Как да разкрия истината на детето ми?

  • 8 352
  • 168
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 952
По принцип детето има право да знае истината, но реално какво ще му донесе това знание? Защо е необходимо да знае, че

1. Човека който го е отгледал не му е биологичен баща и
2. Биологичния такъв е пребил майка му и я е изоставил бременна

Първото няма никакво значение (освен ако не опрат нещата до трансплантация или нещо от сорта), а второто по-добре да му се спести според мен, защото ще доведе само до болка и гняв, а може би и нещо по-лошо. Бих оставила тези неща в миналото и бих ги спестила на детето ми.

# 106
  • София
  • Мнения: 19 265
Само дето околните извън семейството надали ще му го спестят, щом вече са почнали да питат и дори са нямали срам директно да питат майката. Следващият коментар може би ще е направо към детето. Тогава спестяването на истината как ще помогне?

# 107
  • Мнения: 1 952
Хмм да, доброжелателите не ги бях сложила в сметката. Щом има такива няма избор. Бих се консултирала с психолог и бих му казала възможно най-рано в такъв случай.

# 108
  • София
  • Мнения: 15 956
По принцип детето има право да знае истината, но реално какво ще му донесе това знание? Защо е необходимо да знае, че

1. Човека който го е отгледал не му е биологичен баща и
2. Биологичния такъв е пребил майка му и я е изоставил бременна

Първото няма никакво значение (освен ако не опрат нещата до трансплантация или нещо от сорта), а второто по-добре да му се спести според мен, защото ще доведе само до болка и гняв, а може би и нещо по-лошо. Бих оставила тези неща в миналото и бих ги спестила на детето ми.
Специалистите съветват да не се постъпва така. Като голямо детето ще бъде наистина много по-наранено ако научи истината от друг. В ранна възраст най-лесно се приема. И най-вече този въпрос се решава след консултация с детски психолог, който има опит с подобни случаи.

# 109
  • София
  • Мнения: 19 265
Точно това е накарало авторката да се замисли да сподели с детето и затова е пуснала темата даже. Точно след отправени подобни реплики.

# 110
  • Мнения: 92
Имам много сходна история на Вашата. Разказах за първи път, когато беше на 10 години. Всяка година добавям подробности, които съм спестила поради възрастта и как ще приеме някои тежки случки. Детето трябва да знае истината, това е моето мнение. Самата аз не бих била спокойна ако живея с детето си в лъжа или криене кой го е създал. От гледна точка на днешния ден, това беше правилното решение. Приема всичко зряло и с разбиране, няма драма. Децата днес са много умни и интуитивни, разбиращи, когато си искрен и честен с тях.

# 111
  • Мнения: 1 690
Ох,много сложна ситуация! Ти защо държиш да кажеш на детето,има си баща с когото се обичат,защо да разбира какъв изрод е истинският му баща? Или може би изчакай още някой друга година мисля че е малък още да го разбере

Да малък е, но си мисля, че има право да знае. Има една майка от групата ни, която е научила, дори ме пита дали е вярно и съм убедена, че го е споделила на поне още две майки и се притеснявам да не стане така, че децата им да чуят и после да питат сина ми дали е вярно или като цяло да му се присмиват. В днешно време децата са способни на всичко.
Възможно е да се случи, но това защо е довод да бързаш със съобщаването? Ако искат да му се присмиват, пак може да го правят. Така че по-добре да си кара детството.

# 112
  • Мнения: 3 181
Няма как да си кара нормално детството,ако някой му се подиграва или го нарича сирак,да не използвам и другите думи,особено ако детето идея си няма за това.
Може би не знаете,че децата могат да бъдат много жестоки,неосъзнавайки какви травми могат да нанесат върху психиката на друго дете.

# 113
  • София
  • Мнения: 16 201
В селото на баба ми и дядо ми имаше две осиновени деца. И за двете се знаеше (те как са научили и дали към онзи момент са знаели, не знам), като нас децата (и първи клас не съм имала) ни бяха информирали възрастните. Темата се коментираше редовно, включително за репродуктивните проблеми на семействата. За едно от децата даже някой беше пуснал слух, че аз съм казала, че е осиновено, в което нямаше никаква истина - нито го бях коментирала с някого, нито съм имала комуникация с това дете. Тоест, всякакви верни и неверни слухове се разнасяха от деца и възрастни. Хората са идиоти и са жестоки. Кой родител би искал детето му да научи по този начин и тогава тепърва да му дава контекст?

# 114
  • Мнения: 3 171
г.
Тоест, всякакви верни и неверни слухове се разнасяха от деца и възрастни. Хората са идиоти и са жестоки. Кой родител би искал детето му да научи по този начин и тогава тепърва да му дава контекст?
+1
Когато бях на 6г, клюкарка ми сервира фейк, че съм осиновена, защото мейка ми е била стара (30+) да ражда. Веднага попитах майка ми и тя искрено се разсмя. Само каза, "вече наистина ще ги шокирам. За тях може да съм баба, но пак съм бременна. А ти ще ставаш кака." Разбирате защо след тази новина случката ми навява хубави спомени.
И наистина за клюкарките беше шок и ужас, че жена на 40 г. още може да ражда и то здраво и доносено дете.

Но дори и да бях осиновена, не би ми пукало, защото имах любящи родители.

Последна редакция: чт, 20 мар 2025, 20:52 от biborana

# 115
  • Мнения: 10 569
Миналата година едната колежка(над 60 годишна) дойде и ме издърпа да ми каже, че друг колега (22г) е осиновен. Със задоволство съобщи "познавам аз майка му, хранениче е".
До края на лятото не ми говореше след като реагирах с "ти нормална ли си!?". Joy

П.с. колегата е много умен и отговорен млад мъж. В последствие се запознах с майка му случайно. Възпитана жена.
А злобното бабе го разказахме малко след това.

Винаги ще има долни интриганти. Повечето са от по-стара генерация. Важното е да ги поставите на мястото им.

# 116
  • Мнения: 1 690
Няма как да си кара нормално детството,ако някой му се подиграва или го нарича сирак,да не използвам и другите думи,особено ако детето идея си няма за това.
Може би не знаете,че децата могат да бъдат много жестоки,неосъзнавайки какви травми могат да нанесат върху психиката на друго дете.
Тъй де, а като му кажат предварително какво ще стане - няма да се подиграват, защото няма да има смисъл ли? Излиза, че ще се подиграват, че не знае истината, а не за това кой е баща му.

# 117
  • Мнения: 3 181
Няма как да си кара нормално детството,ако някой му се подиграва или го нарича сирак,да не използвам и другите думи,особено ако детето идея си няма за това.
Може би не знаете,че децата могат да бъдат много жестоки,неосъзнавайки какви травми могат да нанесат върху психиката на друго дете.
Тъй де, а като му кажат предварително какво ще стане - няма да се подиграват, защото няма да има смисъл ли? Излиза, че ще се подиграват, че не знае истината, а не за това кой е баща му.

Е ти сериозно ли? Добре,помисли как ще се почувства детето,ако му каже някоя като в примера на Биборана,няма ли да се разтрои и да се прибере разплакано и да попита родителите си за това? Как да му го обяснят после,така че да го възприеме нормално,да не се срамува и да разбере,че нито е нещо лошо,нито е страшно и че с нищо не е по-различно от другите деца? Като му го съобщи някоя клюкарка,е много вероятно следващите пъти да се срамува и да агресира,защото няма да знае как да реагира и какво да мисли. Това,че ще му кажат не е края,един единствен път да говорят по темата,ще се коментира много пъти,точно заради ей такива гадни хора и защото самото дете във времето ще има многото въпроси и много време да узрее емоционално.

# 118
  • София
  • Мнения: 16 201
Като му кажат предварително, то вече ще има контекст, ситуацията ще е поставена в правилните рамки и наративът ще го определят родителите, не злобните клюкарки. Казаното няма да е шок, няма да постави детето в уязвима ситуация и няма тепърва да си задава куп болезнени въпроси, а ще знае, че е избрано, че е обичано, и че родителите му не са му по-малко родители, защото те ще са му го казали и показали, вместо да крият от него.

# 119
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 411
Може би са прави повечето, които смятат че е по лесно да обясниш на по- малко дете за произхода му.
Но това съобщаване трябва да е лекичко и помежду другото, да не е от сорта - “това не е татко ти”. Защото не искаш детето да се дистанцира от баща си или пък баща му от него.
Трябва да измислиш как да го поднесеш.

Примерно: татко ти, избра да си му дете когато ти вече се беше родил.

Общи условия

Активация на акаунт