Как да разкрия истината на детето ми?

  • 8 363
  • 168
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 19 275
Тъй де, а като му кажат предварително какво ще стане - няма да се подиграват, защото няма да има смисъл ли? Излиза, че ще се подиграват, че не знае истината, а не за това кой е баща му.

Да почнем от там, че ще загуби доверие в родителите си, когато разбере от други хора. Ще живее с идеята, че те го лъжат, че крият от всички, че ги е срам от самото дете и т.н.
Имам интересен пример с моя съученичка. Жената е на 51 години, майка ѝ гони 80. Когато е била около 10, имала котка,която майката изгонила, но излъгала, че е избягала сама. 15--тина години по-късно, когато съученичката ми живеела сама, искала да си вземе домашен любимец и майка ѝ се изпуснала, че пак ще се "изгуби", когато се родят внуци. Т.е. излязла истината наяве. От тогава дъщерята не контактува близо 30 години с майка си. Заради лъжата.
Няма да вадя изводи, те са очевидни, макар и в различна плоскост, но всяка тайна, лъжа или скрито от детето действие на родителя, се връща като бумеранг рано или късно.

# 121
  • Мнения: 28
Правилно е да се каже истината по разбираем за детето начин, като му бъде потвърдено, че е обичано, защото детската фантазия може да нарисува всякакви картини. Подробностите по-нататък, когато то само пожелае. Когато се каже, може да има евентуална криза, но ще бъде по-малка, отколкото при по-голямо дете. Иначе рискувате лъжата да стане част от живота му. Децата подсъзнателно усещат нашите тревоги и страхове, включително им даваме пример как се лъже... Когато е по-малко детето, ще го приеме за даденост

# 122
  • Мнения: 2 905
Изписаха се 10 страници. Като резултат смятам стана ясно, че на детето още от сега трябва да му се спомене, че преди е имал друг татко, но сега има великолепен и единствен татко който го обича безкрайно, на който може да разчита, и който ще му бъде верен до края на живота си. Това трябва да му се загатне. Тъй като е малък може би все още няма да тръгне да дълбае. А пред недоброжелатели ще бъде подготвен и няма да му се отрази негативно по никакъв начин.
Високо адмирирам вторият татко. Свекърите също! И мисля, че толкова сърцати и благородни хора са рядкост на този свят. Майката има голям късмет

# 123
  • София
  • Мнения: 16 201
Всъщност, интересно е дали е нужно биологичният родител да бъде въвеждан като "татко", особено пък първи (което автоматично поставя отглеждащия родител на второ място). Може например да бъде описан като "дарител", който е дал един дар на майката и бащата, за да могат да имат едно прекрасно дете. А самото дето на по-късен етап може да реши дали да възприема и него като татко. Не знам кое би било по-правилното. Ето с такива деликатни моменти може да съдейства един терапевт.

# 124
  • София
  • Мнения: 5 146
Много се смях веднъж на една съфорумка, която беше написала, как някаква лелка-клюкарка решила да я 'просветли" като ѝ каже, че е осиновена. Добре, обаче жената ( тогава тинейджърка) знаела и рекла с усмивка:
- Да, знам. И?
Онази зяпнала . Мацката разказваше, че физиономията ѝ била безценна Simple Smile
Но най-важното в този случай е, че ако детето не разбере от родителите си губи едно много, много ценно нещо  - доверието у тях. А както знаем доверието загуби ли се не може да се спечели никога на 100%. Винаги остава съмнение..
Да не говорим за чувството у едно дете, че когато нещо не е казано от родителите му то обикновено е, защото е лошо, страшно, срамно.

# 125
  • Мнения: 2 052
Това е много деликатна ситуация, но най-важното е, че детето расте в среда, пълна с любов, грижа и подкрепа. Истинският баща не винаги е този, който дава живот, а този, който обича, подкрепя и отглежда детето с всеотдайност – както явно е направил настоящият баща.

Кога и как да кажете истината?
Няма „перфектен“ момент, но има няколко принципа, които могат да помогнат:

Колкото по-рано, толкова по-добре – малките деца възприемат информацията по-естествено и с по-малко драма, отколкото по-големите.
Истината трябва да бъде поднесена с любов и увереност, а не като нещо тъжно или страшно.
Говорете спокойно и открито, като използвате прости и разбираеми думи. Например:
„Ти си бил много специално бебе още от раждането си. Мама те е обичала още преди да се появиш, но когато си бил съвсем малък, тати (сегашният баща) е решил, че иска да бъде твой баща завинаги. Той те обича с цялото си сърце, точно както и ти него.“
Не очаквайте веднага дълбока реакция – детето може да приеме информацията без драма, а може и да задава въпроси в бъдеще. Това е нормално.
Не представяйте биологичния баща като лош герой – това може да обърка детето или да му създаде ненужна тревожност.
Ще има ли нужда от психолог?
В повечето случаи, ако детето расте в стабилна и любяща среда, няма да има нужда от терапевт. Но ако прояви тревожност, страх или силна несигурност, тогава консултация с детски психолог може да бъде полезна.

Най-важното:
Любовта, която синът изпитва към своя „истински“ баща (осиновителя), няма да изчезне, само защото знае истината.
Той може да задава въпроси през годините, така че бъдете готови да отговаряте спокойно.
Няма нужда от тежки разговори – това е част от неговата история и трябва да се поднесе с увереност, че всичко е било за негово добро.
Ако всичко бъде направено с обич и търпение, детето ще приеме информацията спокойно и ще продължи да бъде обградено с любовта на семейството си. ❤️

# 126
  • Мнения: 2 451
Според мен консултация с психолог на първо време е необходима, за да се вземе съвет кой е най-подходящият и щадящ за детето начин да му се поднесе информацията. Дай Боже, впоследствие да няма нужда от терапия.

Бях пропуснала доста коментари в темата и сега като наваксах пак се ядосах на жената, която е коментирала пред авторката, че детето е осиновено. Не проумявам как е възможно хората да са толкова зли и ограничени. Дори да знаеш, никога не се коментира, разпространява тази информация, разпитва за подробности и т.н. Много хора не са научени и вероятно няма да съумеят да научат и децата си, че в чуждия живот не трябва да се бърка човек, да го обсъжда и да разпространява клюки. Имам приятелка, която е ужасен клюкар и обича да ми разказва супер лични истории за хора, които не познавам. Някои дори лично не съм виждала. Всеки път ѝ казвам, че не желая да знам, не ми е работа, не ми е интересно и ако обича да спре. Веднъж срещнах една от героините на историите ѝ. Ами неудобно ми беше. Запознавам се тепърва с нея, а знам детайли за личния ѝ живот, които тя самата не ми е споделила.

# 127
  • Мнения: 9 107
Вероятно и тази жена е била информирана за детайли от твоя живот. Клюкарите са изключително вредни същества.

# 128
  • Мнения: 264
Не слушайте непознати в интернет! Вие и любящия и грижовен баща знаете най- добре. В интернет с лекота и и със замах се раздават съвети и присъди, но на чужд гръб, щото тях не ги касае. Единствено Вие и бащата, истинският, този който го обгрижва и обича не като, а в качеството си на татко ще вземете най- правилното решение. Още повече, че имате и пълната подкрепа на свекърите. Никой друг. Не може да се подценява какво ще се роди в главицата на прекалено крехката възраст. Например най- невинното ходене на детска градина, много деца, го изживяват като изоставяне и предателство, раждането на второ дете- също. И никакви разговори, внимание и т.н. не могат да компенсират усещането за загуба и т.н. Вие ще вземете единственото правилно решение.

Последна редакция: чт, 20 мар 2025, 22:14 от bagira_s

# 129
  • Мнения: 1 690
Като му кажат предварително, то вече ще има контекст
Наясно ли си какво е контекст или много ти допада думата?

Значи като знае предварително, каквито и подигравки да чуе изобщо няма да го засегнат. Или някой така си въобразява.

# 130
  • София
  • Мнения: 16 201
С какво е нужен този нападателен тон? Flushed

Криенето няма да спести подигравките, но ако и когато те дойдат, детето вече ще знае, че неговите родителите го обичат, че са го избрали, че не намират неговия произход за голяма, срамна тайна, че са честни и открити с него. Като малки децата приемат за даденост това, което им казва родителят. Версията на родителите ще се приеме много по-добре и ще изгради здрава основа за идентичността на едно дете, за разлика от тази на доброжелатели, които могат да му кажат, че то е изоставено, нежелано, че родителите им ги е срам от него, и всякакви други грозни изказвания, които могат да се очакват от хора, достатъчно невъзпитани и злобни да си пъхат носа в такива неща. А такива за съжаление има много.

Ти смяташ, че детето ще приеме подигравките по-добре, ако темата никога не е дискутирана вкъщи? Или смяташ, че няма разлика дали детето ще научи от собствената си майка, от съседката Пенка, или от Киро от съседния клас, който знае по-добре от самото дете рождената му история? Какъв смяташ е най-добрият подход в такава ситуация?

# 131
  • Мнения: 1 690
Криенето няма да спести подигравките, но ако и когато те дойдат, детето вече ще знае, че неговите родителите го обичат
Звучи сякаш подигравките ще се излеят в един ден внезапно. Всички деца изведнъж научават голямата тайна и решават да се подиграват. Не е ли по-вероятно първо да чуе 1-2 подмятания без да разбира какво точно искат да му кажат, да ги съобщи като се прибере и евентуално да научи истината. Или в един ден ще говорят за него по телевизията и то ще гледа и ще научи тайната неподготвено.

# 132
  • София
  • Мнения: 19 275
И едно подмятане или намек стига, за да загуби доверие в родителите си и да разбере, че са го лъгали и не им пука за него, щом не са му споделили нещо, което знаят куп други хора. Все едно е недостойно за истината.

Децата не са малоумни. Те също имат достойнство. Аналогично е на всяка една друга тайна.
Нима е приемливо един мъж д крив, например, паралелна връзка, понеже обича И жена си? Какъв е проблемът тя да го научи от съседката Пенка?

Последна редакция: пт, 21 мар 2025, 22:02 от Fever Ray

# 133
  • София
  • Мнения: 16 201
Криенето няма да спести подигравките, но ако и когато те дойдат, детето вече ще знае, че неговите родителите го обичат
Звучи сякаш подигравките ще се излеят в един ден внезапно. Всички деца изведнъж научават голямата тайна и решават да се подиграват. Не е ли по-вероятно първо да чуе 1-2 подмятания без да разбира какво точно искат да му кажат, да ги съобщи като се прибере и евентуално да научи истината. Или в един ден ще говорят за него по телевизията и то ще гледа и ще научи тайната неподготвено.

И ти смяташ, че този вариант е по-щадяш за детето? Да чуе подмятания и да изтича при майка си, която тепърва да му разяснява? На мен ми звучи като момент, свързан с шок, тревога и разбито доверие. Кой всъщност щади този вариант, защото ми се струва, че изобщо не е детето?

# 134
  • Мнения: 3 180
Криенето няма да спести подигравките, но ако и когато те дойдат, детето вече ще знае, че неговите родителите го обичат
Звучи сякаш подигравките ще се излеят в един ден внезапно. Всички деца изведнъж научават голямата тайна и решават да се подиграват. Не е ли по-вероятно първо да чуе 1-2 подмятания без да разбира какво точно искат да му кажат, да ги съобщи като се прибере и евентуално да научи истината. Или в един ден ще говорят за него по телевизията и то ще гледа и ще научи тайната неподготвено.
Това с подмятанията от личен опит ли го казваш? Въпросът е риторичен.
И да, обикновено тази информация се излива внезапно. И не почва с подигравки, а се заявява директно - като удар с чук.
Истинска история от времената, когато това не се казваше. Осиновено дете. Всички, дори и другите деца знаят, само не и детето.  Момчетата се скарват кой как ритнал топката. И един от тях изпада в ярост и директно казва на детето, че е осиновено. То отрича, разплаква се и се прибира при родителите си. Историята след това е тъжна. След много години и много грешки този човек все пак тръгна по нормален път.

ПП С лъвица сме писали заедно.

Последна редакция: пт, 21 мар 2025, 22:08 от biborana

Общи условия

Активация на акаунт