаква история, която хем да съдържа само истината, хем да не нарани детето.
И после вече се консултирайте с психолог как да се подходи по-нататък. Но след като той от вас с новия баща е научил историята.
Аз лично бих разказала на детето като някаква приказка, как то е имало друг баща, който е дал едно семенце, обаче не ви е обичал вас двамата и вие сте тръгнали да си търсите щастието, и един ден сте срещнали този татко и веднага ви е обикнал, и вие него... Такава някаква история, която хем да съдържа само истината, хем да не нарани детето.
И после вече се консултирайте с психолог как да се подходи по-нататък. Но след като той от вас с новия баща е научил историята.
Според мен ако е запознат от малък, нататък това ще спести драми.
Започнете от сега с бавни стъпки. Достатъчно е към този момент да знае, че преди е имал друг баща, а сега има баща, който ще му е верен до живот.
Стъпка по стъпка детето ще осъзнава неща, преди да е навършил осъзнатата си възраст (и точно това е предимството).
Ще узрява плавно с мисълта, че е случил на баща.
Започнете от сега с бавни стъпки. Достатъчно е към този момент да знае, че преди е имал друг баща, а сега има баща, който ще му е верен до живот.
Стъпка по стъпка детето ще осъзнава неща, преди да е навършил осъзнатата си възраст (и точно това е предимството).
Ще узрява плавно с мисълта, че е случил на баща.
Защо толкова малък искате да го запознавате? То като цяло удобен момент за това няма. Една приятелка така на 17 вече е сина и, прави опити да му каже, но пак я е страх много от реакция. Може би найстина като по-малък е по-добре, но чак на 6. Примерно изчакайте към 10 поне да разбира ....
На 6 ще разбере много добре и ще расте спокоен с мисълта.В последствие ще му се поднасят подробности.На 10 няма да го приеме по-добре.
Колкото е по-близо до пубертета, толкова ще е по-зле, а и не може да живеят я постоянен страх да му го каже някой външен и злонамерен човек.
Баща е този,който е отглежда детето и се грижи за него.В случая то баща си има.И баба и дядо също.
Биологичният въобще не го е признал.
Изобщо не бих казала нищо на детето за биологичния боклук,защото той не е бил никакъв баща,даже и по документи...Аз лично не бих го смятала за баща..
На детето бих разказала нещо ,но без да споменавам Мунчо.
Че сте се оженили,когато детето е било бебе и от тогава сте семейство....нещо такова.
Биологичният въобще не го е признал.
Изобщо не бих казала нищо на детето за биологичния боклук,защото той не е бил никакъв баща,даже и по документи...Аз лично не бих го смятала за баща..
На детето бих разказала нещо ,но без да споменавам Мунчо.
Че сте се оженили,когато детето е било бебе и от тогава сте семейство....нещо такова.
И защо трябва да знае ? Детето е много малко за да ви разбере . Защо не оставите нещата така . Детето се разбира с баща си с баба си и дядо си . Какво повече искате ? Така напомняте и на бащата, че не е баща . Щом човека ви е приел с дете и го е припознал какво значение има кой изверг е биологичния му баща ? Вие за това ли се измъчвате ? Няма смисъл оставете нещата сами да се случат . Съдбата си знае работата . Не правете живота си по - труден отколкото е .
...Защото някой друг, "добронамерен", ще го осведоми, с много по-зли думи. За да се избегне по-голямата травма.