Как да разкрия истината на детето ми?

  • 8 325
  • 168
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 181
От опит мога да кажа,че колкото по-рано,толкова по-добре. На мен майка ми ми каза на 6г истината и имах време до пубертета да осъзная и осмисля нещата. Помня го все едно беше вчера и се радвам,че го направи по много лесен начин за възприемане от мен като малко дете. Честно казано го приех нормално,все едно съм го знаела. Не мога точно да го обясня. Но да,според мен преди пубертета е идеално като момент.

# 16
  • София
  • Мнения: 15 927
И за осиновените деца психолозите съветват към 5-6 да им се каже истината. Потърсете специалист, за да ви даде насоки какво точно да кажете, за да е истината, но и детето да я приеме най-добре.

# 17
  • София
  • Мнения: 16 182
Тук за съжаление е изпуснат моментът информацията да се въвежда от самото начало. Още по-деликатна е ситуацията, защото е имало насилие, и то такова, чиито поражения детето носи. Затова и най-добре може да ви ориентира специалист - кое, кога и как да бъде поднесено. Да се изготви стратегия. Междувременно стои и въпросът с това, че други хора знаят и всеки момент детето може да научи по неприятен и вероятно не съвсем коректен начин. А това е информация, която трябва да дойде от вас и да бъде поднесена правилно. Затова и както вече казах, не губете време, а търсете специалист.

# 18
  • Мнения: 1 888
И за осиновените деца психолозите съветват към 5-6 да им се каже истината. Потърсете специалист, за да ви даде насоки какво точно да кажете, за да е истината, но и детето да я приеме най-добре.
Може дори и по-рано. Едно момиче от класа на малкия е осиновена и още в детската съм я чувала как иска да си осинови кученце или коте. Явно са говорили по темата и веднъж като по-голяма изтърси, че не иска да ражда, щото чула, че боляло,  ами щяла да си осинови бебе. Важното е темата да не е табу и детето да не преживее шок от новината.

# 19
  • Мнения: 16 107
На ваше място нямаше да чета писанията тук. Намерете добър квалифициран психолог, който да помогне преди всичко на вас, лично. А паралелно на помощта, която оказва на ВАС,  разбира се ще  обсъдите с него проблема , който ви безпокои. Той ще ви даде становище от професионална гледна точка, така че да вземете най-подходящо решение. Още повече тук говорим за дете, растящо  със здравословни проблеми, което изисква още по-деликатно обиграване на проблема.
Успех!

# 20
  • София
  • Мнения: 15 927
И за осиновените деца психолозите съветват към 5-6 да им се каже истината. Потърсете специалист, за да ви даде насоки какво точно да кажете, за да е истината, но и детето да я приеме най-добре.
Може дори и по-рано. Едно момиче от класа на малкия е осиновена и още в детската съм я чувала как иска да си осинови кученце или коте. Явно са говорили по темата и веднъж като по-голяма изтърси, че не иска да ражда, щото чула, че боляло,  ами щяла да си осинови бебе. Важното е темата да не е табу и детето да не преживее шок от новината.
Може и по-рано, но до 5-6 вече трябва да се каже и тогава ще го приемат без драма. По-късно вече може да им е тежко, може някой друг да им каже и тн. Специалист ще и разясни всичко най-добре, но пишем тук всички, за да подкрепим вътрешното и чувство, което правилно и казва, че е крайно време детето да разбере, че баща му си му е баща по избор, биологичният е друг.

# 21
  • Мнения: 2 598
Първото дете на кумата ми научи от свекърва й, че вторият й мъж не е му баща. Имат и още едно дете. Въпросното дете беше в гимназията , мисля. Имаше разочарования, точно защото не е знаел до сега. Вторият баща и свекървата имаха добро отношение към него, децата бяха в нормални отношения и не са делени по никакъв начин. Бях втрещена за това криене, но аз съм без значение. Също мисля, че по-ранни години е по-подходящо за приемане. Вече как, направете си консултация. Изумена съм, как други родители коментират с малки деца " голямата тайна" и разнасят клюки.

# 22
  • Мнения: 3 156
И аз мисля, че сега е моментът след среща с психолог/специалист.
Идея: татко е човекът, който се грижи и обич и т.н. Другите татковци не си избират синовете, а вземат от родилния дом, каквото им се падне. А твоят татко те е избрал.

# 23
  • Мнения: 60
При положение че детето си има баща който го обича не виждам смисъл да му се казва .....не е като да няма ...какво ще постигнете като му кажете че биологичния му баща е боклук....

# 24
  • Мнения: 1 888
Ще го заболи, ако научи от друг.

# 25
  • Мнения: 3 969
При положение че детето си има баща който го обича не виждам смисъл да му се казва .....не е като да няма ...какво ще постигнете като му кажете че биологичния му баща е боклук....

Ще постигне това, че детето ще знае истината и ще я научи от майка си, а не от някой "доброжелател" или случайно изпуснал се роднина. А също така и тя ще свали един товар от плещите си.

# 26
  • Мнения: 3 156
На този етап не е необходимо да казва, че био-то е боклук. А само, че е дал една клетка. И да смени темата към истинския татко, който обича детето.

# 27
  • Мнения: 7 480
На 6-годишно дете ще се обясни базовата ситуация, няма да се обяснява, че биологичният баща е насилник и боклук, как може да ви идват на ума такива неща. За него информацията трябва да е неутрална.

# 28
  • София
  • Мнения: 19 182
Не е нужно да използва епитети, но аз смятам, че на децата трябва да се казва истината докрай. Иначе може да си създаде измислен образ за бащата. Може да реши, че "неистинският" го обича, но "истинският" сигурно още повече и подобни. Просто трябва да се намери правилен подход.

# 29
  • Мнения: 3 222
Как така някаква майка в детската е разбрала?! В малка общност ли живеете, това единствено е проблемът.
Тука много смелчаци да се казва на детето сега, аз си представям рев и травма, може да агресира или да се затвори точно защото не може да разбере и осмисли цялата ситуация.
И какво им влиза в работата на хората да дъвчат кой баща, брат, сват…

Общи условия

Активация на акаунт