Абсолютен шок,неудобство и гняв ще изпита детето,ако научи по такъв начин. И гнева ще е и към този,който го е уведомил и към майката. Някой хора са забравили какво е да си дете и че всяка дума от родителите се приема автоматично за истина. И за това говорим,детето да го научи от майката. Защото й има доверие и знае,ще мама ще каже истината и ни мисли доброто. Просто хора,далеч от тези ситуации пишат пълни глупости без да мислят. Съжалявам,че го казвам,но е така. Поне на мястото на детето се поставете, него се опитваме да предпазим и съхраним!
- Публикувана: 10 март 2025, 16:59 ч.
- Последно мнение: 27 март 2025, 06:19 ч.
Как да разкрия истината на детето ми?
Нямам деца. Консултирайте се, ти и мъжа ти, с три психолога които са вещи по темата и са работили с хора във вашата ситуация. Но малкия обезателно трябва да чуе това от вас, а не от друг. За подхода психолозите ще предложат как.
различна ситуация, но мен почти са ме отгледали баба и дядо, които всъщност не са ми баба и дядо. Знаех още когато бях на годините на сина ти и с нищо не промени как ги усещам, напротив.
различна ситуация, но мен почти са ме отгледали баба и дядо, които всъщност не са ми баба и дядо. Знаех още когато бях на годините на сина ти и с нищо не промени как ги усещам, напротив.
И без клюкарки детето постепенно ще започне да се съмнява в някои неща, като например, защо няма снимки на татко му и майка му от раждането или като бременна, а другите деца имат, защо не се говори за това или онова. Децата дори да не знаят точно какво означава, долавят, че нещо е скрито и потайно. Затова повечето осиновени някак за чувствали през цялото време. Отделно в училище ще започнат да говорят за семейни отношения и родствени връзки и е достатъчно някой да подхвърли нещо.
Всички, дори и другите деца знаят, само не и детето. Момчетата се скарват кой как ритнал топката. И един от тях изпада в ярост и директно казва на детето, че е осиновено. То отрича, разплаква се и се прибира при родителите си. Историята след това е тъжна.
Това,че се обръща по този начин към родителите си,няма нищо общо с това,че е разбрало като малко дете.
Въпрос на възпитание и характер е. И на 30г да узнае,нищо не гарантира горното.
Въпрос на възпитание и характер е. И на 30г да узнае,нищо не гарантира горното.
Това,че се обръща по този начин към родителите си,няма нищо общо с това,че е разбрало като малко дете.
Въпрос на възпитание и характер е. И на 30г да узнае,нищо не гарантира горното.
Въпрос на възпитание и характер е. И на 30г да узнае,нищо не гарантира горното.
И защо смяташ,че дори и да не беше разбрало, нямаше да тръгне по този път?
БСД, аз познавам и деца, отгледани от биологичните си родители, които са тръгнали по лош път. Затова най-важна е статистиката. А ако няма - какво казват психолозите, т.е. специалистите. Това беше и масовият съвет в темата.
И да, винаги има изключения. Знам за един случай, в който никой не каза на детето, че е осиновено, въпреки че всички са знаели. Билогичното й семейство умира при инцидент, само то оцелява по чудо. И аз да бях осиновител, и аз не бих казала.
Накрая научила сама. Последвал е шок, депресия, но нещата се оправиха.
И да, винаги има изключения. Знам за един случай, в който никой не каза на детето, че е осиновено, въпреки че всички са знаели. Билогичното й семейство умира при инцидент, само то оцелява по чудо. И аз да бях осиновител, и аз не бих казала.
Накрая научила сама. Последвал е шок, депресия, но нещата се оправиха.
Накрая научила сама. Последвал е шок, депресия, но нещата се оправиха.
Как живее човек, който лъже и крие значими неща от уж най-близките си?
Как един родител очаква искреност и доверие от детето си, когато той не му дава това насреща?
Как човек лъже децата си и продължава да уважава себе си и да ги възпита в ценности?
Какво повече или по-добро дава лъжата?
Нима е срамно да се живее с истината?
Не разбирам, честно.
ВСД, ти лъжеш ли децата си?
Как един родител очаква искреност и доверие от детето си, когато той не му дава това насреща?
Как човек лъже децата си и продължава да уважава себе си и да ги възпита в ценности?
Какво повече или по-добро дава лъжата?
Нима е срамно да се живее с истината?
Не разбирам, честно.
ВСД, ти лъжеш ли децата си?
Просто в България с години е набивано, че е нещо срамно... Хората по света си осиновяват деца, споделят с тях истината, празнуват по 2 рождени дни (един биологичен и един, когато детето е влязло в семейството).
И хич не им дреме какво ще каже съседа. И на съседа не му дреме дали Пена е забременяла с члена на Гошо или Тошо или пък съвсем друга е родила детето. Или детето е направено в епруветка.
Любовта има много измерения и е най-великото чувство! Любовта е по-велика от Пенка и Мичка. Точка!
И хич не им дреме какво ще каже съседа. И на съседа не му дреме дали Пена е забременяла с члена на Гошо или Тошо или пък съвсем друга е родила детето. Или детето е направено в епруветка.
Любовта има много измерения и е най-великото чувство! Любовта е по-велика от Пенка и Мичка. Точка!
Накрая научила сама. Последвал е шок, депресия, но нещата се оправиха.
аз също смятам, че на децата трябва да се казва рано, да се крие е грешка. Но всяко правило си има изключение.
В този случай проблемът/акцентът не е в осиновяването, детето е осиновено в широкото семейство от близки роднини без друго дете.
Проблемът е, че трябвало да разкажат за смъртта на родителите й и по-голямото дете. И защо само тя-бебето се е спасила. На осиновителите също им е трудно да говорят за трагедията, те са близки роднини и са загубили скъпи за тях хора. Не искам да разказвам историята, но се е очаквало, че при оцелялото дете може да се появи чувство за вина, независимо, че е било буквално пеленаче. Хората реално криеха смъртта, а не последвалото осиновяване и искаха да предпазят детето от поява на чувство за вина. Знам, че без да разкажа подробности е трудно да се разбере, но ако можете, повярвайте ми.
Затова са чакали да стане достатъчно голяма, за да й кажат. А последвалият шок е от цялата ситуация, не само от осиновяването и лъжата.
Децата трудно приемат лъжата за Дядо Коледа, някои натякват на родителите си, как са били лъгани с години за съществуването му, какво остава за нещо толкова сериозно. Да разбереш, че хората, които са ти най-близки, цял живот са те лъгали, уж за добро. Но не е ясно, за чие добро...
И да, не е лесно, и тъкмо за това са и съветите към авторката, да се срещне със специалист, който да ѝ помогне и да я подготви, как да говори с детето.
И да, не е лесно, и тъкмо за това са и съветите към авторката, да се срещне със специалист, който да ѝ помогне и да я подготви, как да говори с детето.
Накрая научила сама. Последвал е шок, депресия, но нещата се оправиха.
Вие били ли сте в тази ситуация?
От опит казвам, че не е така.
И аз да бях осиновител, и аз не бих казала.
Защо? Животът не е само цветя и рози. И защо би избрала да осиновиш ако трябва да криеш?
Аз бих се почувствала унижена ако родителите ми не ми кажат, че съм осиновена, а целият квартал знае. Всеки има право да научи историята си. В осиновяването или отглеждането от хора, които не са биологичните родители няма нищо нередно и срамно. Практикува се от стотици хилядолетия и без такава грижа човечеството нямаше да оцелее при високата майчина смъртност. Маймуни, диви свине, вълци също отглеждат малките на починал член от групата/глутницата им.